Георги Милев е  председател на създадения през 2004 година плевенски клон към Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той обхваща две области – Плевен и Ловеч. Повод за разговор с г-н Милев е един странен юбилей. Точно преди половин година арендатори от региона излязоха на протест и блокираха шосето от София за Русе с тежките си машини и с още по-тежките си искания към държавата. Тогава се проведоха спешни разговори и информацията до медиите бе, че са постигнати компромиси. Какво обаче се случи през това време в сектора на зърнопроизводителите?

- Г-н Милев,  след протестите на зърнопроизводителите преди 6 месеца как се развиха събитията? Изпълнява ли земеделското министерство задълженията си по споразумението с вас?

- Веднага след протестите се създаде Национален кризисен щаб. Той се сформира към Министерството на земеделието и горите /тогава/, оглави се от зам.-министър Светла Бъчварова. В него влизаха ресорни зам.-министри от същото ведомство, които имат отношение към повдигнатите от нас проблеми. От асоциацията също имаше представител. След проведените разговори с министър Нихат Кабил и зам.министър Светла Бъчварова подписахме осем конкретни мерки за излизане от ситуацията, която всички признаваха, че е незапомнено тежка.

- Кои от тези мерки са изпълнени и кои все още стоят на дневен ред?

- Изпълнени са онези от точките или мерките, в които не става въпрос за пари, а повече за организационни мероприятия, отчети, намерения и т.н. Едно от нашите искания и постигнатото споразумение бе да се направи мониторингов доклад, след което да се обяви бедствено положение. Министерството се запъна и се хвана за думата “бедствено”. Отстъпихме и решихме да бъде “извънредна ситуация”, като че ли това щеше да промени нещата на полето. Но отстъпихме. След това се заработи по другото направление по споразумението - по места да се създадат комисии, които да огледат провалените площи, да се съставят протоколи, които да се изпратят веднага в Министерството, за да се види  какви пари да се търсят. Това поне в Плевенска област бе извършено. Във всяка от комисиите имаше и наши представители. До тук добре. Стана ясно, че Министерството на земеделието трябва да търси за обещаните ни и договорени компенсации заради сушата и пропадането на реколтата само от пшеницата и ечемика 7 милиона лева.

- Уточни ли се в края на краищата размера на сумите, с които можеше да ви компенсира държавата?

- Ето, това не се случи.  Ние настоявахме за реалните 55 лв. загуби  на декар, като  се съгласихме и  с искането на министерството това да не е на калпак, а да варира  в различните райони с около 10 – 15 лв. на декар. Но след като ние се съгласихме на тази  методика  Министерството се усети, че така трябва да даде повече пари. Пак започнахме да преговаряме. И в края на краищата се стигна до компромисния вариант -  да минем всички на един кантар и да се даде по 30 лв. за декар ечемик пропаднали площи и по 35 - за пшеница. Като уговорката е, че се това са само 70 на сто от истинските щети. Така било по регламент. Хубаво. И на това се съгласихме.

- Значи има и конкретно решение за парите, а не както казахте само мероприятия и намерения…

- Така е.  Дори се стигна и по-далеч. До решение от къде да се вземат тези пари. Министър Кабил обеща  да отдели 5 милиона лева от фонд “Тютюни” и останалите 2 милиона - от преструктуриране на фондовете  от държавен фонд “ Земеделие”. Освен това - да се проведе среща с представители на всички банки, да ни се даде кредит срещу удостоверение, че държавата ще има да ни дава тези пари.

- Така, стигнахме вече до парите, кога ще ги получите?

- Стигнахме. И ако се вярва на ….Тадъръков, шефа на държавен фонд “ Земеделие”, те едва ли не са вече в ръцете ни. При откриването на  Добричкия селскостопански панаир на 15 август той заявява на всеослушание, че компенсациите започнали да се раздават още на 12 август. До ден днешен обаче нито стотинка не сме получили. И не само ние, но и колегите от цялата страна – знаем се, поддържаме контакти.

- Ще се отпуснат ли изобщо тези компенсации, как ще действате вие при това забавяне?

- Все още ни уверяват, че това ще се случи тепърва, трябвало обаче да се правят пак молби, да се подават заявления. Но времето за сеитба свърши. Който е успял да тегли  някакъв кредит - добре, но другите…

- Знаете ли поне колко пари ще получите, всеки по отделно, ако нещата се развият добре?

- Не. Документите от проверките са подадени директно в София, в министерството, никой от нас не е получил  копие от протокола за своите ниви. Наистина, имахме представители в комисиите, но искахме тази информация да я има после в областната дирекция “ Земеделие и гори”, да бъде всичко по-ясно, по-чисто. Объркваме се постоянно в някакви елементарни бюрократични каши. Ще посоча само една. На 19 октомври е взето решение за разсрочване на краткосрочните заеми към фонд  “Земеделие” заради щетите от сушата. Чудесно. Това също бе едно от нашите искания. Но, уверявам ви, че поне до днес, хората, които не са си внесли вноските във фонда, се водят в графата “Длъжници”, с всички неприятни последици от това. Какво е станало, ли? Нищо особено. Просто не е изпратен един анекс към договорите  от министерството до другия етаж на същата страда, с което на базата на това решение да се придвижи въпроса. Който може да е формален, но е много важен за нас.

- Какво ви остава тогава?

- Сега чакаме поне евросубсидиите, за  единица площ , по 14 лв. на декар. Това, надявам се,  вече няма как да ни отнемат и има дума, че ще ги дават през декември. Вече има решение, срещу удостоверение ,че държавата ни дължи тези пари, да теглим кредити от банките  под формата на овърдрафт.

- Какви са вашите искания в момента?

- Първо -  изплащане на компенсациите, макар и със закъснение. Досега правителството се оправдаваше, че трябвало да разрешат от Евросъюза . Вече разрешиха България да даде 100 000 000 лв.  за пропаднали площи. Какво повече.

Второто нещо, за което настояваме, е да  се заложат в бюджета за 2008 година пари за национални доплащания в земеделието. За сега само България от страните в еврозоната  няма такива пари в бюджета.

- Но, както се знае и да има такива доплащания, те не могат да бъдат за суша, каквато имаше тази година. Ако се случи пак, на какво ще разчитате?

- Имаме идея  за създаване на фонд “ Солидарност” между фермерите. Всеки да внася определена сума, с която после да помагаме  на онези, които пострадат при суша, тъй като за нея не правят застраховки. Още умуваме как да го направим - да е сигурно и да няма корупционни пукнатини.