Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2007 09:18 - Никола Петков – апостол на българската демокрация
Автор: nzz Категория: Политика   
Прочетен: 1020 Коментари: 0 Гласове:
0



     2007 година е повод да си спомним и да почетем една ярка личност от най-новата българска политическа история. Личност, която тежкия репресивен апарат на най-долния политически режим в човешката история – комунистическия, не успя да смаже. Уникален политик, съумял да определи както смисъла на живота си, така и да придаде смисъл на смъртта си - Никола Петков.

     Не случайно в обществената памет битува сравнението между саможертвите и подвизите на Васил Левски и Никола Петков. Единият е Апостолът на българската свобода, а Никола Петков е апостол на българската демокрация. Левски дава живота си за извоюването на свободата, а Никола Петков принася в жертва своя, в името на запазването на тази свобода.

Това, което  най-много  впечатлява в личността на Никола Петков е начинът, по който отстоява демократизма – той не просто прокламира демокрацията, но я защитава с живота си. И това го прави уникален не само в българската история, но и в цялата човешка цивилизация. За това си позволявам да го нарека Светец на демокрацията.

Не споделям цинизма на Чърчил, който казва, че демокрацията не била най-хубавото нещо, но била най-доброто, което е измислено.

Идеята за свободата и демокрацията е най-ценното постижение на човешката мисъл и дух. И Никола Петков осъзнато тръгва към смъртта - може би с малко тъга, но най-вече с много убеденост.  

Кои са съдбоносните моменти и факти от делото на Никола Петков, които впечатляват най-силно и които го превръщат в икона на демокрацията?

     Различните автори – било негови съвременици или по-късни изследователи имат свои индивидуални представи и тълкувания за личността Никола Петков, но разлиствайки записките им, за мен винаги е било интересно да изследвам тази феноменална личност. Мотивите, ценостната система и вярата на Никола Петков впечатляват най-силно.

     Стойностен морал, изключителна, неподправена скромност, способност да се жертваш безрезервно за каузата, в която вярваш – това е Никола Петков. Такива личности са единици, но те винаги са били мотор на човешката цивилизация.

     Израсъл и възпитаван в семейство на видни общественици и държавници, Никола Петков наследява техния патриотичен дух, борбеност и принципност. Но той е различен от баща си и от брат си. При Никола Петков има една особенна симбиоза в характера. Той притежава харизма, ерудираност и емоционалност. Тези си способности получава и развива в следвоенна Франция. Ето какво пишат тогава за него двама французи: „Никола Петков беше извънредно добър и нежен, деликатен в чувствата си. Цялата му душа се четеше в неговите светли очи. Той беше неспособен да откаже някому нещо. Беше емоционален и твърд.” Емоционалност и твърдост - тази рядко срещана комбинация, която французите забелязват у 27-годишния българин, е определяща в характера на Никола Петков. Тези качества му дават сили да развива делото си до край. Когато се завръща в България, е воден от убеждението да продължи делото на вече мъртвия си брат Петко Петков. Именно яркият пример на загиналия брат и политическият нюх да се посвети на каузата на най-перспективните сили, изпитали гнета на реакцията след Девети юни, за да се борят за истинска демокрация, насочват Никола Петков към БЗНС. Съвремениците му го описват като: „сдържан, тактичен, разсъдлив човек, чужд на кариеризма и неподдаващ се много на внушения”. Сложно е състоянието на БЗНС към времето на завръщането на Никола Петков. Той се е разцепил на три самостоятелни организации – „Оранжев” - десница , центристи - „Врабча 1” и левица със свои крила. Н. Петков споделя възгледа, че БЗНС е най-мощната организация и може да обедини своите сили. С остър език, като на брат си, изобличава кървавия режим на Александър Цанков, виновен за убийството на хиляди невинни българи. Отделя специално внимание на делото на Стамболийски и се занимава усилено с публицистика.

     Върхов момент от дейността на Никола Петков представлява избирането му за народен представител през март 1938. Там той се проявява като лидер  и критик на управлението. По негова инициатива и на колегите му от БЗНС, царят е посрещнат и изпратен с мълчание в народното събрание. По време на тронното слово депутатите прекъсват церемонията с възгласа „Да живее конституцията”. Н. Петков подготвя декларация с впечатляващ край – „Търновската конституция ще победи личния режим”.  Последват периоди, през които Никола Петков се проявява като борбен и непримирим демократ.

Изключително интересна, богата и политически смислена е неговата дейност, в контекста на националните и световните повратности в едни от най-тежките и мрачни години на 20 век. Арести, преследване, нелегална публицистична дейност - всичко това развива, калява и изпитва политическите принципи и морал на Н.Петков. До момента, в който механизмите на целия репресивен апарат влизат в жестоко действие срещу Никола Петков – схеми, конспирации, внедрени агенти, изфабрикувани доказателства затискат в смъртна хватка живота на Никола Петков и малкото останали му близки.

Тои предусеща страховитите събития, които ще го сполетят и споделя „Ние, нащата фамилия, сме омагьосани от големия патриотизъм, който ни следва като сянка по пътя ни........България, докато се отърве от кариеристи, ще даде още много жертви .. Знам, че ще стрелят по мен.”

През 1947 г. комунистическият режим вече се е окопал добре,  но все по-нагло започва да преследва своята цел - да разгроми опозицията. Най-голяма опасност комунистите привиждат в демократа Никола Петков.

Последната битка – най-безсмилостната, вече е започнала . Битка между злото и доброто, битка между най-антибългарския политически режим и вярата на един смел българин. Излизането  в опозиция и активната дейност на Никола Петков карат комунистическото ръководство да премине към неговото физическо ликвидиране и разгром на водената от него най-голяма опозиционна сила. Долният замисъл е съгласуван със Сталин и е под прякото наставничество на Георги Димитров.

Горчивата злост на Димитров към Никола Петков са показателни за омразата към свободата и демократизмът. Това не е сблъсък между личности с различни политически възгледи. Това е битка между коварството на злото и неоспоримостта на доброто.

Изфабрикуван е т.нар. „обвинителен акт”, с акцент срещу „заговорническата дейност на Петков, което автоматично го прави „виновен” по Закона за защита на народната власт. Историята винаги ще помни драматичния и паметен момент с отнемането на депутатския имунитет на Никола Петков. Той произнася силно и съдържателно слово, в което казва, че „...и друг път са го изхвърляли от това народно събрание /през 1938 г./ по същите причини – за борба за правда и за свободата на българския народ.....” „...и тогава, и сега заявявам, че се считам щастлив, че имам честта и щастието да последвам съдбата на своя баща и своя брат – да дам свободата си, а ако е необходимо и живота си за свободата на българския народ”. Комунистите задействат и другата си силна машина – пропагандата. Започва нечувана по своите размери кампания от властта за „одобряване” на смъртната присъда на Н. Петков. И всичко това - срещу авторитета на един човек. Което само показва, колко са били изплашени от духа и силата на Никола Петков. Физическите мъчения, психологическия натиск, фалшификацията на документи, инсинуациите, липсата на прозрачност и независимост на съдебните процедури и решения – цялата тази стратегия, приложена със жестоки механизми, се оказва недостатъчна, за да смаже духа на Никола Петков. Върховният цинизъм на извратения гений на комунистическата мисъл решава, че за да убеди обществото и света в правотата на собствените си престъпни действия им е необходимо личното признание на Никола Петков във виновност и разкаянието му. Дори самите комунисти разбират, че с прилагането на смъртното наказание за Никола Петков няма да могат да го ликвидират. „Загрижени” бивши партизани  се опасяват, че смъртта му ще го превърне в герой сред широката селска маса и интелигенцията. Самият Никола Петков приема гневно произнасянето на смъртната присъда, забележете, поради факта , че тя е произнесена официално в името на народа – тези думи той не може да приеме и извиква „ Не! Не в името на българския народ! Аз съм осъден на смърт по заповед на вашите чужди господари от Кремъл! Българският народ, смазан от кървавата тирания, наричана от вас правосъдие, никога няма да повярва на вашите подлости!” В тези кошмарни дни, от Кремъл нареждат осъденият да бъде помилван, при условие, че направи признание за виновност – това би сломило духа и би превърнало Никола Петков в политически труп. Комунистите не целят помилване, а легитимация и оправдание, че наказанието е основателно. Затова дните от 20 до 22 септември са дни на пълна секретност и инквизиция в затвора. И както пише Жеко Попов, „пред лицето на смъртта, властта прави последни опити да изтръгне писмото – признание и молба за милост от Никола Петков.” Някои изследователи смятат, че още по време на прилаганите тогава мъчения Никола Петков издъхва, а не както официално е съобщено - при екзекуцията на 23 септември.

На гроба му четирима американски конгресмени поставят венец с надпис – „Един от най-великите демократи на всички времена”. В безсилието си пред безсмъртието на личността на Никола Петков, комунистите заравнява гроба, а тленните останки са пренесени незнайно къде.

Днес, дори да търпим разочарования, да понасяме загуби, трябва да знаем едно - в българската политика никога няма да бъдем сиротни и безпътни. Защото имаме Никола Петков! Никола Петков ни показва, че в политиката трябва да умееш да влагаш сърце и да си готов да се бориш за каузата, в която вярваш. Само тогава общественото мнение ще те припознае като лидер, само тогава можеш да убедиш хората в правотата си, да ги вдъхновиш дори и чрез смъртта си. Имено това постига Никола Петков.

Екзекуцията и смазващата сила на репресивния апарат на тоталитарната власт се оказват неспособни да ликвидират спомена и вдъхновението, което носи личността  Петков. Много от неговите съидейници и последователи в борбата срещу диктаторския режим, изживявайки след това нечувани мъки в лагери и затвори, са чеприли сили, взимайки частица от силния му дух и святостта му.

В този контекст особенно важно е и по-младите поколения да помнят Никола Петков – не само от носталгия по отминали героични времена. Да си припомним мисълта на големия английски философ Едмонд Бърг: Хората, които не обръщат поглед към предците си, никога не ще помислят за своето потомство.  Обречени сме да бъдем безплодни политици, ако не наследим най-ценното от големите земеделски водачи  - принципност, почтеност и морал . Памет, опит и младост – в тези ключови думи се крие формулата за успеха на БЗНС.

Показателно е, че десетилетия след екзекуцията му, легитимната опозиция на бившия тоталитарен режим развява знамето на демокрацията, именно с името и облика на Никола Петков.

В името на святата памет на Никола от Петковия род, нека си пожелаем  да имаме воля и способности да браним и упражняваме тази демокрация в България и Европа и през 21 век.

 

 

                         

 



Тагове:   Никола,   демокрация,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nzz
Категория: Политика
Прочетен: 1684928
Постинги: 242
Коментари: 624
Гласове: 418
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031