Посттоталитарното ни общество на прехода мъчително се пробужда от звъна на европейския будилник. Състоянието между кошмара и новата реалност е особено фрустриращо. Сънуваният блян и реалността са различни неща. Особено когато пробуждането е равносилно на ново съзнание и манталитет.
Действията на управляващите наподобяват човек, който говори несвързани неща на границата на съня и действителността. Папагалското повтаряне на нови клишета не означава осъзнатост. По-скоро е опит да се съхрани старото съзнание в новата реалност. Брюксел каза това, Брюксел каза онова – болезнено напомня за “Говорит Москва!”.
В същото време мошениците не спят и си вършат работата. Заменят земи, гори, придобиват държавни имоти, вкарват незаконно петрол и какво ли още не. После управляващите се събират и уж мъдруват как това повече да не се случва. Само че който трябва вече се облажил. И защото Брюксел бил казал нещо, шефовете на митниците си подават оставките. Но доброволно, по лични причини, защото били нещо немотивирани, а дали ресорният министир ще ги приеме и по какви съображения, ще се разбира по-късно.
И пак в същото време правителствето лансира нов пост – джандарин по еврофондовете, който Плугчиева приема с дипломатичен отскок и със стахановски ентусиазъм. Сега пък Брюксел се плесва по челото и се чуди сънува ли или не това “екзотично” назначение.
Но нали и ние трябва да допринесем с нещо за развитието на общия ни европейски дом.
Балчо Балчев
