Бай Милан си отиде. Доживя достолепните 90 години, както обичайно бихме се изразили. Само че в него нямаше нищо обичайно. Бай Милан си отиде с онзи дух на момче, който ме порази у него още при първата ни среща преди повече от 8 години.

Винаги съм смятала за исторически шанс възможността да общувам с един от доайените на земеделското движение у нас. Затова всяка среща с бай Милан ми бе скъпа.

Той не беше лесен човек. Винаги ме е удивлявала у него една странна смесица на черти в характера – от една страна у бай Милан имаше една плашеща на моменти твърдост, а от друга бе наивен като дете.

При всяка от срещите с него се питах: каква е тази сила на духа, която може да извади човек от обичайното русло на живота и да го хвърли в една борба без ясен изход? Как са устроени подобни личности и защо днес почти не се срещат такива?

В последните месеци, в които бай Милан бе настанен в Дома за стари хора в столичния квартал „Дървеница” го посещавах почти всяка седмица. Придружаваше ме един от най-ревностните земеделци, които познавам – николапетковистът Радослав Гочев. Бай Милан ни очакваше всяка неделя. И макар че често объркваше дните от седмицата, заговореше ли за миналото, спомените му се изпълваха с невероятна точност за дати, имена и събития. А в очите му силно засияваше онова, земеделското пламъче, което ме порази още при първата ни среща.

Водех бележки на ръка при всяка от срещите ни в дома и при едно от последните ни посещения бай Милан шеговито ме попита: „Все пишеш, пишеш, а във вестника нищо не излиза...”Обещах му да направя рубрика във в. „Народно земеделско знаме XXI век” с мотото „Бай Милан разказва...”. Часове преди да науча за неговата кончина, рубриката бе заложена на страниците на вестника – една малка колона на осма страница, със скъпоценните за мен спомени на бай Милан Дренчев.

Той така и няма да може да я види, но вярвам, че духът му ще продължи да живее чрез неговите думи...

Сигурно мнозина ще оспорват изреченото от бай Милан Дренчев, други вероятно ще го четат с чувството, че се докосват до свидетелство за минали времена. Едно е сигурно – думите му ще отключат размисъл и разговор за съдбата на Земеделския съюз. Каквито, убедена съм, днес са особено необходими. Още по-убедена съм, че бай Милан ще е безкрайно доволен от това.