Дните след Възкресение Господне са подходящи за размисъл и откровение.
Христовата саможертва изглежда все още се тълкува различно на нашата грешна земя.
Ние, простосмъртните, имаме онази свобода на избор, която ни спасява от божествената отговорност и ни обрича на мнимо земно щастие.
Човешко е. Твърде човешко е, за съжаление.
Земеделската общност за пореден път стана свидетел на подмяна на ценности и идеи чрез съдебна регистрация. Историята на съюза помни подобни моменти. Нищо ново под слънцето. Само героите са други, но ролите – същите. Колко библейски скучно.
Нашите доскорошни приятели, се превърнаха в предатели. Приятели – предатели, тривиална рима, но логически съвършена.
Допуснах тези хора до себе си преди повече от 15 години. Вярвах в думите и намеренията им. Сиурно са били искрени. Но социалният преход е неумолимо изпитание за човешката природа. Мнозина от тях се превърнаха през това време в посттоталитарни политически богаташи. И това съм склонен да приема, ако бяха спрели дотук, ако бяха оставили организацията на мира. Но те лицемерно стояха под знамената й години наред и позираха пред портретите на земеделските водачи. И колкото повече Земеделският съюз ги популяризираше, толкова повече те искаха да го оглавят и притежават. Сега имат съдебна регистрация и се кълнат в своята легитимност. Но нямат БЗНС. Защото той не е една съдебна хартия, а съвкупност от идеи, съдби и жертвена кауза. Той не е класическа партия, нито политическа котерия, в каквато те се стремяха да го превърнат, развивайки тези за властта.
Той е пролятата кръв в името на идеали. Той е начин на живот на оцелелите и съхранили земедерската идея земеделци през полувековния комунистически гнет.
А те не са такива. Затова те нямат БЗНС!
Горко на онези, които останаха да им слугуват. Те са най-достойни за съжаление.
Благодаря ви, предатели!
Благодаря ви, задето не съм сред вас.
Балчо Балчев