Заваляха лидерски оставки в дясно. Но първите евроизбори само очертаха края на един дълъг процес на политическото видоизменяне у нас.
Началото бе в средата на 90-те години, когато СДС се превърна в партия. Дотогава СДС представляваше конгломерат от самостоятелни десноцентриски политически организации, възстановени или възникнали след демократичните промени.
Първичната същност на СДС беше обединение на тези сили в борбата им срещу БКП/БСП. Именно затова освен от избран лидер съюзът се ръководеше и от координацинен съвет.
Тази форма на управлене беше трудна и предполагаше висока степен на отговорност, каквато тогава трудно можеше да се постигне.
Това доведе до прословутия период на “отлюспване”, когато поради неразбирателства се стигна до изваждане на организации от съюза.
В същото време двуполюсния модел беше посочван като единствено възможен.
Появиха се и нови лица, които влязоха, по-скоро като експерти, директно в шапката на организацията. Те превърнаха впоследствие СДС в типична партия, а пред обществеността бе лансирана тезата за “синята идея”, макар вече да се касаеше за същностно различна организация.
Хората формулираха кратко този трансформационен процес, говорейки за “старото” и “новото” СДС.
Само след един управленски мандат повечето от тези лица си направиха свои партии.
Днес те подават оставки, а някои дори заявяват, че излизат от политиката. Вероятно този процес е неизбежна част от края на прехода.
Метастазите на БСП са още по-драстични, но те са друга тема.
Броят на негласувалите на последните избори е недвусмислен показател, че политическата класа на прехода си отива. Но появата само на поредните нови лица няма да промени нищо.
Съвременното гражданско общество изисква нов закон за политическото представителство и нов двукамарен парламент.