Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2008 09:33 - Петя Ставрева, евродепутат от БЗНС-НС: Земеделският сектор не е приоритетен за властта у нас
Автор: nzz Категория: Политика   
Прочетен: 1045 Коментари: 0 Гласове:
0



Интервю на Татяна АТАНАСОВА

 

- Петя, каква е равносметката ти като европейски депутат за първата година от еврочленството на България?

- Първата европейска година на България бе изпълнена с много надежди  и очаквания, но и с много разочарования. Пропуснахме да се подготвим добре за реалното членство в Европейския съюз, а именно - да усвояваме средства, да изготвяме проекти и да работим ефективно с програмите и фондовете на общността. Не успяхме да направим и голямата крачка в борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Управляващите не положиха необходимите усилия, за да наваксаме изоставането в редица сфери, сред които земеделието и развитието на селските райони. Но 2008 г. ни дава възможност да засилим темпото и да станем по-активни и инициативни. Представителите на местната и държавната власт трябва да станат по-отговорни и да съдействат на гражданите да подобрят начина си на живот в новите европейски реалности.

А моята равносметка като представител на БЗНС-НС в Европейският парламент е резултат от дейността ми в Брюксел, Страсбург и в България. За седемте месеца от началото на мандата ми като евродепутат най-важно за мен бе отстояването на българските интереси в голямото европейски семейство и подобряване на живота на нашите сънародници, които трябва реално да почувстват ползите от членството в ЕС. Преди една година ние станахме част от общността, но все още не сме европейци по доходи, стандарт на живот, възможности и самочувствие.

През изминалата година проведох много срещи с представителите на браншови и неправителствени организации, с хора от месната власт, бизнеса и много граждани. Сред най-важните инициативи за 2007 г. бих откроила срещите, които инициирах в Генерална дирекция „Земеделие” на Еврокомисията с представители на аграрни организации, искането за независима експертна комисия, която да установи източниците на обгазяването в Стара Загора, както и организирания в Пазарджик информационен семинар, посветен на първата година от членството ни в ЕС.

- През 2007 г. лайтмотив в политическото говорене у нас бяха средствата от еврофондовете. В тази връзка, каква перспектива откриват те пред аграрния ни сектор?

-  Земеделието и развитието на селските райони са приоритет на Евросъюза, те концентрират над 40% от средствата на общността. Като страна-членка България има възможност да привлече милиарди евро, които да влязат в аграрния ни сектор.

Много е важно страната да усвои голям процент от средствата, предвидени по Програмата за развитие на селата и селските райони. Сериозният финансов ресурс трябва да достигне както до големите, така и до малките земеделски производители. Притеснява ме фактът, че се забави акредитирането на програмата и първите проекти по нея ще бъдат финансирани по-късно от очакваното. В същото време от усвояването на средствата по тази програма до голяма степен зависи дали България ще има конкурентоспособен аграрен сектор.

Селата и селските райони на България, които са истинско богатство със своята природа, бит и колорит, години наред са оставени в задния двор на държавата. И вместо да привличат туристи и да се създава нов поминък за хората, които живеят в тях, селата ни обезлюдяват. Там има уникални възможности за развитие на еко- и биоземеделие и производство на плодове и зеленчуци с превъзходно качество. Тази пагубна тенденция може да се промени, ако в тези региони влязат средства от еврофондовете. Нашите европейски партньори се надяват, че ще съумеем да използваме възможността, която ни дава членството и разумно ще черпим от финансовите ресурси на обединена Европа.

В Брюксел са наясно, че сериозно изоставаме с въвеждането на европейските практики в земеделието. Но те се отнасят с разбиране и очакват българските фермери да усвоят предвидените средства, за да се подобри положението в агросектора ни. Колегите ми от земеделската комисия в Европарламента споделят, че е много важно финансовият ресурс да бъде използван по предназначение, т.е. средствата да достигнат до тези, които реално се нуждаят от тях, а не да потънат в джобовете на приятелски кръгове и корупционни схеми.
- Факт е, че Общата селскостопанска политика е един от приоритети на общността. Информирани ли са българските земеделски производители за шансовете, които тази политика дава на страната ни?

- Много малка част от българските фермери разполагат с информация за възможностите, които дава членството в общността. На всички срещи земеделски производители от различни региони на страната поставят един и същ въпрос - „Как да стигнем до средствата от еврофондовете?”. Това показва, че управляващите не са си свършили работа. През последните години бяха изхарчени стотици хиляди левове за скъпи и лъскави информационни кампании, но резултатът от тях е разочароващ. Те не само не успяха да ориентират българските граждани как да кандидатстват с проект за европейско финансиране, но и създадоха свръхголеми  очаквания у хората. А на практика нито е толкова лесно, нито е толкова бързо да достигнеш до средствата от еврофондовете.

И тук е мястото на нашата земеделска организация - да бъде в помощ на фермерите, да инициира срещи с представители на отделните браншове, да бъде близо до хората и да ги информира за новите възможности за развитие на земеделието и селските райони. Тази политика ще е добра инвестиция в бъдещето на Земеделския съюз, който все повече хора ще припознават като отговорна и адекватна на реалностите политическа организация.

- През октомври м. г. браншови организации алармираха че има опасност от монопол в Програмата за развитие на селските райони. Какви са резултатите след инициираната от теб консултативна среща  на техни представители с членове на Еврокомисията? 

- Като член на Комисията по земеделие на Европейския парламент инициирах консултативна среща на представители на български браншови организации с Жозе Мануел Суса Ува, директор на Програмата за развитие на селските райони в Генерална дирекция "Земеделие"" на Европейската комисия. Повод за срещата бяха констатирани от страна на български браншови организации недостатъци в проекта на Програмата за развитие на селата и селските райони 2007-2013 в България. С писмо през октомври м.г. от Национален млечен борд ме информираха за нередности при подготовката на програмата. Това ме провокира да организирам тази среща и да дам възможност на представители на браншови организации да споделят притесненията си директно пред представителите на Еврокомисията. На работно посещение в Брюксел поканих  Геновева Бакърджиева, директор на  Националния млечен борд, Ивайло Тодоров от Асоциацията на земеделските производители в България и Борислав Борисов от Асоциацията на българските села. При разговорите с Жозе Мануел Суса Ува те изложиха позициите си и поискаха съдействието на европейските ни партньори за подобряването на комуникацията между българските фермери и хората, които управляват агросектора в България. От Еврокомисията посочиха, че европейската политика в областта на земеделието е политика на „отворените врати” и това трябва да бъде водещ принцип във всички страни членки. По отношение на Програмата за развитие на селските райони г-н Суса Ува подчерта, че ще има строг мониторинг върху начина по който се разпределят средствата по програмата.

За мен най-важният аспект на тази среща бе, че тя постави началото на едно ново общуване между наши браншови организации и европейските ни партньори. А аз като евродепутат ще работя с всички сили, за да може този обмен на информация между националното и европейското ниво да продължи и за в бъдеще.

- В края на миналата година ти откри своя приемна в Пазарджик. Търсят ли вече хората и бизнеса от региона твоята експертна помощ?

- Приемната в Пазарджик работи вече два месеца и в нея идват много граждани, представители на различни браншове и съсловия, хора от бизнеса, кметове от региона. При откриването на офиса подчертах, че като евродепутат ще бъда посредник между българските граждани и европейските институции. Радвам се, че хората от Пазарджишкия регион започват да осъзнават ролята на представителите на България в ЕП и чрез мен търсят информация за структурите на общността и за възможностите да кандидатстват за финансиране от европейските фондове.
Приемната работи и като информационен център. Една от първите ни инициативи бе организирането на двудневен семинар в Пазарджик, на който бяха представени оперативните програми и начините за реализация на успешни проекти.

Искам да изкажа благодарност за подкрепата и съдействието от страна на председателя на областната организация на БЗНС-НС в Пазарджик Емил Йончев, както и на всички земеделци от областта.

- Изминалата година беше белязана от протестите на зърнопроизводителите, които претърпяха големи загуби от сушата. Те поискаха допълнително финансиране от държавния бюджет. Как ще коментираш факта, че мнозинството в парламента отхвърли искането на опозицията да се увеличат парите за земеделските стопани? В т. ч. и за увеличаване на разходите на ДФ “Земеделие” за доплащане при финансирането на зърнопроизводителите.

- Националните доплащания към директните помощи от фондовете на Европейския съюз са от жизненоважно значение за българските производителите, за да бъдат конкурентно способни на европейския пазар. Нашите стопани преживяха една тежка година и за тях национално финансиране на бранша е крайно необходимо.

Но с поведението си при гласуването на бюджета за 2008 г. управляващите доказаха, че земеделският сектор не е сред приоритетите им.  И  целия цирк около това кой предложил и кой не приел  да бъдат включени в бюджета тези средства, е нагла демонстрация на безотговорно отношение и псевдозаинтересованост към положението на фермерите.

- Друг знаков протест за 2007 г. е този на млекопроизводителите. Те поискаха по 50 ст. на литър мляко за цялата година. Но агроминистърът  им обеща по 20 ст. на литър мляко до март с обяснението, че ЕС не дава увеличение на помощта с повече от 20 % годишно. Неизпълними ли са наистина исканията на фермерите или държавата се „крие” зад Евросъюза?

- Добре че станахме членове на Европейският съюз, та да има с какво да се оправдават българските министри.

Преди дни се срещнах с млекопроизводители от Стара Загора. Те споделиха, че за тях ножът е опрял до кокала. Но за съжаление не срещат разбиране и съдействие от страна на агроведомството. Това отношение за пореден път ме убеждава, че хората, които диктуват политиката в земеделския сектор, не вземат необходимите национално отговорни решения. Виждаме, че едни браншове се омаловажават за сметка на други, които се толерират. Не можем да си позволим такава политика в агросектора в условията на членството в ЕС.

- Какви инициативи предвиждаш през новата година?

- През новата 2008 г. подготвям Салон на българското вино, който ще се проведе на 20 февруари в Страсбург. Ще има и посещение на Комисията по бюджетен контрол на ЕП в страната ни, която ще проверява финансирането от предприсъединителните фондове. Както и представянето на доклад в ЕП, посветен на първата година от членството на България в ЕС.

На финала на този разговор искам да пожелая на всички членове и симпатизанти на Земеделския съюз успешна 2008 година! Нека да е здрава, спорна, слънчева и плодородна!

 

Петя Ставрева е евродепутат от групата на Европейската народна партия. Член е на три комисии в европарламента - по земеделие и по бюджетен контрол и правата на жените и равенство половете.

„Към отделни браншове в земеделския сектор в България се прилага двоен аршин, каза евродепутатът. Това е недопустимо за страна-член на ЕС”, категорична е Ставрева.



Тагове:   нс,   БЗНС,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nzz
Категория: Политика
Прочетен: 1684880
Постинги: 242
Коментари: 624
Гласове: 418
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031