Изгубихме евросубсидиите за зеленчуци и енергийни култури, парите за селските райони ще дойдат след година
Колкото и Нихат Кабил да се смята за успешен кадър на ДПС, истината е, че заради некадърно управляваното от него ведомство българските производители ще изгубят голяма част от парите от еврофондовете. Фонд “Земеделие” все още е без директор, а парите по САПАРД безвъзвратно закъсняват, защото не спазваме сроковете, обявени от Брюксел. В резултат на това безхаберие вече изгубихме евросубсидиите за домати и праскови, изгубихме и тези за енергийни култури, а парите за селските райони ще дойдат чак след година.
В преговорите с ЕС България договори годишно фермерите да получават субсидии за предадени за преработка от консервните заводи на 156 хил. т домати и 17 хил. т праскови. За стопанската 2007-2008 г. Европейската комисия определи размера на субсидиите за българските и румънските фермери да бъде 25.88 евро за тон предадена продукция. Тези средства обаче ще бъдат отпуснати само на регистрирани от земеделското министерство организации на производителите. Такива още не са създадени.
Едва тези дни в Държавен вестник беше обнародвана наредбата за условията и реда за признаване на организациите на производителите на плодове и зеленчуци, която фермерите очакваха в началото на годината. Фактът, че консервните заводи нямат договори с производителите на домати обрича стопаните на неуспех, смятат експерти. Готовност за регистрация има само сливенският завод "Фрукто", който има договори и ще изкупи цялата квота праскови от 17 хил. т, съобщават от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. Създаването на фермерска организация там е в напреднал етап. Според наредбата организациите се създават минимум от 7 членове, които през миналата година докажат, че са реализирали обороти над 100 хил. евро. Този висок таван се оказа основната пречка за обединяването на българските градинари, чиито обороти са значително по-ниски, обясняват експерти. В организациите могат да участват освен производители, кооперации или арендатори, също и търговци и преработватели, чиято дейност е пряко свързана с основния предмет на дейност.
Ако до края на годината производителите успеят да се регистрират в агроминистерството, от следващата година те могат да разчитат на допълнителната помощ. Новата европейска реформа в сектора плодове и зеленчуци дава възможност на отделните държави да поставят по-нисък праг на оборотите за тези организации. Възможно е той да падне до 50 хил. евро, но това трябва да стане с промени във вътрешното законодателство.
Изгоряха и субсидите за енергийни култури. Фермерите, които кандидатстваха за допълнителни субсидии за производство на енергийни култури (рапица, слънчоглед, царевица и пшеница) за стопанската 2006-2007 г., трябва да изтеглят заявленията си за подпомагане, депозирани в разплащателната агенция.
Миналата седмица от регионалните дирекции на агенцията са разпратили до фермерите спешни съобщения да коригират вече подадените заявления, съобщи Ивайло Тодоров, председател на Асоциацията на земеделските производители. Промените се налагат заради неиздадената заповед на министъра на земеделието Нихат Кабил, която трябваше да определи кои култури са енергийни и какви са референтите добиви за изплащане на помощите. За енергийните култури Европейският съюз дава 45 евро допълнителни субсидии на 10 декара (един хектар) обработваема площ. Заедно с директните плащания за обработването на всяка друга земеделска култура (средно по 14 лв. за дка) българските производители се надяваха да покрият част от себестойността на продукцията си. Това можеше да стане само ако агроминистерството беше изготвило въпросната наредба преди два месеца. Такава обаче нямаше. Производителите не очакваха, че чиновниците няма да си свършат работата, и във вече депозираните си заявления бяха включили енергийните субсидии, въпреки че нормативно те не са уредени. За да не пропаднат и субсидиите им по директните им плащания за останалите култури, фермерите спешно трябва да променят заявленията си, като задраскат искането за енергийни помощи.
Оказва се, че средствата от Европейския фонд за развитие на селските райони ще бъдат получени най-рано ... през февруари 2008 г.. Това ще затрудни изключително много фермерите и общините с вече готови проекти. Земеделското министерство е отправило искане срокът за разглеждане на българската програма за селските райони, която беше депозирана в Брюксел на 4 април, да бъде проверена за четири вместо за шест месеца, какъвто е максималният законен срок. Експертите от Брюксел обаче обясняват, че е необходимо програмата да бъде гледана за шест месеца, защото такъв е бил подходът и към останалите новоприсъединили се европейски държави. Националната програма представя разпределението на средствата за седем години от 2007 до 2013 г., които заедно с националното съфинансиране ще достигат 3.2 млрд. евро. Това означава, че годишно българските производители и преработватели могат да усвояват шест пъти по-голям ресурс от този по досегашната програма САПАРД. От Брюксел обаче смятат, че въпреки административната подготовка, която българските чиновници са натрупали по САПАРД, контролът по усвояването на средствата за селските райони трябва да бъде по-засилен.
Ако програмата бъде одобрена от ЕК за четири месеца, процедурите по одобряване на проектите от българската разплащателна агенция могат да започнат още в средата на лятото от юли. В случай че комисията приложи 6-месечното одобрение, това означава, че машината ще се задвижи с 40-дневно закъснение. Много общини с население до 30 хил. души разчитат на новото подпомагане за изграждане на водопровод, канализация и междуселищни пътища. Над 922 млн. евро са средствата за изграждане на прилежащата инфраструктура, заложени в програмата за селските райони. Ако програмата стартира през есента, тези проекти ще бъдат задвижени най-рано през пролетта на 2008 г., тъй като процедурите по обществените поръчки по закон са 52 работни дни. В началото на юни мисия от Брюксел започва проверка на степента на готовност на българската администрация, която ще проверява плащанията от европейските фондове. Този контрол ще се извършва от Интегрираната система за администрация и контрол, която обединява всички регистри в системата. Ако се установят пропуски, Европейската комисия може да намали с 25% директните плащания за фермерите за 2007 г.
