Земеделските производители от всички браншове вече втора седмица са активна част от протестиращото гражданско общество. От какво е продиктувано тяхното недоволство и какво всъщност е състоянието на отделните сектори? Икономическата ситуация още в началото на 2009 година е повече от критична за българските стопани, а управляващите още не са поели конкретни ангажименти по техните искания.
 

По-голям процент от земеделските производители - около 60-70 на сто още не са получили директните си плащания за площ, полагащи им се за 2008 година. Регламентираните срокове по европейските правила предполагат по-дълъг период от време, но с какво да засеят стопаните през февруари и март, за да произведат през 2009 година житото, гроздето, зеленчуците...Парите от Европа и хазната ги няма, а банките вече не дават кредити.

Един голям процент пък очакват вече с месеци средствата по проектите си от Програмата за развитие на селските райони и не получават никакъв отговор от Разплащателната агенция.

Затова фермерите са в първите редици на протестите.
 

Една трета от заетите в зърнения сектор са пред фалит. Едно от исканията им е да започне незабавно изкупуване на пшеница и царевица по минималната европейска защитна цена от 101 евро за тон, защото зърнен пазар в момента в България въобще няма, а интервенционната ни политика е до под кривата круша. Житото е по хамбарите и само прекупвач може да пусне 16-17 ст за килограм, при себестойност поне 25 ст. 

„Май само тракторите по софийските павета могат да стреснат управниците, финансистите на държавата и депутатите, които за 2009 г. така и не ни гарантираха националното съфинансиране от близо 9 лева на декар към европейските пари, заяви пред медиите Васил Петров, зам.-председател на асоциацията. А само с 5 лева на декар, сумите остават по-малки и от 2008 г. При многократно поскъпнали консумативи как ще произвеждаме, реторично пита зам.-председателят на зърнената асоциация.

В бюджета за 2009 г. не бе заложен максималният размер на националните доплащания от 378 млн. лв. Но ако сега тази сума не бъде гарантирана, отрасълът е застрашен и направо загива в конкуренцията с еврофермерите, твърдят още от асоциацията. За житото на държавата ще искаме да се използват и еврофондовете, и Програмата за развитие на селските райони, и да има бързо интервенция, настояват те.

По данни на асоциацията евросубсидии и национални доплащания за 2008 г. досега са получили само около 30% от зърнопроизводителите. Проваля се сеитбата. Прогнозата им е, че точно такъв процент и ще фалират. Затова виждат като един последен изход  думата на премиера - нека да гарантира пред търговските банки, че субсидиите ще са получени до края на януари, за да им отпуснат поне кредити.

И зеленчукопроизводството е в плачевно състояние. Плаща се скъпа вода, за да се полива, голям е процентът на ръчния труд, което оскъпява производството. Като капак – пазарът е залят от евтини турски зеленчуци, а нашите гният неизкупени. „От МЗХ ни залъгват, че като сме в ЕС няма защитни мита, казва производител, но знаем, че това не е вярно и механизми има. Идете и вижте на  митницата как морковите от Турция не се обмитяват по количество и качество, а всичко идва по 14 ст. за килограм. Върху тази цена държавата хем прибира по-нисък ДДС и губи много, хем бързо и методично се убиват нашите производители, чиято продукция не е субсидирана и естествено е по-скъпа.

При лозарите положението също е трагично, разказва Албена Симеонова, член на Националната лозарска камара, земеделски производител от Никопол. Ръчният труд е убийствен - режеш на ръка, береш на ръка, копаеш. И накрая, вместо да продадеш гроздето по 50 и 80 стотинки за килограм, то влиза от македонския пазар по 20-25 стотинки, и то закарано до самия преработвател. Как да оцелеем? 

При толкова добра реколта на царевицата и слънчогледа през тази година и този сектор е под въпрос. Фермерът Ангел Вукодинов разказва, че през 2008 година гръцката царевица, която на по-ниски цени заля цели български райони е разгромила много стопанства в Южна България. „Те не успяха да продадат своята продукция, защото е по-скъпа и защото земята и водата не са субсидирани, така както при гръцките ни колеги”, обяснява Вукодинов. 

Подобна е ситуацията и при слънчогледа. У нас той се изкупуваше на цена от около 30 ст. за кг, в Турция бе по-скъп. „Преди основно продавахме слънчоглед в Турция. Но тамошните власти тази година си затвориха пазарите и докато не продадат и последното семе, произведено от техните фермери, не пуснаха наша продукция. А основният ни пазар беше там”, казват родни производители.

Те твърдят, че ако не получават като в Гърция по 45 евро на хектар, като в Холандия, Белгия и Дания - по 43 евро, просто вече не виждат смисъл да работят.

И може би ще оцелеят само най-най-едрите...Но не и българското земеделие.

Проблемен остава и въпросът със земеделската техника. Стопаните, които са закупили на изплащане скъпи и модерни машини, са пред опасността да ги изгубят, ако не погасяват задълженията си към банките. Чуха се ехидни гласове по време на протестите, че земеделските производители, след като са с такива скъпи машини, едва ли имат нужда от пари и бедстват, но фермерите знаят каква е цената на този лукс. „Без тях съвсем сме извън конкуренцията. Машините трябва да работят по нови технологии, да нямат загуби, да харчат по лев гориво на декар, а не както старите - по  4-5 лева на декар за обработка. Но за тази техника, сме заложили всичките си субсидии и ще я изплащаме по 5-6 години. А сега вече и това става невъзможно”, тревожат се стопаните.

„Повече от 20 години огромната армия на пчеларите също е изолирана от сериозната аграрна политика”, заяви на пресконференция  Пламен Иванов от Националния браншови пчеларски съюз. Пчеларите недоумяват защо наскоро приета резолюция в страните-членки на ЕС - да се окаже спешна помощ на пчеларството, дори не е преведена у нас, та камо ли да действа.

Затова, обединени в своите искания, земеделските производители настояват до края на януари да бъдат изплатени директните плащания на всички земеделски производители за 2008 година. Да се спазват сроковете за разглеждане и финансиране на проектите по европейските програми за селските райони. Да бъде съкратен срокът за  изплащане на средствата по Програмата за развитие на селските райони - на един месец. Искат незабавно изплащане на компенсациите за пропаднали площи от сушата през 2007 г., защото не всички са ги получили. Твърдо са за засилване на контрола и механизми за защита /квоти и мита/ при вноса на земеделски продукти от страни извън ЕС.

Зад тези конкретни искания стоят всички земеделски производители, обединени в браншови организации и стопански съюзи. Гласът им е силен и със сигурност все по-мощно ще се откроява в общия глас на националното недоволство. Глас, които родните управници най-после трябва дa чуят.   

Анета БОЖИДАРОВА