Жетвата приключи и реколтата е добра.
Тази година, въпреки ваканционния сезон, имаше и горещо политическо лято.
Не става дума за управляващите, те наистина са на морето и позират на яхти и на други шикозни атрибути, символизиращи забогатялата парвенющина.
Думата ми е за непрекъсващите летни протести на млекопроизвдителите.
Този съсловен протест е важен и значим граждански и политически акт.
Упоритоста на животновъдите разкрива слабостта и управленската безизходица на земеделското министерство. Чиновниците се оправдават с Брюксел и се опитват да насъскат различните браншове от сектора един срещу друг. Познати похвати от близкото минало. Преди време им казаха, че ако закарат стадата си в Гърция, тамошните власти щели да ги сложат под карантина и дори да ги унищожат. Ами ако гърците не сторят това и животновъдите ни намерят там пазар за стоката си? Какво ще разправят тогава чиновниците? Все ще измислят нещо като онзиденшната партенка че млекопрработвателите не подкрепяли исканията на млекопроизводителите.
Тези номера обаче няма да минат. И тогава по-добре ще е чиновниците да седнат и да прочетат труда на Стамболийски „Политически партии и съсловни организации”, защото натам отиват нещата. Или по-скоро бавно и мъчително се завръщат към нормалното обществено русло, разбивано половин век от комунистическата система.
Чиновниците и министрите трябва да разберат, че защитавайки интересите си, млекпроизводителите защитават обществената справедливост и смисъла на държавността.
Ако не го разберат сега, ще го разберат догодина на изборите.
Балчо Балчев