Партийните централи или са слънчасали, или хитро подгряват есенното всенародно реалити шоу, наречено местни избори. Под плажните чадъри нечии политически мозъци раждат причудливи идеи, една от друга по-смайващи и невероятни.

Още в началото на лятото тръгна новината, че Соломон Паси щял да се кандидатира за кмет на Бургас. После той заяви, че нямал такива непосредствени планове. Но дори само анонса за това подсказва белезите на една твърде всеядна лична кариера – атлантик, външен министър и ... кмет.

Сякаш за да не падне по-долу от НДСВ след малко повече от месец СДС обяви кандидатурата на Димо Гяуров за кмет на Варна. Същата история – правят те генерал за нула време, ставаш шеф на Националната разузнавателна служба, после малко дипломатическа кариера и вече си готов за ... кмет.

И за да не падне по долу, тия дни Праматарски удари горните две централи в земята като лансира от името на Демократическата партия кандидатурата на националния треньор по баскетбол Тити Папазов за кмет на София. Ей на това му се казва да вкараш як популистки кош, какво от това че Тити беше в инициативния комитет за издигането на Първанов за втори президентски мандат.

Всичко това ще рече, че играта на есен ще е твърде забавна за народонаселението.

Лошото е само че българската политика все повече заприличва на топка – отива натам, накъдето я изритат.