Националната идея и как да я запазим в голямото европейско семейство.

Може и някой да ми се изсмее, че на фона на всичко случващо се в страната ни, съм тръгнала да пиша за национална идея, патриотизъм, просперитет и т.н, но на мен ми става все по-болно от това, на което ставам свидетел напоследък в България. Хора – обезверени, нещастни, злобни и бедни. Хора, изгубили надежда, забравили от къде идват и незнаещи къде отиват. Хора, изгубили себе си.

Ние сме БЪЛГАРИ. Доказали сме, че можем да оцелеем в най-страшни и трагични дни – с вярата и духа си. Винаги сме носили изконни наши ценности като обич към семейството, родителите, отечеството. Това са наши опорни точки, с помощта на  които сме просъществували като народ и които трябва да запазим и в този глобализиран свят.

 От какво имаме нужда като българи? Преди всичко да знаем, с какво да се гордеем в своята история и от какво да се срамуваме. Да се докажем като хора, които умеят да се конкурират с другите на икономическо, социално, политическо и духовно поприще. Обединително звено за тези наши действия трябва да бъде преди всичко значимата общонационална идея – идея,  която трябва да предначертава нашето бъдеще, да посочва средствата и пътищата за постигане на това бъдеще. Политическите формации посочваха досега като единствени цели влизането на България в НАТО и Европейския съюз и едва ли не свързваха бъдещето на българския народ единствено  с тези организации. Трябва да знаем,  че това са само организации,  които само ще подпомогнат да се развие и подобри жизненият стандарт на българския народ и сигурността и стабилитета на държавата.

За мен националната идея е свързана преди всичко с икономическото благоденствие на всички българи,  живеещи в България, със сигурността на всяко едно семейство, с амбицията и духовността на всеки един човек. Никога не трябва да скъсваме със своите родствени връзки с всички българи, които живеят в други държави. Това дава възможност за запазване на традициите на историческата памет и култура и за поддържане на огъня на родолюбието и в последните.

  Какви задачи трябва да си поставим от гледна точка на днешната ни реалност, за да можем да просперираме в новите условия, в които сме поставени.

·                   Да не си поставяме ниски цели (например целта за оцеляването),  а да търсим баланс, да има очаквания и надежди, и воля за самоутвърждаване.

·                   Трябва да се научим лесно да разчупваме и разголваме политиците и техните послания, да преценяме правилно и вярно дали хората, които ни ръководят имат необходимите качества, и дали могат да се справят с проблемите на обществото.

·                   Да не мислим и да не схващаме всичко в черно и бяло,  а да виждаме и разбираме нюансите и многообразието, водейки се повече от действията и постъпките,  а не от обещанията.

·                   Политическите партии да се освободят от посредствеността, партизанлъка и шуробаджанащината. Това ще бъде възможно,  само когато членовете и симпатизантите на дадената партия я припознаят по своя социален статус.

·                   Българинът е бил винаги любознателен и това ще му помогне да бъде винаги духовно буден да усвоява доброто и да внедрява нужното в обществената и икономическата практика.  

·                   Силен индивидуалист,  българинът трябва да се приучи към открит и честен диалог,  да се откаже от конфронтационния егоизъм и изолацията от обществото.

·                   Да задълбочава своя интерес към проблемите и предизвикателствата на света - по този начин няма да се чувства сам  в ерата на глобализацията. Разбирателството, сътрудничеството, укрепването на доверието с представители на други народи ще приучи българина към колективни действия и полезно сътрудничество.

·                   Да е готов на жертви в името на поставените пред обществото цели. Българинът трябва да разбере смисъла на думите на Кенеди  “Не питай какво може да направи Държавата за теб, а какво можеш ти да направиш за нея” .

·                   Всеки българин трябва да бъде истински родолюбец . А за да стане това, трябва да уважава историята и културата на страната си и да свали маската на бабаитлъка и показната героична поза,  която проявява само на маса. Негов пример трябва да бъдат всички наши будители и революционери от Възраждането до сега.

·                   Българинът трябва да се научи да уважава всеки и всичко, но преди това трябва да научи да уважава себе си. Крайният му нихилизъм е само пречка за развитието му като обществено полезна единица.

·                    Да разбира и схваща обстоятелствата, местата и моментите – къде се намира и защото е там, да бъде наясно със социалното състояние на обществото и на света.

         Обобщавайки всичко казано до тук мога със сигурност да кажа, че българският народ има необходимите качества, постижения,  нравственост, за да живее и да се развива по-добре,  от колкото сега. Нужно му е обаче морална устойчивост,  политически разум и историческа яснота, за да осъзнае добре настоящето и да види контурите на бъдещето. А какво е бъдещето за всеки българин ? Децата му да бъдат в България,  да имат работа и да не се притесняват за безопастността си. Така че българинът трябва да изостави тезата: ние родителите може да сме по-зле и  да приеме тезата “всички, сега, заедно да сме добре” . Това е шансът за развитието на българския народ  и начина да изгради едно реално самочувствие. С труд,  изобретателност и сила на волята и интелекта  светът може да узнае и да види едни достойни хора,  които се наричат българи и една държава – държава,  която се нарича България и която е с голям потенциал, с  вековни традиции и култура.