Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2008 07:47 - Старите партии са жертва на нов манталитет
Автор: nzz Категория: Политика   
Прочетен: 947 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Анастасия Мозер: Старите партии са жертва на нов манталитет

Бъдещето на българската и европейската политика е в коалициите, казва председателката на БЗНС-НС

image                                         

Анастасия Мозер е родена на 30 юни 1937 г. в София. По образование е Филолог, доктор по романски езици и литература. Депутат е от ПГ на БНС. Зам.-председател е на 40-ото Народно събрание на ротационен принцип (от 11 юли 2005 г. до момента). Член е на комисията по външна политика, делегацията в Съвместния парламентарен комитет България-Европейски съюз, заместващ член е в делегацията в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Разговаря Силвия Николова

- Г-жо Мозер, кабинетът ви в Народното събрание е обзаведен със старинни мебели, които е ползвал навремето и депутатът Димитър Пешев. Какво е усещането да работите сред такива реликви на българския парламентаризъм?
- Във всички случаи задължаващо. Както впрочем е задължаващо и обстоятелството, че съм депутат. От трибуната в пленарна зала гледам как голяма част от колегите въобще не слушат за какво се говори. Много са грозни тези картини, но положението засега е такова.
- Имате ли обяснение откъде идва тази незаинтересованост на депутатите?
- Вероятно, защото в пленарната зала се водят дебати по теми, по които не всеки народен представител е много вещ. Всеки е специалист в своята област, въпреки че участието и вниманието би следвало да са на по-високо ниво. За жалост не е така. Парламентът работи някак, няма криза на парламентаризма, но в някаква степен в криза е доверието в народните представители. И това бе показано от ниското участие на обикновените хора в изборите. Иначе интересът на отделни личности към парламентаризма е голям, защото те видяха, че от това има полза. Бидейки депутат, човек може да използва своето положение за различни неща, някои от които, малка част, са от полза за целия български народ. За съжаление преобладават онези за лична изгода.
- Вие сте от депутатите, които винаги сте отстоявали тезата, че народните представители трябва да са на 100% прозрачни в дейността си. Това убеждение неведнъж ви е сблъсквало с ваши колеги.
- Да, защото понятието прозрачност е дефицитно. В България все още много неща се правят на тъмно, зад гърба на хората. Ето един пример - в държавата и в парламента не се проведе обществен дебат за Косово. Убедена съм, че такъв трябваше да има.
В САЩ проектозаконите се дискутират дори в институциите и в средите, до които се отнасят, а у нас, както и в Европейския парламент, прозрачност почти няма. Това е много тъжно, защото тя е неразделна част от демокрацията. Така се започна още с преговорите за членството ни в ЕС. Нямаше прозрачност. Мнозина от управляващите твърдяха в хода на преговорите по отделните глави, че хората нямало да разберат, което е арогантно по отношение на българския народ.
- Напоследък все повече се чуват мнения, че по отношение признаването на Косово нашата страна е трябвало да избира между лошо и по-лошо.
- Тя вече е избрала. Няма особен смисъл да се коментира. Винаги съм била от тези, които считат, че не е необходимо да се втурваме бързо към признаване. Но то вече е факт и отсега нататък трябва да се работи за стабилност на Балканите, която до известна степен сега е под въпрос.
Да не забравяме, че търговските ни пътища минават през Сърбия и те отново ще бъдат поставени под въпрос, както по време на ембаргото при предишната косовска криза. Но тя бе по-различна, защото имаше проблем с геноцид върху етническа общност, която не можеше да бъде защитена. Тогава имаше поне кауза, от която не можехме да не се разграничим. Отсега нататък дипломацията трябва да си свърши работата бързо и систематично, защото вечно сме жертва на ставащото при нашите съседи. Те имат излаз към Запад от другата страна, докато ние тук сме хванати в този конфликт. Забавянето на прословутия мост над Дунава също не ни прави услуга. Този мост отдавна трябваше да бъде направен, обаче се карат кой какво да вземе от земята и какви интереси да има. А ние пак сме в незавидно положение.
- Каква е вашата прогноза за развитието на отношенията ни със Сърбия и Русия?
- Добросъседските отношения винаги са били гаранция за стабилност на държавата. Досега ги имахме. Трябва отново да ги търсим. България винаги е страдала от противопоставянето на Балканите и по внушение на външни сили сме били в конфликт със своите съседи. А от това за никого няма полза. Можем да вземем за пример Европа, която води две страшни войни. В края на Втората световна война обаче участничките видяха, че от това няма ползва и вместо една срещу друга, започнаха да работят една с друга. На това се дължи и благосъстоянието на Европа, на което се радват хората там.
- Имат ли капацитет българските политици да работят за възстановяване на добрите отношения със Сърбия? А и да наложат добро име на България?
- Външната политика трябва да е предмет на консолидиране и общи действия. Опитът ми на депутат показва, че колкото и да сме различни тук, в България, когато излезем извън страната, се държим като българи, а не като членове на една или друга политическа партия. Е, понякога изразяваме и лични мнения... Външната политика се нуждае от съгласие. Надявам се нашите дипломати, ако не изгубят нервите и куража, да направят всичко възможно да се намери приемливо решение.
- С какво си обяснявате разцеплението на големите коалиции и партии в последните години?
- Това е резултат от прехода. Много от старите партии станаха жертва на нов манталитет, който е различен, тъй като е обусловен от различията във вижданията на поколенията. Същото важи и за Западна Европа. В началото на Втората световна война там е имало една голяма група изключителни политици - личности, които са работели на принципна основа в посока постигане на демокрация, мир и разбирателство. Сега за жалост и там надделява бюрокрацията. Принципите остават на заден план.
Европейският съюз започна да преживява криза точно в своята визия, защото и там бюрократите търсят своето място, а те нямат същата визия, принципност и убеждения, с които бе създадена обединена Европа. И ние преживяваме същата криза. Надявам се да я преодолеем, защото ако хората продължават да губят доверие в политиката и политиците, няма да постигнем стабилност и осъществяване на желанието българският гражданин да живее спокойно и добре.
Не бих казала, че всички партии и организации се разпадат, но в тях навлизат хора от други поколения, с други разбирания. Положението ще е такова за известно време, докато се осъзнае, че без принципи, убеждения и визия няма да се стигне до така желаното благополучие, което на Запад е почти изградено. И там имат проблеми, но по-голямата част от гражданите са постигнали определен стандарт, докато ние сме още далеч от тях в това отношение. При нас е шокираща разликата между обикновения български гражданин, който спрямо европейския е беден, и тези, които имат много и лесно придобити богатства. Тази разлика трябва да се стесни, защото хората сега мълчат и търпят, но това няма да продължи дълго.
- Имат ли бъдеще малките и гъвкави коалиции?
- Да, водената в Европа политика е политика на коалициите. Въпросът е дали те са направени на принципна основа или са орел, рак и щука. Ако се търси стабилност, трябва да се търси и принципност.
- На кой незададен въпрос бихте искала да отговорите?
- Искам да говоря за домовете за деца - поводи за това много. Женската организация към БЗНС-НС сравнително често посещава дома за изоставени деца "Св. София". Последно бяхме при тях за 8 март. Децата там са от бебета до 4-годишна възраст. Заплатите на персонала са нищожни - 200-220 лв. на месец. Текучеството е огромно, в дома в момента има 6 свободни места. Естествено е да няма персонал - тичането по едно малко дете е голямо, а при повече?! Децата имат нужда от грижа и внимание, но няма достатъчно хора заради малките заплати. Така е в цялата страна. Държавата трябва да намери средства да увеличи възнагражденията на персонала в домовете за изоставени деца, за да бъде мотивиран той да полага по-голяма грижа за тези онеправдани малки същества. Могилино не е единственото проблемно място. Дискусията, провокирана от него, трябва да бъде последвана от адекватни мерки.

25.03.2008



Тагове:   нов,   жертва,   манталитет,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nzz
Категория: Политика
Прочетен: 1684862
Постинги: 242
Коментари: 624
Гласове: 418
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031