Постинг
19.07.2007 01:53 -
Тази есен животните в Бургаският регион ще се намалят на половина !
До този извод са достигнали мандраджиите, след като са имали възможност да съберат сведения от самите животновъди. Животновъдите от областта са пред фалит, въпреки оптимистичните изказвания на земеделския министър, че няма да има фалити на животновъди тази година. Какви са причините за отказ на стопаните да отглеждат животни още тази есен? Първата и най-важна причина за ликвидацията на животните е скачането драстично на цената на зърното, вследствие на което се очаква и скачане рязко на цената на комбинираният фураж .Тъй като в момента мнозинството от стопаните на овце, кози и крави предлагат своите животни за продажба, цената на тези животни са спаднали до минимума си. Кравите, чиято цена преди беше 1200 лева бройката, сега може да се купи за 400-500 лева, а овцете от 120-150 лева на глава сега не може да се намери купувач за тях на цена 60-80 лева. И тъй като мераклии да купуват живи животни и да ги отглеждат няма, то стопаните ще ги колят и ще ги продават на месо, за да ги ликвидират. Никой не иска да купува животни и да ги отглежда при сегашната ценова ситуация.Всеки казва така, ако днес във времето на жътвата цената на зърното е 35 стотинки,-когато го има все пак,то през зимата, когато то намалее и ще си принуден да го търсиш на километри разстояние,няма ли то да стане 50 стотинки и да съм на загуба и да фалирам?".Тук говорим за фуражното зърно, но съвсем не ми се говори за комбинираните фуражи, които винаги са били със 20 и даже повече стотинки по скъпи от зърното. В този район фермите първа категория, които отговарят на изискванията на ЕС за субсидиране със 5 стотинки на литър за жалост не съществуват, а за да се създадат такива ферми се искат много пари, защото изискванията са големи. Многото пари не могат да дойдат от губещи дребни животновъдни ферми, каквито са тамошните, които никой не иска да подпомага, защото не отговарят на европейските критерии. По тази причина нека бъдем реалисти и да не фантазираме като президента Първанов, че трябвало в България да се създадат 50 000 образцови частни фермерски стопанства и 20 000 частни образцови животновъдни ферми и тогава ще имаме цъфтящо земеделие. Сегашното състояние на животновъдството и като цяло в земеделието е резултат от капаните на комунистическото ни минало, заложени в българското село, за което сега ние плащаме тази висока цена на опустяване на животновъдни ферми и нивите на селата ни. Нашите животновъди, които обичат и отглеждат животни, бяха приучени още по времето на тоталитарният режим да ги отглеждат, без да имат сята земя с фуражни култури и по инерция тези трудолюбиви и обичащи животните хора и до днес закупуват зърно и хранят и произвеждат, за да си добавят храна и известен приход на семействата си от продажбата на животните. Това животновъдство, практикуващо у нас, няма нищо общо със съществуващото у нас преди колективизацията животновъдство на частния селски стопанин, което беше унищожено от комунистите и за което сега мечтае не кой да е друг, а самият президент Първанов. В наше време в тези села, където кооперациите и арендаторите раздават рента, се получи едно увеличение и едно съживяване на животновъдството, но едно нещо, което зависи от други хора, а не от теб самият си е до време. Рентите все повече ги намалят, кооперациите фалират, арендаторите и те изнемогват и животновъдът к,ойто чака от другаде фураж, не оцелява. А било е време в България, когато всяко семейство е отглеждало животни и те са зависели от плодородието на годината - ако се произведе много фураж семейството оставя животни за разплод, ако не може да си произведе фураж, то стопанинът решава да ги съкрати ,за да оцелее през зимата. Днес картината е съвсем друга, малко са тези така мечтани сега дори и от комунистите фермери, които да сеят фуражни култури на собствените си ниви или на ниви вземащи под наем или аренда, за да отглеждат своите животни. И ако те масово го правят и прекратят практиката на миналото да купуват фураж, то те ще си произвеждат собствен фураж и ще са независими от пазара на фураж, което предполага по-нисък разход на животновъда и възможност за оцеляване в трудни, сушави и неплодородни години като сегашната. Но за това се иска мъдра комплексна стратегия за приоритетното развитие на земеделието, която в момента не съществува.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
