2007 година е повод да си спомним за едно от най-ярките съзвездия на политическия ни небосклон – фамилията Петкови: баща Димитър 1858 – 1924 г., синове – земеделски трибуни Петко 1890 – 1924, Никола 1893 - 1947 г. Всичките - убити от своите политически противници.
Димитър Петков е един от първите строители на нова България. През 11877 г. 19-годишното добруджанче е доброволец в българското опълчение. По-късно, като кмет на София и министър след Освобождението превръща столицата в европейски град. Съпругата му Екатерина Ризова е от Битоля. Изпраща по-големият си син Петко да учи в Париж – Сорбоната - в юридическия факултет. След две години заминава и Никола. През 1912 г. започва Балканската война. Синовете отиват на фронта.
Петко свързва съдбата си с БЗНС – политическата организация на българските селяни. И става главен секретар на Министерство на външните работи. По негово настояване Никола е назначен за секретар в българската легация в Париж. Скоро обаче настъпват събития, които прекратяват дипломатическата кариера на двамата братя. В София е извършен военен преврат 9 юни 1923 г. Стамболийски е зверски убит. Петко Д. Петков е прострелян в самият център на София на 15 юни 1924 г. А Никола Петков прекарва от 1923 до 1931 г. като емигрант в Париж.
През юни 1931 г. опозицията в България печели изборите. Никола Петков решава да се завърне в родината, по изричното желание на Екатерина Петкова. Н. Петков е убеден, че БЗНС е политическата организация, която отстоява интересите на най-многобройната част от българското население. Той вярва, че българските селяни с цялата си душа ще откликнат на неговата програма.
От януари 1944 г., в продължение на осем месеца, Никола Петков е интерниран в гр. Свищов. Сталиновата стратегия, целяща окупирането на България, предполага и в София да се извърши преврат в момента, в който първите съветски части пресекат българската граница. Никола Петков участва в едно извънредно важно събитие в навечерието на 08.09.1944 г. Какъв да бъде съставът на ОФ-правителството? Кой трябва да поеме Министерството на вътрешните работи? И Кимон Георгиев и Никола Петков настояват това министерство да бъде поверено на генерал Дамян Велчев. Подчиняването на Петков на този диктат е една от най-грубите му грешки в цялата му кариера .
През 1945 г. Сталин съветва Георги Димитров / който е вече в България/ правителството на всяка цена да приеме в кабинета си двама представители на опозицията. Никола Петков и Коста Лулчев поставят своите условия –свободно функциониране на многопартийната система и контрол от страна на недемократичните сили над репресивните органи на Юговото министерство. Сталин светкавично изпраща през януари 1946 г. своя зам.-министър на външните работи Андрей Вишински. Пристигнал в София, Вишински кани посред нощ на среща Никола Петков и Коста Лулчев. Никола Петков отказва да се яви на срещата. Отказът е придружен от репликата: „Никола Петков нощно време с политика не се занимава! Денят е достатъчно дълъг за тази цел.” На другия ден Вишински се среща с Петков. Набитото прокурорско око вижда пред себе си упорит бунтар.
ВИШИНСКИ: Снощи аз настоях да се явите на среща с мен и Вие отказахте. Как се осмелихте да направите това? И кой сте Вие, та да се държите по подобен начин със специалния пратеник на генералисимус Сталин?”
НИКОЛА ПЕТКОВ: „Тъй като сте ме поканили на среща, без съмнение, Вие знаете кой съм аз. Тъй като думите ви целят да оставят впечатлението, че не знаете кой съм, ще Ви кажа. Аз представлявам най-силната политическа организация в България, БЗНС, организация на българските селяни, които са 85 % от населението на страната. Нашата организация е демократична и освен това е лоялен сътрудник на останалите организации, влизащи в съвета на политическата опозиция. Ние не се занимаваме с политика през нощта, а през деня. Нощта повече подхожда за конспирация, която ние не харесваме.”
ВИШИНСКИ: „Вие знаете ли кой съм аз?”
НИКОЛА ПЕТКОВ: „Разбира се. Вие сте зам.министър на външните работи на СССР.”
ВИШИНСКИ: „Вие трябва да се подчините на нашето решение, за да се включите в състава на правителството!”
НИКОЛА ПЕТКОВ: „Аз и моите приятели сме готови да влезем в правителството при положение на демократична основа.”
ВИШИНСКИ: „Вие нямате право да издигате каквито и да било условия! Вашата задача е да определите двама души, които ще имат готовност да влязат в правителството незабавно. Без каквито и да било предварителни условия. Това е нареждането на генералисимус Сталин. Давате ли си сметка какво означава това? Аз нямам време за губене.”
НИКОЛА ПЕТКОВ: „Господин Вишински, аз не съм свикнал да получавам разпореждане от който и да било чужд държавник. Аз се подчинявам единствено на разпорежданията на своя народ и на своята организация.
ВИШИНСКИ: „Аз съм виждал много такива като Вас. Точно упорити и арогантни. Вие не сте в състояние да се противопоставяте на Съветския съюз. Много сте дребен за подобно нещо. Сам ще видите.
/Вишински удря с юмрук по масата/. Ще приемете предложенията. Вие няма къде да ходите!
НИКОЛА ПЕТКОВ: „Ние се борим, господин Вишински, в името на защитата на нашите идеи и на правата на нашия народ. Това е наш дълг и нищо не може да ни застави да се отклоним от него.
ВИШИНСКИ: „ Дребен сте Вие за тази работа и историята ще Ви подмине!
Този диалог остава като един от високите върхове на българската политическа мисъл. През онези паметни дни Никола Петков се превръща в жив символ на решителност, а домът му на улица „Цар Шишман” № 12 е истински епицентър на събитията. Там се стича безкраен поток от писма и телеграми за убитите, пребитите и масовите арести във връзка с изборите на 27 октомври 1946 г.
На 24 май е убита Мара Рачева – секретарката на Г.М.Димитров и Никола Петков. Майката на убитото момиче получава тялото на дъщеря си с обяснението , че дъщеря й се е хвърлила от ІІ етаж на Дирекцията на милицията. Ковчегът е отворен и са констатирани следните зверства: всички нокти на краката са изтръгнати, три пръста на лявата ръка са счупени, двете уши са отсечени, изтръгнато е зърното на дясната гърда, изтръгнат е също езикът и всички зъби, кожен фрагмент с около 15 см. е одран в областта на корема.
Завинаги се запечатват в съзнанието думите на Петков: „Виждате ли как героично умря за свободата едно нежно и слабо момиче? Няма ли да се намерят в тази страна и мъже, които да умрат като нея, ако това се наложи?”
Резултатите от изборите задължават Държавния департамент да издаде „Дипломатическата телеграма № 4” от 04 февруари 1947 г. – да бъде признат българският режим, след ратификацията на мирния договор.
На 05 юни 1947 г. Американският сенат ратифицира подписаният на 05 .11. същата година мирен договор с България.
Никола Петков не се поколебава нито за секунда да даде отпор на съгласието на Димитров Пиринска Македония да бъде предадена на Югославия. За първи път в световната история едно правителство принудително отлъчва собствените си съотечественици, като принудително ги заставя да се обявят за част от несъществуваща нация – македонската.
Г.Димитров е безсилен в този словесен дуел с Никола Петков . На 28 януари „вождът” авторитетно заявява, че подсъдимият трябва да бъде обесен.
Никола Петков: „Вие дори не сте квалифициран юрист.”
Г.Димитров:”Тук няма място за чужди агенти!”
Никола Петков: „Вие говорите за чужди агенти. Аз никога не съм бил гражданин на чужда държава, нито съм бил на нейна служба.”
Г.Димитров: „Аз бях гражданин на великия Съветски съюз. Това е чест и гордост.
Никола Петков: „Вие станахте български гражданин два дни преди изборите.”
Г.Димитров:” Аз ще те науча тебе!”
На 5 юни предстои да бъде открито заседанието на Великото Народно събрание. Заседанието започва с прочит на писмо от председателя на събранието Васил Коларов, отправено му от прокурора на Софийски областен съвет, в което се настоява за снемането на депутатския имунитет на Никола Петков и неговото арестуване. В писмото се казва, че Никола Петков е създал организация, като си е поставил за цел въоръжен преврат и сваляне на. В своята реч Петков отхвърля категорично нелепите обвинения.
Представителите на опозицията запяват безсмъртната Ботева песен „Жив е той жив е.” Правителствените депутати са нахвърлят срещу Петков. Смелият трибун е отведен към чакащата милиционерска камионетка.
Целият печат, начело с „Работническо дело” всеки ден излива потоци от лъжи и клевети срещу Никола Петков. Активизирани са до краен предел казиооните организации, там непрекъснато се издига лозунгът „Смърт на Никола Петков”. На 23 септември 1947 г. „Работнически дело” „информира”, че „нощес, в 0.15 часа смъртната присъда на Никола Петков е изпълнена”. Зловещата новина предизвиква бурен отклик от страна на световното обществено мнение. Най-остри са думите на д-р Г.М. Димитров: „Когато Вие /Бел.ред. Г.Димитров/ бяхте в Лайпциг, БЗНС събра необходимите средства, за да направи възможно посещението на майка Ви при Вас, изпрати апел до Хитлер и до целия свят във Ваша защита. Днес Вие осъждате на смърт един от най - забележителните дейци на този, същия БЗНС. Вашето престъпление ще остане като най-черно и срамно петно в историята ни. Земеделските идеи са нерушими и безсмъртни. Те ще преживеят и Вас и Вашата партия, и установената от нея диктатура. Покажете, че притежавате поне капка българска кръв. Спрете изпълнението на присъдата!”
Такъв е земният път на предтечата на българската демокрация – Никола Петков.
Цвете АНДРЕЕВА
Никита Михалков: Ако бях враг на Русия, ...
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ 466 Разпад чрез демокра...
24.10.2008 11:52
24.10.2008 11:53
08.09.2009 14:42
1.Защо БЗНС участва в преврата на 9 септември 1944г.
2.Защо имаше министри в правителството на Без,,Отечествения фронт'';
Що се отнася до Н.Петков той е другар на комунистите.Той е подписвал до лятото на 1945г.всички техни противозаконни наредби-закони,вкл.за антинародния,,Народния съд'',за ТВОт.е.лагерите и т.н.После попада сам в това,което е заложил.
23.01.2010 14:17
При оставката на правителството през 1946 г. от името на опозицията: "Заявяваме, че гласуваме за България, но не за правителството. "
Към Георги Димитров, който го упреква, че е страхлив: "Аз съм си турил отдавна главата в торбата. Ако бях страхлив, нямаше да съм на 9 септември с вас."
Пак към него на същото заседание: "Вие, който бяхте герой от Лайпциг, сега сте един страхлив човек. И 20 крачки не можете да направите без агенти."
И съвет към него: "Отмъщението не е управление. Това ще разберете най-добре."
Диалог с Тодор Живков: Т.Ж .: Но господин Петков, българският народ със своя здрав разум ви е определил съдбата. Тя не може да бъде друга, освен съдбата на Ал. Цанков и Дража Михайлович." Н. П.: "Аз си знам съдбата. Тя не може да бъде друга освен тая на моя баща."
В друго заседание, на което Тодор Живков докладва изборните резултати от 27 октомври 1946 г.:
Т. Ж.: "Тук са финансовите източници, чуждото злато, което прави българи платени агенти на чужди сили. Тук се чувстваше най-тежко атмосферата на външния натиск." Н. П.: "Тук е огромната ти глупост."
