Като пълноправен член на Европейския съюз, за първи път страната ни се представи с една от своите емблематични производствени марки – българското вино. Първият салон на българското вино бе организиран и открит от Петя Ставрева, евродепутат от групата на ЕНП-ЕД, земеделският глас на българите в Европа.  

"За мен, като представител на България в Европейския парламент, е изключително важно да покажем пред европейските ни партньори новото лице на българското винопроизводство и да изтъкнем нашите реални достойнства”, каза пред над 300-тата гости в Европейския парламент в Страсбург Петя Ставрева.

Председателят на групата на ЕНП-ЕД Жозеф Дол акцентира на качеството на българските вина и на възможностите за завоюване на нови пазарни позиции за винопроизводителите от новоприсъединилите се страни-членки.

Успех на българските винари пожела президентът на тематичната Интер-група „Вино” в ЕП Астрид Люлинг. Тя посочи основните предизвикателства пред реформата във винения сектор и изрази увереност, че българските винопроизводители ще се справят с тях.

"Днес всички ние си даваме сметка, че всяко решение, взето тук, има пряко отражение върху живота на гражданите в страните-членки и това се отнася в пълна степен и за реформата във винения сектор. Много се радвам, че българското винопроизводство вече участва в изграждането на имиджа на европейското вино на световния пазар и съм сигурна, че нашите производители достойно ще се справят с тази мисия", каза Петя Ставрева.

Първият салон на българското вино в Европейския парламент събра повече от триста гости. Присъстваха вицепрезидентът на Европейския парламент Роди Краца, посланикът на Германия към Съвета на Европа Еберхард Кьолш, председателят на комисията по земеделие в ЕП Неил Париш, както и много евродепутати, дипломати, журналисти и служители на Парламента дойдоха да опитат българско бяло и червено бутилково вино от Благоевград, Харманли, Оряховица, Любимец и Свиленград. На винения салон присъстваха български евродепутати от всички политически сили, както и Анастасия Мозер, заместник-председател на Народно събрание и председател на БЗНС-НС.

Салонът на българското вино беше предшестван от пресконференция "Европейската винена реформа: българският поглед" с участието на Петя Ставрева, немският евродепутат от комисията по земеделие Елизабет Йегле и лидерът на БЗНС-НС Анастасия Мозер. "През следващите седем години България ще получи от ЕС 166 млн. евро за подпомагане на винопроизводството у нас. Надявам се, че усвояването на тези средства ще е съобразено с потребностите от инвестиции и ще повиши конкурентноспособността на българските вина", каза Петя Ставрева.

"Ние трябва да следим с голямо внимание за какво се харчат средствата на европейските данъкоплатци, както що се отнася до субсидиите за винопроизводството, така и за Общата селскостопанска политика като цяло", подчерта Йегле.

Винената реформа подкрепя българското вино

Реформата на лозаро-винарския сектор в Европейския съюз съвпада напълно с интересите на българските винопроизводители, е позицията на заетите в бранша.
Според постигнатото на срещата в Прага през декември м.г. споразумение между земеделските министри на ЕС за период от седем години България ще получи 166 милиона евро, които може да изразходва според приоритетите, включени в националния пакет. Пакетът обхваща дейности като промоции на вина в трети държави, преструктуриране или преобразуване на лозови масиви, модернизиране на производствената верига, нововъведения, подкрепа за беритба на зелено и нови мерки за управление на кризите.
Приоритет за страната е популяризирането на българските вина в страни извън ЕС. Най-силно присъствие в момента България има на руския пазар, където през 2006 г. са изнесени 723 хил. хектолитра общо бутилирано и наливно вино от произведените същата година 1.712 хил. хектолитра. За 2007 г. по предварителни данни са изнесени 750 хил. хектолитра, което не включва експортираните в Евросъюза количество. В рамките на ЕС българските винопроизводители изнасят най-много за Германия, Полша и Скандинавските страни.
Изкореняването на лозови масиви няма да засегне сериозно България, смятат експерти.  Новите правила дават възможност да се изкоренят между 8 и 10 процента от общо 153 хил. хектара лозарски площи в страната, като ЕС може да спре процедурата, ако се надхвърли границата от 15%. Самото изкореняване е доброволно и за него се получава премия. Затова за собствениците на неефективни земи или за предприемачи, които в перспектива нямат намерение да се занимават с лозарство и винарство, е по-изгодно да изкоренят лозовите си масиви. За финансиране обаче могат да кандидатстват само гроздопроизводители, които са записани в  лозарския регистър и са подавали декларация за произведено количество грозде.
Голямо значение за българските винари имат също новите правила за етикетиране на продуктите. След влизането в сила на реформата през август т.г. етикетирането ще бъде опростено и ще позволи европейските вина без географски означения да посочват на етикета си сорта грозде и годината на реколтата. Това решение е благоприятно за износа, тъй като ще направи по-разпознаваемо и конкурентоспособно българското вино.

Над 80% от произведеното у нас вино се изнася – на подложка, в каре

Над 80 на сто от произведеното у нас вино е реализирано на външния пазар, като данните са за деветте месеца на миналата година. Русия заема първо място сред експортните пазари на бутилираните ни вина с дял около 68 процента.
Сред традиционните пазари на българските вина са Полша, Великобритания, Чехия, Литва, Германия, Швеция, Естония, Белгия,Канада.
През първите девет месеца на миналата година от България са изнесени общо 857 000 хектолитра вина, което е с около 21 на сто повече от износа на вино за същия период през 2006 г.
По данни от подадените декларации произведеното вино от кампания 2007 - 2008 г. е в размер на 1,4 милиона хектолитра.
В Националната лозаро-винарска камара до момента у нас са регистрирани 274 производители на вино.

Лозарите – с 3-годишни планове за евросубсидии

Лозарите ще имат възможност да кандидатстват за подпомагане по европейските програми с тригодишни планове за преструктуриране, които ще се одобряват от разплащателната агенция само веднъж. Това предвижда наредба за субсидиране чрез многогодишни планове за конверсия, която се подготвя от министерството на земеделието.
Голяма част от дейностите по обновяване и презасаждане на лозята изискват технологичен срок, по-дълъг от една година, обясняват експерти. Промяната е инициирана от производители през миналата година, когато се пусна частичното подпомагане на сектора. Тогава, поради скъсените срокове за изпълнение на тези програми разплащателната агенция одобри само проекти за изграждане на защитни огради срещу диви животни, противоерозионни съоръжения и реконструкция на съществуващи тераси. От тази година обаче започва субсидирането за същинското преструктуриране, затова и стопаните могат да депозират многогодишни проекти за подпомагане.

За 2008 г. Европейската комисия определи над 18 млн. евро субсидии за българските лозари, с които ще се субсидират дванайсет вида дейности, основно за презасаждане и смяна на сортовете. Програмата беше обявена официално, а срокът за прием на документи бе от 7 до 19 февруари. Лозари протестираха срещу скъсените срокове и поискаха обяснение защо в заповедта за старта на програмата, която е качена на интернет страницата на фонд "Земеделие" www.dfz.bg, крайният срок 19 февруари не е вписан. От пресцентъра на фонда обясниха, че тази дата е препоръчителна заради кратките срокове на изпълнение на дейностите по мярката.
Новата наредба дава възможност и за поетапни плащания на субсидиите при изпълнението на дейностите. Целта е да се облекчат стопаните, така че да подават заявки за плащане след фактическото приключване на всеки етап от плана си за преструктуриране, обясниха още от фонда.
Дава се възможност и за авансово превеждане на субсидиите веднага след сключване на договора с фонда. Кандидатът обаче трябва да депозира банкова гаранция в полза на фонда за 120% от размера на субсидията, като е длъжен веднага да започне проекта си. Според експерти така ще се спести време за кредитиране, а едновременно с това разходите за получаване на банкова гаранция са значително по-малки от разходите за лихви по банкови заеми.

Страницата подготви Анета БОЖИДАРОВА