Новият десен проект може да се окаже труден за сглобяване пъзел. За създаването му започна да се говори от момента, в който традиционните десни партии у нас на практика спряха да се чуват по между си. Резултатът от тази „глухота” се оказа плачевен. Последваха няколко изборни загуби - първо във вота за президент, след това два пъти на изборите за кмет на София и не на последно място поражението в състезанието за евродепутати през май т.г. Тогава две от партиите-членки на Европейската народна партия (ЕНП) - ДСБ и СДС, не успяха да изпратят свои представители в групата на европейската десница.

Това допълнително минира диалога между тях и ГЕРБ, който заедно с БЗНС-НС единствени от дясно излъчиха евродепутати. 

Днес, половин година по-късно, ситуацията не е по-различна. Заявките за нов десен проект пак са на лице. Спори се обаче кой е „бащата”. Макар че това едва ли е по-важно от осъществяването му.

На своя първи рожден ден партията на Бойко Борисов получи директна подкрепа от европейската десница, чиито представители дойдоха в България. На срещи с партийното ръководство те засвидетелстваха доверието си към ГЕРБ и заявиха, че вратите на ЕНП са отворени за нея. Генералният секретар на ЕНП Антонио Лопес определи конфликтите вдясно като междуличности. Каза, че продължават твърде дълго и е крайно време да бъдат пректарени. Ясен сигнал, че европейската десница трудно може да бъде заблудена.

Междувременно кметската партия обяви, че си поставя за цел реализирането на нов десен проект в сътрудничество с партиите, членове на ЕНП. В декларация, изпратена до медиите, по повод първата годишнина от учредяването на партията, се казва още, че от ГЕРБ ще предложат и подписването на общо рамково споразумение за сътрудничество и съвместно управление на дясно-центристките партии членове на евродесницата след следващите парламентарни избори.

От своя страна лидерът на сините Пламен Юруков също не изключи следизборна коалиция с ГЕРБ. Успоредно с това обаче в няколко свои изявления той заяви, че там има ляво крило и посочи условно за негов лидер председателят на гербистите Цветан Цветанов. По думите му той умишлено привлича в редиците на своята партия бивши социалисти. А те, пак според Юруков, пречат на диалога между Борисов и СДС.

С това свое изявление Юруков на практика поставя под съмнение дясната ориентация на ГЕРБ, което може да затрудни разговора мужду двете партийни централи. Друго препятствие в него се оказва задочният спор -кой има преднина в идеята за общ десен проект. Тук синият лидер директно обвини столичния кмет в некоректност и присвояване на идеите на СДС за обединение на десните и десноцентристки формации.

Така стигаме там, откъдето започнахме – невъзможният диалог вдясно.

Щтрих към него беше и отсъствието на ДСБ-лидера Иван Костов от кръглата маса, посветена на пълнолетието на синята партия.

Тук е мястото да припомним, че след местните избори недоволни гласове срещу Командира се надигнаха както в неговата партия, така и извън нея.

Тогава депутати от различни политически сили адресираха обвиненията си за кризата вдясно към Костов. Открои се критичният тон на съпартиеца му Нено Димов за състоянието в ДСБ. Той обвини, че партията се е превърнала в част от фасадната демокрация. Пред репортер на вестника обаче Димов отрече да е вътрешна опозиция. Според думите му той казва истината, защото смята, че така е по-честно.

Въпреки очакванията за напрежение на заседанието на тъмносините във Велинград на 3 т.м., такова не изплува на повърхността. Разбра се само, че имало „сериозен критичен потенциал във всяко едно от изказванията”, но не и полярност в тях. Пак тогава стана ясно, че ДСБ имат за цел самостоятелна парламентарна група в следващото Народно събрание. Чрез нея те искат да реализират редица приоритети за добруването на българите и страната.

Ако Костов отхвърли вариант за следизборна коалиция на партията му с други десни в парламента обаче рискува ДСБ да изпъдне в изолация. Тя нито ще го доближи да властта, нето ще направи изпълнението на приоритетите възможно.

Пламен Юруков си постави далеч по-висока цел от ДСБ - амбицията СДС да излъчи следващия министър-председател на България. Тоест, направи директна заявка за властта. Тема, която Костов в началото на този парламентарен мандат обяви за табу в партията си. Помним, че това предизвика силно недоволство в тъмносините редици, след което последва оставката на Димитър Абаджиев и други ДСБ-активисти от организации в страната.

Затова, ако наистина двете десни партии искат да препречат пътят на БСП, ДПС и НДСВ към ново участие във властта, първо трябва да постигнат сериозно присъствие в един следващ парламент. В противен случай добрите им политически намерения ще останат само на книга.

За да не се случи това, десните трябва да направят диалога по между си възможен и да се научат да постигат компромиси. Не на последно място, за  да имат решаваща роля на политическия терен, те ще трябва и завинаги да се простят с високомерието. Така ще запазят и идентичността, и дълголетието си. 

Защото независимостта в политиката минава през диалога. Само той ще заличи от образа на десницата тежките белези на разединение и ще я върне трайно на голямата политическа сцена. Там, където  се реализират проектите, които генерират политика. Другото е дълго изгнание в опозиция. Незавидно битие, което започва и свършва с предизборния афиш...

За да не се случи това, ДСБ, СДС и останалите десни, в т.ч. и ГЕРБ, трябва да намерят верните отговори на трудните въпроси. И да спрат да се страхуват, или по-точно - да изпитват непоносимост от това да бъдат заедно. Тогава, може би, и пъзелът вдясно ще се подреди от самосебе си.    

Татяна Атанасова