Тихомир Дилов , арендодател от Гривица:

Трябва да се променят законите в защита на дребните и средните стопани, за да имат и те шанс да стигнат до европейските субсидии, твърди собственикът на 400 дка земя от Гривица

Тихомир Дилов  стопанисва земя в плевенското село Гривица. Заговаряме се в коридорите на Разплащателната агенция в Плевен, където Тихомир е дошъл да търси и Службата за съвети в земеделието. По много важен за него въпрос. Той, както и много други стопани, е дочакал публикуването на Програмата за развитие на селските райони и иска да разбере как върху своята земя да развие печелившо стопанство и как да кандидатства за европейските субсидии. Оказва се, че това няма да е така лесно, както го пишат в книгите, защото има много спънки - преди всичко от юридическо естество, за които хората не знаят. Или по-скоро са станали заложници на нормативни документи, действащи още преди публикуването на последната новост, която е в сила от миналата седмица, например. Такива нотки прозвучаха в неговите разсъждения на крак, в коридора на деветия етаж на ОАПС - Плевен.

.

- Г-н Дилов, навсякъде се говори, че Програмата за развитието селските райони е добра и достъпна за всеки?

- Ще видим. Но, пред нас, по-дребните фермери, има проблем, който не е лесен за разрешаване. Навремето бяхме принудени, не само от хитри хора, но и от обстоятелствата, да подпишем договори в дългосрочен план за своите земи, които се обработват от арендатори. Нямахме друга алтернатива. Трябваше земята или да дивее или да я обработваме сами, което не бе възможно за мен, а камо ли за старите хора, които останаха по селата. И те се съгласяваха на какво ли не. Сега искаме да си вземем земите или част от тях,  за да участваме в тази нова Програма за развитието на селските райони, но не може, защото тя е дадена с договор за дълъг период от време. Иначе арендаторите не се съгласяваха да я арендуват, а ние нямахме друга алтернатива.

- Но това време ще изтече все пак и тогава пак можете да кандидатствате.

- Така е. Но в повечето от договорите има едно предпоследно изречение, сбутано там някъде, невзрачно, в което пише, че  ако до тази и тази  дата никой от двете страни не предяви нови условия, договорът се продължава за още по-дълг период. Кой ще ти гледа датата, а арендаторът естествено няма да ти се обади, за да попита – ще искаш ли пак да ти работя земята или имаш друго намерение. А договорите са за десет години, от тях арендаторите печелят от т.нар. плащания на  единица площ. А ние…

- В такъв случай ви остава утехата, че все пак взимате някакви пари за тази земя – наем или аренда и ще почакате, няма да е без нищо.

- Без нищо е. И ще обясня защо. Проблемът е в това, че тези договори са сключени някога, преди 4-5 години, на много ниска цена. Оттогава до сега нещата много се промениха - инфлация, зърното поскъпна с над сто процента. Някои някъде да го отразява това в договора? Пак ни дават по 8 лв.  или най-много до 10 лв. на декар. Затова аз съм категоричен. Тези договори не помагат, те пречат на малкия и средния бизнес на село.Там хората са заложници на арендатори заради недогледани закони. Това, с размера на арендата, можеше да се регламентира като задължение при сключване на такива договори и плащанията да са на среден добив, а не, кой колкото даде или както излъже. Да не говорим, че на много места нищо не дават и старците си мълчат. Няма кой да ги защити, а ако решат да се жалват, казват им, че са частен случай.

- Защо не осъдите арендатора или не прекратите договора, след като не е изгоден за вас? 

- Не може. Поне за продължителността на времето, за което е сключен договорът. Това не става едностранно. Такъв е законът.   Това, което може да се направи, е да ги съдим да дадат нещо повече от написаното в договора за това, което ви казах – поскъпването на пшеницата. Казвам да ги съдим, но не и да ги осъдим... Ще се влачим в съда, той, богатият, ще наеме адвокати, вещи лица, експерти и ще се изкара фалирал. Ако изобщо ги намерите къде са, за да им се връчи призовката. Защото има една любопитна подробност, която никой не иска да признае. Тези арендатори, става въпрос за много големите, които се навъдиха,  са регистрирани на другия край на България, някъде на края на света, дето се казва. Аз имах такъв случай - във Варна. Там, по закон нотариалната покана за завеждане на дело или дори за среща  трябва да се връчи от нотариус. А те обикновено са в добри отношения с такива фирми /познайте защо/ и направо отказват да извършват тази услуга. А в някои случаи не могат и да ги намерят – фантомен адрес или нещо подобно. Лично не може да я връчите, пак по закон. И т.н. Тук, по места,съществува едно упълномощено лице от шефа, което няма право на никакви срещи, разговори или договаряния.

- Май трудно ще си възвърнете правото да ползвате собствената земя и с нея да участвате в Програмата за развитието на селските райони.

- Не. Има начин, но с много сложни игри.  Една от тях е например желанието по средата на договора да си продадете земята. Там вече няма спор, не могат да ви откажат, но законодателят е предвидил това да стане, като сте длъжен да предложите земята за закупуване първо от арендатора. В това има резон – той бил вложил там инвестиции. Но не са го доизмислили там горе, в кабинетите. Защото арендаторът веднага ти предлага много ниска цена, за да се откажеш.Тогава топката е в теб. Ти уговаряш приятел, брат или съсед да каже , че той  иска да купи земята за десеторно по-висока цена и тогава няма на къде. Сделката е сключена.

- В такъв случай нещата са решими, къде е проблемът? После си препродавате земята, като си я връщате от фиктивния купувач – приятел и готово...

- Готово е за тези, които не са врели и кипели в тази история.. Оказва се, че данъчните не спят и като стане „продажбата” на тази висока цена се плаща доста солена държавна и нотариална такса.  Така пак губим. Остава да го направим на инат.

- Да речем, че всичко в края на краищата се уреди, вие от инат ли ще си вземете земята или наистина искате да участвате в Програмата за селските райони?

 - Наистина. Имам 400 декара, работих тук и там, не потръгва. Реших да опитам по тази програма и да се включа за едно тракторче само. Другото ще си намеря. За това исках  да кандидатствам. Но когато в Плевен се събраха всички арендатори, които обработват земя в Гривица, да докажат на картите, както сега се иска - пред комисия, с председател кмета, че не работят чуждо, дойдох и аз, непоканен... Понеже имам земя при всички арендатори, помолих да ми я освободят и да я комасират някъде, без да играем тези сложни игрички с продажбите. Да започна и аз да работя. Никой не се съгласи.

- Сега накъде? 

- Ще се боря. Земя ми е това, млад съм още, имам желание, пък и новата програма е добра. Ще питам и в Службата за съвети в земеделието. Не вярвам да ми кажат нещо друго, но ще опитам. Но трябва да се променят законите в защита на дребните и средните стопани. Законът за ползването на земята е вече остарял и не отговаря на новите изисквания. Преди време по-дребните собственици на земя не знаехме, че ще има такива програми като тази за селата. А може да излезе и друга, но ние няма да можем да се възползваме от тях. Ще останем заложници на големите арендатори. Ако управниците искат наистина да помогнат на нас, по-бедните от село, които все още имаме амбицията и искаме да си останем тук, при земята, нека да огледат законите и да се промени в тях остарялото.

Интервю на Богомил РАДУЛОВ