17 ноември 2007 г., София
Семинар, организиран от Клубовете на жените-земеделки при БЗНС-НС, със съдействието на фондация „Ханс Зайдел”
Заглавие: Развитието на селските райони – предизвикателство пред българското предприемачество
В контекста на почти едногодишното фактическо членство на страната ни в Европейския съюз, един актуален въпрос все по-често ще стои на дневен ред пред българските граждани: как да се почувстваме европейци, като усетим реална промяна в начина си на живот? Знаем ли какви възможности дава европейската ни принадлежност и можем ли да се възползваме адекватно от тях?
Част от тези глобални за страната ни промени са свързани и с перспективите за упражняване на селскостопанска дейност и възможностите за алтернативна заетост на жените и младежите в селските райони.
Това бе темата на първия от предстояща поредица семинари, организиран от Клубовете на жените-земеделки при БЗНС-НС, със съдействието на фондация „Ханс Зайдел”. Той се проведе на 17 ноември 2007 г. в София, в сградата на НТС, на ул. „Раковски” № 108.
„Една от най-важните за нас, земеделците, тема е възстановяването на българското земеделие, съобразено с нормите и изискванията на Европейския съюз, както и ефективното усвояване на европейските фондове. Европейският съюз трябва да има в наше лице сигурен партньор. Селото трябва да остане огнище на българския дух, обичаи и нравственост. Не бива да допускаме то
да се превърне в етнографски хербарий
Българското село трябва да създава атмосфера, да възпитава в добродетели, да бъде мерило за добро.” Така г-жа Теодора Андреева, председател на Клубовете на жените-земеделки постави акцентите по темата като модератор и домакин на семинара.
Гости, но и участници в него бяха лидерът на БЗНС-НС Анастасия Димитрова Мозер, евродепутатът Петя Ставрева и Моньо Христов, член на ПП на БЗНС-НС, секретар по идейните въпроси, ценностите и гражданското общество.
„Европейският съюз отделя много средства за развитие на земеделието на страните-членки. Но средствата сами при нас няма да дойдат. От нашите усилия и информираност зависи как ще ги усвоим. В Съвета на Европа има специално създадена организация, в която членуват жените, които се занимават със земеделие. Има и организация на младите фермери. Бих посочила Франция като пример за това и би било добре българските млади фермери да създадат по-трайни контакти с нея. Особено след като имаме съдействието и на земеделеца-емигрант г-н Христо Чорелов. Най-важно е средствата от европейските фондове да отидат по предназначение, а не в обръчите от фирми на Ахмед Доган”, заяви Анастасия Мозер в краткото си слово, с което официално семинарът бе открит.
Своя гледна точка по темата изрази Моньо Христов, член на ПП на БЗНС-НС. Той посочи три фактора, чиито смисъл трябва да предшества мотивацията на хората, решени да кандидатстват за европейските пари: да работят в полза на разрастване на ресурса на населеното място, което обитават; за развитие на демократичните процеси в района, в който живеят и да гледат на усвоените европари като на възможност за свободна инициатива пред човека.
Конкретика по темата с актуален знак внесе евродепутатът Петя Ставрева. Тя очерта общите тенденции на европейската селскостопанска политика и постави акцент върху Програмата за развитие на селата и селските райони. За участниците в семинара бе интересно да научат как се взимат решенията в ЕС, свързани със земеделският сектор. Като член на Комисията по земеделие Петя Ставрева разказа подробно за механизмите, по които се работи в европейския парламент. Тя очерта като главна цел либерализиране на европейския пазар и посочи тенденциите на общата селскостопанска политика: намаляване на преките субсидии; ограничаване на производства, които формират големи излишъци; тясно обвързване на земеделието с екологията и отпускане на повече средства за екологични практики.
По отношение на усвояването на еврофондовете Петя Ставрева оповести, че
България и Румъния ще бъдат под двоен мониторниг
за да се избегнат злоупотреби. Тя припомни, че Европа провежда политика на отворените врати, което означава бързо свеждане на необходимата информация до фермерите. „В България все още няма силни браншови организации. Те не просто трябва да защитават интересите на своите членове, а да диктуват политиките”, акцентира още евродепутатът от БЗНС-НС. „Бъдете иницативни, защото ЕС дава много възможности, но от нас зависи как и докъде ще ги използваме”, каза в заключение Петя Ставрева.
Същинската част на семинара протече в два панела. Проект наПрограмата за развитие на селските региони представи пред жените-земеделки и младежите от БЗНС-НС, БЗНС и ПП „Никола Петков” Евгения Борисова, експерт в Министерството на земеделието и продоволствието. Тя подробно и нагледно обясни мерките в програмата и отговори на множеството запитвания от залата. Дебат предизвика оповестената от г-ца Борисова информация, че
само Националните служби за съвети в земеделието са оторизирани
за консултации по проектите, свързани с еврофондовете. Това противоречи на идеята за децентрализация в сектора на земеделието, посочиха участниците в семинара.
В контекста на тезата, че Европа е Европа на регионите изнесе своя доклад доц. д-р Ана Лулева от Българска академия на науките. С богат илюстративен и информационен материал тя доказа, че представянето на традиционните български занаяти трябва да се превърне в премислена политика, а не да остане в сферата на неформалната сива икономика. С примерите от други европейски страни, доц. Лулева акцентира допълнително върху факта, че българското културно наследство е огромен капитал, който още обаче не умеем да използваме престижно и икономически ефективно.
В прагматичен план, свързан с насърчаването на предприемачеството сред жените говори Десислава Чалъмова, директор на „Интегра”. Тя заинтригува участниците в семинара с конкретиката на натрупания опит на „Интегра” в областта на обучението, изработването на бизнес-план и стартирането на малък семеен бизнес.
„Между Клубовете на жените-земеделки и „Интегра” предстои поредица от обучителни семинари, както и такива за младежи в неравностойно положение”, информира в хода на форума г-жа Теодора Андреева.
Интерес предизвика лекцията на ст. н. с..д-р Мариана Драганова от Институт по социология при БАН, която разкри тънкостите на развитието на селския туризъм.
Модернизираното село няма предимство в селския туризъм
Селото трябва да е автентично, живо, а туризмът – добре организиран, коментира г-жа Драганова. И илюстрира своята теза с богат снимков материал за развитието на селския туризъм в други европейски страни.
„Къде има пари и как да ги получа?” – така лаконично и ефектно започна своето експозе по темата „Възможности за алтернативна заетост посредством Програмата за развитие на човешките ресурси към Министерството на труда и социалната политика” Албена Гаврилова, изп. директор на „ВВТ”. Тя очерта конкретните стъпки в процеса на финансирането на даден проект и предизвика множество въпроси от участниците във форума. Шест са задължителните „причини” за успеха на един проект, според г-жа Гаврилова: ефективно планиране, подкрепяща среда, компетентен и мотивиран екип, фокус върху реалните потребности, достатъчни средства и ефективни системи и процедури. Тя даде и един полезен съвет към онези, които са решили да кандидатстват за европейските пари: да побързат, защото в началото „машината” ще се задвижи по-трудно, но шансовете са по-големи. После всичко ще се случва по-лесно, но кандидатите ще са повече и „ситото” ще е по-голямо.
Последен, но с особено любопитна информация по темата на семинара взе думата г-н Лучко Македонски, председател на Местна инициативна група /МИГ/. Той сподели своя опит в
създаването на МИГ по програма „Лидер”
– механизъм и част от европейската политика за устойчиво развитие на селските райони. Местната инициативна група, за която разказа г-н Македонски обхваща общините Панагюрище, Стрелча и Лесичево. Тази практика в България още не е популярна, но бързо набира скорост – в момента в страната има създадени около 20 МИГ. 2,5% от европейските пари са заделени по програма „Лидер”, което означава, че в една Местна инициативна група могат да отидат средно около 2 млн. евро. Г-н Македонски сподели своя опит за един, вече реализиран пилотен проект на МИГ и даде практически насоки как да се работи по европейските схеми и с българските общински управи.
В последвалата дискусия участниците във форума поставиха въпроси към лекторите и в общ план всички се съгласиха със заключението: Европа дава огромни възможности, стига да искаш, да знаеш и да можеш да се възползваш от тях. В България повечето програми по еврофондовете са стартирали, но понеже са правени на макрониво, в затворена административна среда и без участието на гражданите, в повечето от тях има лоша оперативност на детайлите. Затова трудно сработват и бавно стигат до крайните бенефициенти. Първият от предстоящата поредица обучителни семинари, организиран от Клубовете на жените-земеделки е малка, но значителна стъпка в посока на адекватност на българското предприемачество към новите европейски условия.
