Прочетен: 2381 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 03.04.2007 13:16
Силвена СТАНИЛОВА
На 22 март се случи нещо много парадоксално в политическото пространство. Истината бе употребена и се превърна в ЛЪЖА. Става въпрос за съдебната регистрация на хора, които си присвоиха името Земеделски народен съюз и то по съдебен път. А знаем, че тя, лъжата, е по-властна и по-трайна. Известното в историята е твърдението, приписвано на Гьобелс за лъжата, която ако повторим сто пъти се превръща в истина. За жалост, ако една истина се повтори 100 пъти хората някак късопаметно я загърбват.
Става въпрос за лъжеземеделци, които с интриги и неистини подмениха истината за легитимността на една от най-уважаваните и достойни организации в политическото пространство и в съвременната ни история – БЗНС-Народен съюз и откраднаха името й. Дори на гърба на Съюза успяха да се замогнат и се превърнаха в олигарси. А знаем, че когато нещо не става с пари става с много пари. Защо въобще се стигна до това положение и до разцепление в БЗНС - Народен съюз?
Предистория
Началото на тези разпадни процеси в нашата организация бяха инспирирани от лични интереси, от желания несъвместими със земеделския морал и принципи, както и борбата за власт. На редовния конгрес проведен на 10 ноември 2002 г., някак подмолно се появи още един кандидат за главен секретар, освен г-жа Анастасия Мозер. Това беше Стефан Личев. Той беше подготвил избирането си, емисарствайки в страната, както се изрази наш член на ръководството.
Това сложи НАЧАЛОТО НА РАЗЦЕПЛЕНИЕТО в организацията. Беше нормално и коректно, след като той претърпя поражение в изборите, просто да се оттегли от ръководните органи, а не да стои и да им пречи, да внася раздори и недоверие. Това обаче не се случи. За съжаление никой не му потърси и отговорност нито за подмолната му дейност – нито за неуспеха в парламентарните избори за 39-то Народно събрание, където наши потенциални успешни кандидати не се класираха. А му бяха делегирани всички пълномощия по организацията и провеждането на изборната кампания. Дори самият той претърпя неуспех. Междувременно той привлече една групичка около себе си, които започнаха да бламират важни за Съюза решения. Неговият кръжец пряко сили го вкара в ръководството и по ирония на съдбата беше определен за секретар по идеологическите въпроси. И започна голямото протакане с регистрацията на конгреса. В крайна сметка конгресът бе регистриран едва на 23 април 2004 г. Защо? То е ясно! Подготвяни са промени на всички нива.
Голямата подмяна
На следващия редовен конгрес през ноември 2004 г., съвсем по принципа на Макиавели - “Целта оправдава средствата" се оказа, че са направени множество ПОДМЕНИ в областните ръководства в страната. Там бяха намърдани “удобни” хора, които чрез своето представителство в управителния съвет да гласуват каквото им бъде казано от подготвящата бъдещото разцепление групичка. Независимо от всичко обаче те отново претърпяха неуспех. Но те не спряха дотук. Започна натиск върху членове на УС , ПП и главния секретар за влизане в коалиция не с парламентарно представените демократични сили, а с други партии, останали извън него или новосформирани. Тук бъдещите отцепници успяха да се наложат. Така се сформира коалиция БНС. Изборите за 40-то Народно събрание минаха. Резултатът беше едва петима депутати, трима от които от групата на бъдещите отцепници.
Същото лято спечелилата изборите Коалиция за България на социалистите не можа да състави правителство. Даденият на НДСВ агреман също се провали. Има практика в някои страни, когато големите парламентарни групи не могат да съставят правителство, съставянето на такова да се възложи на най-малката парламентарна група. Тук отцепниците много си повярваха. Втурнаха се да правят метани пред президента и Коалиция за България, дори някои от тях се виждаха кацнали на министерски кресла.
Свикаха полутайно верните си хора на импровизиран управителен съвет в Македонския дом, хвърляйки в очите им прах с фрази от типа: “програмно коалиционно правителство, което те щели да съставят и така да влезем в коридорите на властта, та да имаме финансови лостове”. Слава Богу това не се случи!
Провалът и позорът им за влизане в двучленка или тричленка със социалистите и ДПС претърпя пълен провал. Президентът даде агреман на ДПС, а Китов, Личев, Чукарски, Йончев и Жеков минаха с по едно потупване по рамото от държавния глава и с похвалата, че са “тръгнали в правилната посока” (?!). Този акт бих нарекла ПОЗОР. Не е възможно да отидеш да се кланяш на хора, чиито предшественици са убивали земеделци по лагери и затвори без съд и присъда 45 години. А и никой не им е делегирал права да влизат в преговори с леви партии.
По пътя на разцеплението
В обстановка на крайно вътрешно напрежение в организацията се стигна до извънредния конгрес, състоял се на 3 декември 2005 г. в НДК. Формалният повод беше да се спазят изискванията на Закона за политическите партии, според който се налагаше промяна на името на БЗНС-Народен съюз и да се внесат съответните промени в устава на организацията. На практика “удобните” хора, заедно с подмолните си “водачи” се опитаха да направят подмяна на лидера и на ръководството. Оказали се малцинство, превратаджиите претърпяха пълно фиаско, независимо от това, че притичваха за съвети на долния етаж в НДК, където беше поредният форум на столетницата БСП. Някои от тях дори бяха прогонени от делегатите с думите “комунисти” и “подлоги”.
Здравомислещите земеделци дошли на конгреса единодушно утвърдиха лидерството на г-жа Мозер и гласуваха предложеното ново име на Съюза – Земеделски народен съюз. Жалкото беше, че исканите от мнозинството делегати на конгреса оставки на превратаджиите не станаха реалност и този кръжец не беше отстранен от ръководството на Земеделския съюз.
Разцеплението
Следващата стъпка на жадуващите за разцепление беше на 25 февруари 2006 г. на редовно заседание на Управителния съвет /УС/ на БЗНС-Народен съюз. Какво се случи обаче преди откриването на заседанието. Дванадесет яки момчета с черни якета, пратени от бившия шеф на "Озеленяване" Любомир Ников, човек на Борислав Китов – вече бивш организационен секретар, завардиха входа на залата, където се провеждаше форума. Гардовете спираха делегатите и им искаха лични карти с мотива, че ще допускат вътре само членове на УС. На събранието трябваше да бъде обсъден проектобюджета на организацията за 2006 г., а главният секретар Анастасия Мозер да чете политически доклад. Присъствието на момчетата в черно предизвика скандали и сблъсъци на входа, а самите те обясниха, че били членове на младежката формация ЗМС. Не можаха обаче да се легитимират, тъй като не си носели членските карти. Дружинката от дебели вратове се опитваше единствено да всее страх сред земеделците. Те им отвърнаха по единствения достоен начин – запяха земеделския марш. Наложи се дори намесата на шефа на НСО ген. Румен Миланов, за да бъдат отстранени мутрите. На управителния съвет някои членове на постоянното присъствие /ПП/ на Съюза решиха да направят преврат, след като не успяха на конгреса през декември. Това не им се отдаде, тъй като бдителните земеделци в кулоарите започнаха да им викат отново “комунисти”.
По време на заседанието показно осем от членовете на постоянното присъствие си ПОДАДОХА ОСТАВКИТЕ като членове на ръководството в ПП и от управителния съвет. Сред тях бяха Борислав Китов, Стефан Личев и Димитър Чукарски, Румен Йончев, Евгений Жеков, Екатерина Каферинова, Снежанка Коларова. Така те окончателно, сами и по собствено желание се оттеглиха от висшите ръководни органи на Съюза. Което бих определила и като акт на самоизключване от редовете на БЗНС-Народен съюз. Тук трябваше да бъде приложен веднага чл. 10, ал. 1, т. 4 от Устава и да бъдат изключени за уронване авторитета на Съюза. За жалост това не стана. Което беше голяма грешка.
Други от групичката се спотаиха с аргумента, че не били упълномощени от областните си организации да се оттеглят от ПП. Тук е въпросът - подалите вече оставки в качеството си на какви, заедно с някои членове на УС са останали след официалното закриване на заседанието на Управителния съвет, където присъстваха само 76 човека, са си насрочили дата за ново заседание във Велико Търново? Те дори не са наброявали 29 човека, за да насрочват ново събрание, да не говорим, че са нямали 1/3 от членовете на УС, както е според чл. 10, ал. 8 от Устава на БЗНС-НС. Съгласно същия член такъв форум се свиква само от председателя на УС или при условията на чл.8-и.
Така на 18 март 2006 г. се стигна до провеждането на два паралелни управителни съвета. Единият бе свикан по устав от председателя на УС г-н Каркъмов в София. Второто заседание, във Велико Търново, беше на подалите официално оставка, което де юре и де факто го правеше нелегитимно. Въпреки това те са взели решения за смяна на лидера и на ръководството на Съюза. Насрочили са си дата и за провеждане на извънреден конгрес на 27 и 28 май 2006 г., огласен от всички медии.
Към 18 март 2006 г. благодарение на отцепниците начело с Личев, Съюзът бе с два поредни нерегистрирани конгреса – един редовен от 2004 г. и извънредния от декември 2005 г.
На управителния съвет в София, проведен също на 18 март 2006 г., също беше взето решение за провеждане на извънреден конгрес, който бе насрочен за 21 май 2006 г. за вземане решение за земеделско обединение на десните земеделски формации, попълване на състава на ПП и УС, поради подадените месец по-рано оставки на отцепниците. На него се стекоха хиляди земеделци от цялата страна в подкрепа на земеделското обединение и на лидера си г-жа Анастасия Димитрова-Мозер. По предложение на областните организации и делегатите на извънредния конгрес отцепниците бяха изключени от редовете на БЗНС-Народен съюз.
Отцепниците изпаднаха в паника и набързо свикаха някакво закрито заседание като тихомълком дори от своите “удобни” хора, пренасочиха конгреса си на 18 май 2006 г. Според Закона за политическите партии и устава на земеделците, за да бъде свикан конгрес, са нужни определен брой делегати. Освен това трябва да има и покана в Държавен вестник. Е, и с лупа да я търсите, няма да намерите публикувана такава в нито един брой на Държавен вестник нито през април в законовия срок – нито през май.
Целта на тяхната сбирка беше окончателното разцепление на съюза, смяната на легитимно избрания главния секретар г-жа Мозер, присвояване на името Земеделски народен съюз и ПОДМЯНА на ръководствата на всички нива в страната с удобни за тях хора – повечето от бившата номенклатура на БСП, които да им проправят пътя наляво. Причината беше, че в дясното никой вече не ги припознаваше като представители на БЗНС-Народен съюз, а и властовите им апетити заявени година по-рано за влизане в коридорите на властта с управляващата тричленка - БСП, НДСВ и ДПС, ги направи неудобни за център-дясното пространство в Парламента.
Дни след това се случи нещо страшно. На 22 май 2006 г. около 17,30 ч. отцепниците Стефан Личев, Борислав Китов, Димитър Чукарски нахълтаха на етажа на централата на БЗНС-НС под предлог ,че имат съвещание и са в правото си да ползват
канцелариите(?!). Бившият шеф пък на общинска фирма "Озеленяване" Любомир Ников и Красимир Балабанов – бивш зам.-председател на ВКРС, разбиха с щанга решетката на канцеларията на столичната организация на БЗНС-НС. Самият Ников заплаши охраната на сградата с думите: "Какъв си ти бе. Знаеш ли кой съм аз?. Не се ли виждаш, че взимаш 150 лв. Утре ще те уволня и ще те заведа на Витоша и там ще те потроша".
На фона на горепосочените факти се започна и митарстването по съдилищата за доказване на Личевата легитимност, въпреки подадените оставки на отцепниците от структурите на БЗНС-НС още през февруари 2006 г.
Стъпили здраво върху неистините, с помощта на съдия състудент и с подмяна на прокурори, регистрацията на Личевистите вече е факт, присвояването на името Земеделски народен съюз - също. Раздуханите скандали от тях са само акт за прикриване на нечестните им ходове по мнимата им приемственост и “победи”.
Всичко това не може да ги легитимира обаче пред истинските земеделци. Тяхното доверие не могат да купят с постове. Легитимността им е само в подменените с номенклатурчици кръгове. Но и това не им беше достатъчно. Последното, с което решиха да демонстрират гаврата си със земеделските символи беше подмяната на вестник “Народно земеделско знаме” с тяхната партийна многотиражка от 8 страници, 5 от които са пълни с техни снимки и текстове, в които се хвалят колко са велики, легитимни и имащи. Сега целта им е някаква ниша вляво с народняци, оранжеви и тям подобни. А що се отнася до мераците им за евродепутати едва ли ще влязат в процентите на допустимата статистическа грешка. Там номерът с “леля Веска” няма да мине. Как ли ще преглътнат факта, че са никой в политическото пространство начело също с г-н НИКОЙ?
