Дали защото дълго бе мълчал,
или защото беше доста късно,
не чух, че телефонът е звънял.
(Възможно ли е ти да си ме търсил?)

Надеждица за миг ме осени.
Сърцето ми потрепна като птичка.
Забравих всички грешки и вини
и мислено към тебе се затичах.

Не си бил ти...И почна да вали –
в душата ми, смутена и объркана...

Защо от любовта така боли
и често радостта се плаща с мъка?

Красива, макар и пределно къса, хрумка.
Поздравления!
Чу

Исках да го продължа, но засега не мога.
Благодаря за искреността.
Няма полза от ласкателства...

Благодаря отново!
Усмихнати и споделени дни! :)

от красиво тъжната картина на любовта...
много ми хареса...

Прекрасни стихове, чувството е предадено истински.Поздрави

Браво! Красиво, защото е истинско и семпло. А истината винаги е простичка. Явно е преживяно. Мисля, че е най-добре да се пише чрез преживяното, защото в него е ценното. И за пишещия, и за четящия.
"Защо от любовта така боли
и всяка радост се заплаща с мъка?"
Отговори ли си на този въпрос? Не е всяка радост.
Успех :)

Бъдете обичани, Момичета!

Щедра и споделена есен!

Приемам забележката ти ...
Точно такива коментари особено ценя. И се замислям...
Успешни дни!