Прочетен: 2670 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 31.01.2008 09:38
Дори сред земеделските среди “случаят Димитър Пенчев” е известен на малцина. Самият той никога не е възнамерявал да се превръща в екщън-герой, макар одисеята му да е достойна за високобюджетен филмов проект.
Преди повече от половин век, осемнадесетгодишен, той залага капан на ДС, чийто механизъм се задейства чак през лятото на 2007 г., когато Комисията по досиетата го оповестява като “агент”.
Мнозина от приближените му съратници са вцепенени от този факт, но той е привидно спокоен, дочакал най-сетне момента да обясни мисията на живота си.
Ето какво разказва Димитър Пенчев на своя приятел от затворническите години Фреди Фосколо в интервю, публикувано в бр. 37 на в-к “Про&Анти” през септември 2007 г.
Въпрос: Митко, бил ли си някога “агент Благоев”, вербуван от V управление на ДС?
Отговор: За управлението нямам представа, но категорично потвърждавам, че това е псевдонимът, който ми дадоха при вербуването ми. Ако ми бяха дали избор, щях да се спра на друг, например “Стамболийски”, но това ми е агентурният псевдоним.
Впоследствие, вече като обект, Държавна сигурност ми лепна последователно псевдонимите “Непоправимия” и “Диверсант”.
Въпрос: Познавам те като убеден земеделец, да не би да си от тези, за които Екатерина Бончева каза: “Виждаме случаи на съгласие за сътрудничество от хора, които на практика не са можели да откажат. Това се забелязва най-вече сред земеделците, привърженици на Никола Петков, в ранните години на тоталитарната власт”.
Отговор: Наистина убеден земеделец съм бил и си оставам и годината беше 1958, но не е упражняван никакъв натиск върху мен да подпиша, а аз напълно съзнателно приех този риск.
Въпрос: За какъв риск говориш?
Отговор: Ами за риска да надхитря хитреците. Може да прозвучи самонадеяно, но такава е младостта, а аз бях млад. През 1955 г., още 18-годишен ученик в Ямболския механотехникум, бях образувал кръжок за изучаване историята и идеологията на БЗНС. Събирахме се тайно, за да четем и разискваме инкриминирана литература, главно трудовете на Александър Стамболийски. Веднъж съученичка от кръжока дойде разплакана при мен за съвет. Призна ми, че в МВР са я принудили да подпише декларация за сътрудничество. Натоварена била да ме следи и да донася за мен. Успокоих я и казах: След като си подписала, аз ще ти помогна и заедно ще направим първия донос. И така написахме за мен верни и неверни неща, но така, че да се хареса на ДС. Да, но по-късно същото момиче ми довери, че са й наредили да донася за друг съученик. Тук ставаше по-сложно и преди да напишем нещо, трябваше да разузнаем. Аз заангажирах други да разберат как е, що е, така че доносите, които редактирахме с нея, да са хем правдоподобни, хем внимателно точни, за да не навредят никому. И така започнахме. Интересното е, че колкото повече доноси пишехме, толкова повече нашият кръжок се разширяваше. Ние по този начин опознавахме младежите и ги канехме.
По-късно си дадох сметка, че наистина това са били най-хубавите дни в моя живот. Баламосвахме ДС с доноси, събирахме се да обсъждаме същината на режима и ако сме имали някакви съмнения, че марксизмът игнорира волевата дейност на човека, то унгарската революция, избухнала есента на 1956 г., съвсем ни убеди в правотата на нашите заключения. Тогава си казах: “Димитре, животът те подкрепя, продължавай”. И продължихме да се събираме, макар и по-рядко и по-предпазливо, защото МВР се беше разбесняло. Гледам милиционери сноват по улици и събират и най-малкото късче хартия. Оказа се, че друга група ученици били разпространили листовки с призив “Да последваме унгарците”. Да си призная тази игра на котка и мишка с Държавна сигурност гъделичкаше моето самочувствие и започна да ми харесва. Да се борим с комунизма, добре! Но как, като не познаваме противника? Тогава ме докосна идеята да задълбоча играта и да направя така, че да бъда вербуван самият аз.
Въпрос: Тогава ли стана “агент Благоев”?
Отговор: Не, това беше само хрумване. През 1957 г. завърших техникума, бях назначен на работа в Кърджали и моите връзки с ямболския кръг понамаляха. През октомври 1958 г. ме взеха войник в София, поделение 40/120. Там веднага се повториха досущ същите работи, които бяха станали в Ямбол. Идва при мен войник и ми казва: “Натисна ме спецът да ти задам няколко въпроса и да му донеса отговорите”. “Подписа ли се?”, питам. “Подписах”, рече, и дори ми каза псевдонима си, но не го помня. И пак, както преди, седнах и с него да напиша доносите, първо, за мен, а после - за други.
В Ямбол бях констатирал, че ДС масово вербува учениците, но имам чувството, че в казармата това се провеждаше още по-мащабно. Вербувани войници, най-вече от моя край, започнаха да прииждат за съвет. Стаята на спеца беше до знамето, пред което се даваше постоянен пост. Аз натоварих някои от тях да ми докладват кои ходят при спеца, за да ги проверя, защото между тях имаше и добри, и лоши. Така че в поделението пак образувахме кръжок за четене на земеделска литература. Това ставаше често в помещението на радистите. Докато един ден спецът повика и мен, и ме заведе в кабинет в съседно поделение, където друг военен след кратък разговор ми предложи да сътруднича. Изглежда е бил началникът на спеца. И така неочаквано дойде моментът, който всъщност очаквах. Посуетих се малко за форма, но написах текста, който той ми издиктува, и се подписах. Там пишеше, че спецът ще ми дава задачи и аз ще му донасям. Няколко месеца прилежно изпълнявах нарежданията в духа на богатия опит, който вече бях натрупал от ученическите години.
Веднъж обаче първият войник, който ми се беше доверил, разтревожено ми съобщи, че го питали дали някой не го съветва при писането на доносите. Казах му да не признава и смятам, че не е признал, но веднага след случката го преместиха в Трудови войски, а спецът престана да ме вика. Аз също не го потърсих и до края на службата (есента на 1960 г.) никой повече не ме обезпокои. Предполагам, че органите са усетили, че с мен са претърпели провал. Ето как в казармата за кратко станах “агент Благоев” - двоен агент на служба в ДС, но в служба на моя идеал. Тогава не знаех, че на такива им викали къртици.
Въпрос: Звучи невероятно, че си развивал такава дейност толкова дълго, без да се е намерил предател.
Отговор: Невероятно, но факт, който лесно може да се провери в досието ми, което явно не е унищожено, а има още и живи свидетели. Забравяме, че по онова време българското общество не беше още напълно подчинено на властта. На не малко хора, дори непознати, съм се доверявал, а някои са ми съдействали. Чувството за чест и достойнство беше още живо. Най-вече на село.
Въпрос: И все пак, попадна в затвора.
Отговор: След като се уволних, останах на работа в София. С мой другар и съучастник от казармата влязохме във връзка с някои от ямболския кръжок. Идеята беше възстановяването на забранения Земеделски съюз “Никола Петков”, но бяхме разкрити по-скоро от непредпазливост, отколкото по донос. Арестуваха ни на 28.06.1961 г. Следствието беше проведено в София и в края на годината бяхме изправени на съд в Ямбол. Мен и още един осъдиха на смърт, а другите - на тежък затвор. По-късно ни отмениха смъртните и останахме на 20 години. Подчертавам, че нито при следствието, нито в процеса не се спомена за агентурната дейност на “Благоев”. ДС не обича да изтъква провалите си. При единствената амнистия за политически деяния през 1964 г. бяхме всички освободени, но това не значи, че бяхме свободни равноправни граждани. Лятото на 1967 г. с двама другари се отправих към турската граница. Един от нас, Стефан Тутуков, падна убит, другият бе ранен, а аз, незасегнат от куршумите, прекарах до 1974 г. в Старозагорския затвор.
Въпрос: Продължи ли политическата си дейност?
Отговор: Не, просто продължих да съществувам. Ожених се, роди ми се дъщеря и като второкласен гражданин трябваше да се задомим в малка вила, без вода, на лозе край Сливен. В разгара на възродителния процес ме взеха оттам в МВР - Сливен, и ми казаха, че тъй като представлявам опасност за националната сигурност, има заповед да бъда въдворен в отново действащия лагер Белене. Освен, ако приема да сътруднича. Предпочетох Белене, където през лятото на 1985 г. копах царевица с турци и помаци. След това бях принудително изселен в Бобов дол. Тогава чашата преля. Реших, че е време да се разделя окончателно с Държавна сигурност. Намерих начин да се свържа с приятели от затвора, стигнали по различни пътища до Франция. Една априлска вечер срещу Великден, 1987 г., ме посетиха в Бобов дол двама млади френски журналисти, които направиха интервю. Заявих категоричното си желание да напусна страната. Интервюто излезе по френската телевизия и в печата. ДС беше принудена да клекне. С редовни паспорти цялото семейство кацна на 30 юни 1987 г. на летище “Орли” в Париж. През 1990 г. бях избран за народен представител от БЗНС “Никола Петков” в 7-то Велико народно събрание. Аз съм един от онези народни представители, които не подписаха конституцията..
Въпрос: В заключение?
Отговор: След приемането на тази конституция се оттеглих, тъй като нищо добро от нея не очаквах. Първите 50 години от живота си прекарах в борба, мъки и репресии. През последните 20 водя в Марсилия скромен, но спокоен живот. Не само че за нищо не съжалявам, но изпитвам удовлетворение, че на два пъти победих страховитата машина, наречена ДС. Веднъж, като “агент Благоев”, който не е служил на ДС, а тя е служила на него, и втори път, като обект “Непоправимия”, който с приятелска подкрепа успя да се изтръгне от свирепата й прегръдка.
“Чистият път” ... към Европа
Блиц-интервю на Балчо БАЛЧЕВ
-Г-н Пенчев, чист ли е пътят към Европа? Задавам ви този въпрос, защото вашата житейска драма ме накара да си спомня за известния разказ на Иван Вазов “Чистият път”.
- Ако продължаваше управлението на ОДС, България щеше да бъде много по-подгогтвена за влизане в ЕС и пътят щеше да бъде много по-чист.
- Какво бихте казал сега на онези двама жулналисти, които са ви посетили в България през 1987 г.?
- Щях да им благодаря още веднъж, задето рискуваха живота си, идвайки в България, за да ме спасят. Но мисля, че задачата на журналистите днес е да осветлят процеса на прочистване и унищожаване на материали от досиетата По този начин много хора, останали само с подписани декларации и картончета няма да могат да докажат същността на дейността си. Моят случай е показателен за това и той пряко разобличава тази нарочна и порочна практика. Радвам се че в свободното интернет пространство той е станал вече повод за дискусии. Ето какво споменава в тази връзка г-н Веселин Кандемиров: “... И накрая, къде можем да отнесем случаи като описания от Фреди Фосколо с депутата от ВНС Димитър Пенчев, самовнедрил се като “къртица” в ДС, за да я заблуждава и спъва работата й? Неговите действия фактически представляват активна съпротива срещу режима и заслужават похвала, а не укор. Но по документи той също се води за сътрудник на ДС. Виждаме, следователно, как под етикета “сътрудничил на ДС” се поставят най-различни, често несъпоставими случаи.”
- Троянски кон ли е България в ЕС?
- Влизането ни в ЕС е отдавна желана стъпка, но ако бившите кукловоди от ДС продължават да вземат връх и да манипулират обществото, може да се превърнем найстина в троянски кон. За съжаление, живеейки на запад, забелязвам, че някои брюкселски бюрократи намират много добър общ език с такива като тях.
- Вашите думи за земеделското движение днес?
- Всички истински земеделски организации трябва да се слеят в една. Аз съм готов и ще работя за това. Трябва да го постигнем..
В сегашния фарс ли, мелодрама ли, водевил ли с досиетата се оказва, че има и зърна сред плявата. Дано ги има повече. Дано .
Да има хора,които наистина да милеят за земеделския съюз. При това без да изблъскват с лакти и колене съпартийците си в името на "Политическата кариера". А такива, пак за съжаление, сред нашите зедемелски реди;ци, за които все говорим, че били единни и стройни, има колкото щеш.
Обикалял съм из България и в различни селища ей така, на разговорка съм се запознавал с много земеделци. Откровено казано, оставал см изумен понякога от натрупаното разочарование у тези хора.
Аз лично винаги съм настоявал да бъдат разкрити досиетата, защото ако този цирей не се пукне и не изтече мръсното от държавния организъм, ще гангреняса. И коай сме на път да го изживеем това гангренясване.
Категорично не вярвам, че от всичките 45 000 проверени от комисията по досиетата има-няма 1000 човека (всъщност употребявам понятието човек с условност) са били доносници, щатни, нещатни и н`ам какви си още. Не поставям под съмнение изказваното по медиите за свършената работа на комисията, но... само в родния ми град мога да назова поименно поне 40 доказани, прононсирани гнустаци. Че някои от тях дори и днес "властват". Но - нека им тежи на съвстта, а пък ако я нямат (пък и как да я имат, след като са предрешавали човешки съдби за трийсетина лева на месец) - Господ гледа.
И България трябва да се очисти от кошмара на доносничеството. А изключително важно е и земеделските ни редици да се прочистят. Ако трябва с нарочно искане от страна на ръководството на земеделския съюз. Ак трябва с настояване по места общинските настоятелства да изискват по списък от комисията информация дали членовете на низови ръководни избирамеми веста в съюза имат някаква принадлежност към каквито и да било структури на ДС. Не казвам бившата, защото макар и юриически заличена, и сърбаме попарата вече двайсетина години. Това трябва да стане непременно. И земеделският ни съюз да преболее, да премине през катарзиса, за да може да участва пълноценно в управлението на България.
На извънредния конгрес през 2006 г. изразих становището си, че единни - ще успеем. А разединени - ще бъдем само наблюдатели на обществените и политическите процеси, играещи си на политика. И сега смятам така. И съм убеден, че за постигане на единството - трябва да се видим кой кой е.
