Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2009 23:02 - Анастасия Димитрова-Мозер: Корупцията засяга почти всеки български гражданин.
Автор: nzz Категория: Политика   
Прочетен: 3962 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 01.02.2009 23:05


Данните за нивото на корупция в държавата от поредния ежегоден доклад на Центъра за изследване на демокрацията са изключително обезпокоителни. Според тях корупцията засяга почти всеки български гражданин. 
Особено обезпокоителен е фактът за навлизането на олигарсите в политиката. Тежкото икономическо състояние на обикновенияния български гражданин улеснява пътя на корупционните практики. Това е тъжен факт в българската политика. Неминуемо води до нейното опорочаване и ни отдалечава от представата и нуждата от морал в политиката.

Силно се опасявам, че в днешно време все по-трудно може да се говори за морал в политиката. Особено като се има предвид, че повечето хора са израсли в едно аморално общество, в общество, в което религиозното възпитание не е изиграло своята възпитателна роля. Още по-страшният резултат днес от липсата на морални устои през годините на комунистическо управление на страната е, че повечето хора днес считат корупцията за нещо нормално. И смятат, че светът вече се развива по други правила.
Неслучайно ние, земеделците, трудно се вписваме в днешния политически ландшафт. Ние сме възпитавани в морал и принципи, които са отстоявани с най-тежката цена – цената на живота. 

Да се надяваме, че изнасянето на подобни тревожни данни за нивото на корупцията в държавата ще предизвика обществена реакция. Гражданско вълнение вече има и това дава надежда, че обществото прави своите първи стъпки към изразяването на воля за промяна. Защото управлението на държавата зависи от волята на нейните граждани.     



Тагове:   Мозер,   гражданин,


Гласувай:
0



1. анонимен - корупция
08.05.2009 21:27
Най- голямата корупция в министерство на земеделието беше при министър Венцислав върбанов.
пример;
Кой заграби мелниците и горите в България? - министър Венцислав Върбанов посредством близки и роднини ето как протичаше процеса.

Заграбването на мелниците, силозите и зърното, което се съхраняваше в тях.

Мелница "Плевен"
Тази мелница беше едно много-добро предприятие от хранителната промишленост на България. То е проектирано и построено по най- модерните технологични изисквания за времето си. Разполагаше със съвременни железобетонни силози в които можеше да се съхранява 100 000 тона зърно. Освен това мелницата която обработваше зърното, позволяваше получаването на високо качествени брашна. Всички процеси бяха автоматизирани, ръчен труд не участваше в целия технологичен процес. Може би това бяха предпоставките, които засилваха апетита на министъра на земеделието да приватизира мелницата и силозите чрез РМД, съставено от негови поставени лица. Основен акционер в това РМД е Васко Денчев, кум на министъра, той е собственик на 55% от предприятието. При продажбата офертната цена е намалена с 200 000 лв. и мелницата, заедно със силозите е продадена 2 971 000лева. А зърното което е собственост на предприятието е на стойност 5 милиона лева. РМД става собственик на активи, които са на стойност 8милиона лева. Тези сгради, силози, машини, транспортни средства се придобиват от хора които министърът е назначил в борда на директорите и е дал указание да направят РМД, в което неговият кум държи мажоритарния дял от предприятието. Създадена е схема за източване на държавното имущество, от поставени лица. Тази хора ще изпълняват разпорежданията на министъра, въпреки че предприятието вече не е държавно. Организираната престъпна схема, се използва от държавни служители, на отговорни постове за разпределение и заграбване на държавното имущество. При този случай плевенската мелница, министърът има пряк интерес, мелницата да е под негов контрол защото: първо той е от този край и второ майка му и брат му се занимават със зърнопроизводство и търговия на хляб и хлебни изделия.
Затова интересите на държавата са пренебрегнати и на първо място са поставени личните интереси. Държавата губи обект на стойност 8 мил.лева, а РМД печели предприятие което струва 8 мил.лева за 2 971 000лева, от които половината платени с компесаторни инструменти.




Софийската мелница

Най-голямата и най-модерната мелница на Балканския полуостров е продадена за 25мил. долара вместо 50мил. долара. При това само 50% от сумата платени кеш.
Как се осъществява заграбването на тази мелница. Схемата е малко по- различна от тази на плевенската мелница. Голямото източване започва още докато мелницата е държавна. Министърът назначава за директор Пламен Грозданов, който е негов съпартиец от БЗНС и за зам. директор по търговските въпроси Любомир Ников също негов съпартиец. За 10-11месеца този екип е похарчил 370милиона стари лева за дарения, спонсорство, реклами, повечето от които се вливат в частния бизнес на господин Ников. Този човек работи с голям замах, сключва договор за бартер, брашно срещу трактори "Беларус" . Сделката е прекарана през офшорната фирма "Ованес Мелик- Пашев” регистрирана в Кипър. Така машините излизат с около 4000-5000долара по-скъпи. Така в двора на мелницата пристигат 45 трактора срещу 3000тона първокачествено бяло брашно. Естествено за тракторите няма купувачи и те години наред ръждясват в двора на мелницата. Върхът на търговските способности на двамата ръководители от БЗНС е покупката на брашно срещу кръглата сума 160 милиона лева. Това брашно държавното предприятие го изкупува от мелница "Плевен" с което се освобождават парите на РМД Васко Денчев нарочен за кум или братовчет на министъра. Това брашно е било с лоши качества и за него не се намират купувачи, стои в складовете на комбината. Но за благодарност към министъра съпартийците от БЗНС купуват джип "Тойота" с всички екстри за 118 000 лева. След финансова ревизия се доказва че Софийската мелница е навъртяла загуба за 1,5милиарда стари лева за 10месеца, а предишната година печалбата е била 163 милиона стари лева. След това източване на тези пари, мелницата се продава 55% на фирма "Крапс" ООД- собственост на Пламен Найденов и братя Джанкови. Преди това 20% са купени от фондовете при първия кръг на масовата приватизация. Пет процента са закупени от работниците а 20% остават държавен дял, които по- късно се продава на фондовата борса. Комбината е закупен с блокирани банкови сметки, заради необслужен банков заем от 3,7 милиарда лева към Булбанк. Повечето хора разказват за далаверите на това ръководство и са наясно с схемите за източване на комбината. Те са и доказани от финансовата ревизия но както в повечето случаи, където става въпрос за много пари, нещата се замазват и виновни не се намират.

Мелница "Напредък" АД- Червен бряг.

Една от големите мелници в северна България. Мелничарството в този край е с традиции от стари времена. През 1999год. по времето на министър В.Върбанов собственик на мелницата става неговия братовчет Данчо Кънев. Фирмата му "Кондор и сие-мелници" става собственик на 92,36% от мелничния комбинат в гр. Червен бряг. А останалите проценти са на министерство на земеделието. Кой е новият собственик на комбината, ето какво съобщава пресата:

Магистратите отново нищят бившия шеф на ОИТ - Плевен

Прокуратурата предлага административно наказание за Данчо Кънев(съдружник на министър В.Върбанов в МОЛ-Екобилдинг)

Надежда СИМЕОНОВА
Магистратите отново ще нищят бившия шеф на Областната инспекция по труда (ОИТ) в Плевен Данчо Кънев. Въпреки че предложението на прокурор М. Бешков от Софийската районна прокуратура (СРП), вписано в постановление от 26 януари 2009 г. и изпратено до Софийския район съд (СРС), е Кънев да се освободи от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание за нарушение на Закона за държавния служител (ЗДС), все пак отново ще се търси някаква справедливост. Предложението се налагало от обстоятелствата, че за престъплението, за което бившият шеф на ОИТ - Плевен, е привлечен към наказателна отговорност, се предвижда лишаване от свобода до 3 г., той не е осъждан за извършено престъпление от общ характер (т. е. реабилитиран е по право) и в резултат на деянието му не са настъпили имуществени вреди.
"BG Север" пръв през декември 2004 г. осветли обстоятелството, че тогавашният началник на ОИТ заема поста неправомерно и в нарушение на ЗДС, тъй като има участие в няколко търговски дружества.
Бившият шеф на трудовата инспекция в Плевен е бил криминално проявен и регистриран в информационната система на МВР за различни тежки умишлени престъпления от общ характер, става ясно от изложението на постановлението. Данчо Кънев дори е бил осъждан, но впоследствие реабилитиран по право за престъпление по чл. 233, ал. 1 от Наказателния кодекс (Чл. 233, ал.1 - "Който без съответни лиценз, регистрация или разрешение изнася, внася, трансферира, транспортира, транзитира, извършва брокерска дейност с оръжия или с изделия или технологии с двойна употреба, както и когато такива дейности са осъществени в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от Европейския съюз, указани в акт на Министерския съвет или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до двеста хиляди лева"). За това престъпление е наказан с "лишаване от свобода" за 8 месеца, като в последствие наказанието е било отложено за изпитателен срок и глоба в размер на 800 лв.
В прокурорското постановление се потвърждава и изнесената в "BG Север" информация, че когато е заемал поста директор, Кънев е бил съдружник в частни фирми, дори е фигурирал като едноличен търговец. ЕТ "Кондор - Данчо Кънев" е регистрирана още през 1989 г. с предмет на дейност довършителни строителни дейности. Две години по-късно - през 1991 г., с решение на Софийския градски съд стартира дейността на скандалната "Кондор и сие" ЕООД, чрез която още по времето на Венцислав Върбанов чрез сложни машинации неговият братовчед Данчо Кънев приватизира мелничния комбинат "Напредък" в Червен бряг. 12 дни след като Кънев заема длъжността директор в ОИТ - на 12 август 2003 г., е направена промяна в регистрацията на фирмата. Но противно на всички очаквания той не е заличен от ръководството, а точно обратното - вписан е като едноличен собственик със сто процента участие. Според регистрите шефът на ОИТ е съдружник с 50% участие и в създадената през 1996 г. "Булкозметик" ООД, занимаваща се с производство на парфюми и тоалетни продукти. Производство на мелничарски продукти е дейността пък на "Жи енд кей" АД, регистрирана през 1998 г. от Търговищкия окръжен съд. В нея делът на Кънев е 30,06%. С него обаче на практика той си осигурява лидерството сред останалите собственици, се вижда от разпределението на капитала на дружеството. 33,46% от фирмата притежават група физически лица, останалите акционери, които са четирима, са с минимално участие. "Кондор и сие - мелници - Червен бряг" е създадена през 1999 г. отново за производство на мелничарски продукти. От регистрите става ясно, че шефът на плевенската инспекция по труда притежава 92,36% от предприятието. За да подсигури още повече финансовата си обезпеченост, два месеца преди формално да смени частния с държавния сектор Данчо Кънев става едноличен собственик на "Конкорд - БГ" ЕООД.
На 21 юли 2003 г. Кънев кандидатства пред ИА "Главна инспекция по труда" за длъжността директор на ОИТ - Плевен. Той попълва и задължителната декларация по чл. 8, ал. 3 от ЗДС ("Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което е: едноличен търговец, неорганичено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител (прокурист), ликвидатор или синдик"), като в нея не декларира участието си в частните фирми. Според прокурорското постановление след съставянето и предоставянето на декларацията с невярно съдържание Кънев е предприел действия "за промяна на подлежащите на вписване в Търговския регистър обстоятелства, свързани с качеството му на управител, по отношение на само част от горепосочените търговци. В останалите такива продължил участието си като управител, включително до настоящия момент".



Шеф на инспекция по труда ръководи седем частни фирми
От Дарина Шолева, Плевен
Последна промяна в 18:32 на 30 ное 2004, 348 прочитания, 0 коментара
Директорът на плевенската Областна инспекция по труда (ОИТ) Данчо Кънев участва в ръководството на седем частни дружества в противоречие със Закона за държавния служител, съобщи регионалният седмичник "ВГ Север". Справка в "Апис регистър плюс" потвърди информацията, а Кънев също не я отрече.
Според данните в регистъра Кънев е собственик на ЕТ "Кондор-Данчо Кънев", която е регистрирана през 1989 г. и се занимава с довършителни строителни дейности. Две години по-късно с решение на Софийския градски съд започва да функционира "Кондор и сие" ЕООД, която приватизира мелничния комбинат "Напредък" в Червен бряг.
Десетина дни след като е назначен за шеф на инспекцията в Плевен, Кънев иска промяна в регистрацията на дружеството и е вписан като негов едноличен собственик. Пак през този период, след юли 2003 г., става едноличен собственик и на "Кондор-БГ", и на "Кондор 4" ЕАД.
Освен това държавният служител участва с 50 на сто в "Булкозметик" ООД и с 30% във фирмата за производство на мелничарски продукти "Джи енд кей" АД. Аналогична е дейността и на друга негова компания "Кондор и сие-мелници - Червен бряг", създадена през 1999 г. В нея директорът на трудовата инспекция притежава 92.36%. Останалите са на Министерството на земеделието. С още двама съдружници Кънев стопанисва и "Дани М".
"Признавам, че имам фирми. В част от тях наистина съм акционер, но те си имат прокуристи или управители. Други пък изобщо не извършват дейност и затова не смятам, че съм подвел работодателя си в лицето на държавата и не съм нарушил закона", коментира за "Дневник" Данчо Кънев. Той уточни, че едно от дружествата - "Джи енд кей", е регистрирано с една цел - да приватизира мелницата в Червен бряг. Директорът на ОИТ заяви, че преди година и тя е продадена. "Не смятам, че работя тенденциозно и притеснявам компании с дейност, близка до тази на фирмите ми.
Вярно е, че в съда падат част от актовете, които правят трудовите инспектори. Затова е съдът, да решава спорове", каза Кънев по повод обвинения на местни предприемачи. Те твърдят, че Кънев им дължи пари, но вместо да им ги върне, непрекъснато проверява фирмите им. Предприемачите обаче отказват да им бъдат цитирани имената, защото се притесняват проверките да не зачестят още повече.
Председателят на Главната инспекция по труда Тотю Младенов каза, че е запознат със случая и в момента тече вътрешна проверка. Той отказа повече коментари, докато не приключи проверката.
Трудовите инспектори контролират условията във фирмите, договорите, могат да глобяват и дори да затварят заводи за тежки нарушения на законодателството.
Когато има политически чадър над високопоставен чиновник, всички служби работят за него и той е неуловим. А когато има и някоя роднинска връзка, престъпленията стават бетонирани и никой не може да ги разкрие. Така е и с този директор на ОИТ- Плевен. Той е сложен на този пост, да краде и събира пари за избори и за себе си. От друго не се интересува. Личните интереси над всичко. Времето и обществените процеси, които се развиват съдействат интересите на престъпниците, да се защитават от полиция, прокурори и съдии.
Днес всичко се продава служби, влияние, ходатайство, предприятия, заводи, полиция, прокурори, съдии. Но трудно се намират доказателства за извършените престъпни деяния, защото всичко се върши на четири очи, с поставени лица, със силни адвокати, хора които майсторски замазват престъпленията. Няма осъдени и наказани хора по-високите етажи на служебната иерархия на властта.

Мелница "Нова Загора"

Тази мелница се намираше в голям зърно производителен район. Мелницата притежаваше силози и плоски складове за съхранение на 60 000 тона зърно и
съвременно оборудване за производството на висококачествени брашна. Близостта на мелницата до бургаското пристанище, повишаваше стойността на обекта и го правеше много атрактивен за наши и чуждестранни търговци на зърно.
Как се извърши приватизацията на мелница "Нова Загора"

. Ивайло Дражев Атанасов, 34-годишен бургазлия, купува на 30 декември 1997 г. 50% от мелницата в Нова Загора чрез фирмата си "Интрейд". Дражев става председател на съвета на директорите на предприятието "Българско зърно". Как точно Министерството на земеделието го избира за купувач, какъв е бил търгът и колко е платил бургазлията за удоволствието да стане мажоритарен собственик на мелницата, не е ясно./служителите говореха, че е доставил две чувалчета банкноти в министерството/ Справката, която се предоставя от дирекция "Приватизация" на ведомството на Венцислав Върбанов, не дава подобни сведения. Самият министър казва, че всичко е в съда и прокуратурата, и не желае повече да обсъжда сделката. В справката обаче е отбелязано, че с анекс към договора купувачът се задължава да погаси финансовите задължения на предприятието към Централната кооперативна банка в размер на 2 214 356 483 лева до 31 ноември 1998 г. Държавният фонд за реконструкция и развитие, който гарантира заема, го изплаща на банката и "Българско зърно" вече дължи парите на държавата. Председателят на съвета на директорите Дражев обаче не си плаща задълженията. Няма пари/ те са дадени за подкупи/. Към края на миналата година той дължи освен главницата още 309 814 496 лв. просрочени лихви, твърди Министерство на финансите. Оказва се обаче, че бургазлията не е толкова зле с парите. Морето и неговите трудови хора. Той намира възможност за добра сделка в собствения си град. На 9 декември 1998 г. община Бургас продава 80% от предприятието "Фина механика" на Дражев. Най-голямата хапка от предприятието е основната административна сграда в центъра на морския град. 8 етажа, 3 225 кв. м. разгърната застроена площ на бул. "Стефан Стамболов" 126. Според приватизационния договор цената на сделката е 1 010 000 000 лева. По банковия курс през декември 1998 г. това прави 594 118 щатски долара. Председателят на общинския съвет в Бургас и лидер на сините в града Васил Илиев (а също и неуспял кандидат-кмет на СДС) непрекъснато повтаря, че Ивайло Дражев Атанасов и кметът Йоан Костадинов са близки приятели и има доста съмнителни неща в продажбата на "Фина механика". Ако Дражев и Костадинов са близки, това най-вероятно е по линия на разпуснатото вече червено "генералско" движение. Неотдавна бургаската телевизия "СКАТ" показа материал от създаването на движението през октомври 1998 г., където един до друг седят кметът и съдружникът на Дражев в неговите фирми Георги Киров. Друг известен "генерал" Младен Червеняков, бивш министър на правосъдието, е адвокат на бургазлията. Опозицията на кмета твърди, че той е продал на много ниска цена предприятието, че е мътен изборът на купувач на "Фина механика" и че много рядко общините продават на изплащане, какъвто е случаят. Недялко Динев, местният лидер на "Гергьовден", обяви, че организацията вече мисли за оставката на кмета. Общинският съветник Христо Порточанов заяви, че ще иска ревизия на общинските фирми. Според самия Костадинов обаче всичко е чисто. Общинският съвет е този, който взима решения за приватизация и именно той е включил през 1997 г. "Фина механика" сред обектите за продажба. Пак местният парламент е определил и способа - преговори с потенциални купувачи. Общинският съвет е приел оценката на предприятието. "Надзорният съвет на общинската агенция по приватизация с решение N 33/03.12.98 г. е обявил за купувач "Фина механика" АД-Бургас (едноименна фирма на Дражев - б.р.), предложило най-добра оферта, с което дружество се продава," аз бях длъжен да сключа договор", казва кметът. Той твърди, че подписаните от Дражев документи съдържат клаузи, обезпечаващи изпълнението на договора и гарантиращи интересите на общината. "Визираната в договора цена е изплатена изцяло. Категоричен съм, че...щета на общината не е нанесена", казва още Костадинов. Как обаче е изплатена? В договора пише, че в деня на подписването Дражев плаща 303 000 000 лева - 30% от цената. След 9 месеца плаща 20%, а след 12 месеца - 50%. Купувачът внася първата вноска. За да изплати задълженията си към общината, на 28 декември 1999 г. Дражев продава административната сграда на "Фина механика" на Националния осигурителен институт (НОИ). Тогава той получава първата сума от 700 000 лева (стари 700 000 000) и я дава на общината. Обгрижване на старите хора сградата, в която доскоро се е помещавало Районното управление на НОИ в Бургас, е прекалено малка и съвършено неподходяща за целите му, твърди шефът на дирекция "Администрация и имоти" в института Георги Станчев. Той надълго и нашироко обяснява за двата асансьора, пред които ставало стълпотворение от пенсионери, самоделно направените бюра на служителите и огромния архив, който заемал цял етаж от бившия Окръжен съвет в Бургас. "Три години водехме разговори с общината и търсехме подходяща сграда, но оттам ни казваха, че не разполагат с такава", оплаква се Станчев. Преди няколко месеца обаче Дражев предложил сградата на "Фина механика", управителният и надзорният съвет на НОИ я харесали и сключили договор за сумата 2 231 250 долара или 3,7 пъти повече, отколкото "Интрейд" е платил на общината за 80 % от всички имоти на "Фина механика". Както и да се смята, НОИ можеше да спести за пенсии в Бургас 1 637 132 долара, ако беше купил сградата директно от общината. Директорът Станчев твърди, че не знае какво съдържат документите, с които Дражев е станал собственик. В договора между Дражев и общината обаче пише: "Купувачът учредява залог на дяловете си в полза на продавача пропорционално на незаплатената част от цената по този договор" и "Купувачът учредява в полза на продавача и ипотека върху имотите". Тези ограничения обаче не нарушават съня на шефовете на НОИ. Вариантите са два. Или общината по необясними причини е свалила залозите и ипотеката, за да бъде продаден имотът. Или НОИ е купил имот, който е хем заложен, хем ипотекиран. Какво щеше да прави общината, ако Дражев беше взел 700 000 марки от НОИ и беше изчезнал, без да ги върне? А какво щеше да прави институтът, ако общината си беше поискала той да й плати ипотеката? Когато е купил "Фина механика", Дражев се е задължил в срок от 3 г. да не извършва или да не допуска да бъде извършена промяна на основния предмет на дейност на дружеството. На всичко отгоре той е подписал, че за своя сметка ще направи инвестиции в дружеството поне за 1 250 000 000 лв. в срок от 5 г., за които ще се отчита на общината, няма да съкращава персонала, ще му осигури труд и заплати. Измаменото камилче е държавата Връзката между Националният осигурителен институт и мелницата в Нова Загора е сложна. Когато Дражев става собственик на "Българско зърно" АД, той сключва договор за съхранение на 3000 тона пшеница на ГУ "Държавен резерв и военновременни запаси". Освен това Дражев купува към 15 000 тона зърно от "Зърнени храни" ЕАД за над 1,5 млрд. лева. Само че забравя да плати, твърдят от държавната фирма. Същевременно Бургаският общински хлебозавод става основен клиент на мелницата. Съхраняваното и купено, но неплатено зърно Дражев праща в родния си град. Хлябът, произведен в този завод е доста по-скъп от замесвания в другите сродни предприятия в крайморския град. На 2 август 1999 г. министърът на земеделието Венцислав Върбанов издава заповед N 42 - 524, с която едностранно прекратява договора за продажба на 50% от капитала на мелницата в Нова Загора поради неизпълнение на договора. Същия ден е сключена нотариална сделка, с която Дражев си продава зърнобазата на една от другите свои фирми "Фина механика". Като председател на борда той е представил в нотариата протокол от заседание на съвета на директорите, който според министър Върбанов е с невярно съдържание. Дражев продава терен от близо 45 дка с всички постройки върху него: 3 производствени склада за зърно, навеси за стока и машини, административна сграда, трафопост, кантар, бункер, ремонтна работилница за 393 425 лева. Т.е. Дражев би трябвало да ги извади от единия си джоб и да ги вкара в другия. Месеци по-късно обаче държавното ръководство на национализираната мелница твърди, че и тази нищожна сума липсва в касата. Липсвала още пшеницата от Държавния резерв. Не става ясно защо Върбанов прекратява сделката чак през август, след като още през януари 1999 г. държавната фирма "Зърнени храни" обявява пред органите, че Дражев не си плаща задълженията. Всъщност, когато земеделското ведомство се сеща, че се е замесило в голяма далавера и е време да излезе от нея, то вече е помогнало с пасивността си от мелницата да се изнесе всичко, което има някаква стойност. Оттогава насам земеделският министър пише писма до главния прокурор Никола Филчев да се намеси в случая, като обявява, че Дражев е нанесъл вреди на държавата в размер на 4,1 млн. деноминирани лева, но белята вече е направена. Венцеслав Върбанов обаче не е първенец в съревнованието "Кой ще помогне на Дражев да източи държавата". Муравей Радев, който е правоприемник на Държавния фонд за реконструкция и развитие чак в края на септември 1999 г. се сеща, че трябва по съдебен път да предяви искания към "Българско зърно" за неиздължените главница и лихви от договора с ЦКБ. Към 31 август 1999 г. това са 1 475 163 456 лева. Страшно много пари. Радев пише молба до съда да наложи възбрана върху всички недвижими имоти, движими вещи, вземания и банкови сметки на длъжника. Въпреки това през ноември Дражев успява да продаде целия транспортен парк на дружеството отново на собствените си фирми "Интрейд груп" и "Фина механика" за 10 996 лева. Пари от тези сделки в касата също липсват, установява проверката на държавното ръководство на фирмата. Тъй като съдебната ни власт е известна със своята експедитивност, възбрана върху сградата на "Фина механика" в Бургас е вписана чак на 22 декември 1999 г. след изричното искане на ликвидатора на мелницата. 6 дни по-късно Дражев продава тази сграда на НОИ. Значи сделката вероятно е невалидна. На януари 2000 г. ликвидаторът Владимир Йорданов праща писмо до изпълнителния директор на НОИ Николай Николов, Муравей Радев, Иван Нейков и Венцеслав Върбанов, в което разказва случая. "Моля за вашето съдействие за спиране и анулиране на тази сделка с оглед защитаване на държавните интереси", пише ликвидаторът. Въпреки това НОИ продължава да плаща вноски за купуване на сградата. До 1 март институтът (държавата) е платил на Дражев 3 462 000 лева. Чак преди около месец Нейков праща писмо до НОИ да спре разплащането, защото сделката е оспорима, казва директорът на "Администрация и имоти" в НОИ Георги Станчев. Не е ясно срещу какво държавата е помогнала на Дражев да я измами. Сега освен писмата до главна прокуратура, които вече месеци залежават, се готви и разглеждане на случая в парламентарната комисия "Антимафия". Но каквото и да последва от това, едва ли ще потекат обратно пари от джоба на Дражев към държавната хазна. Същевременно пенсионерите в Бургас, както в цялата страна взимат минимална пенсия от 46 лева. Дражев обаче е помислил и за тях. Той отдавна е регистрирал Доброволен пенсионен фонд "Нова България". Заповядайте на далаверата! каре Дражев безспорно е активен човек. От 1993 г. до сега той е регистрирал фирмите: "Интрейд", "Интрейд - Турист - Сървисис", "Интрейд груп", "Интрейд газ", "Интрейд Инвест", "Интрейд Спорт", "Българско зърно", "Българско вино", "Българска риболовна компания", Доброволен пенсионен фонд "Нова България", "Фина механика", "Търговска къща". 13 фирми. Те се занимават практически с всичко - туристически услуги, хотелиерство, ресторантьорство, търговия, производство, рекламна, комисионна, спедиционна, лизингова, складова, импресарска, информационна, програмна дейност, производство на филми, видео и звуко записи, покупки, строеж и обзавеждане на имоти с цел продажба, покупки на ценни книжа, сделки с интелектуална собственост, издателска и печатарска дейност, семейни тържества, разработване и продажба на пенсионни схемиза допълнително осигуряване, добив и търговия с енергийни ресурси. Това обаче не е всичко. Дражев е и политически активен. През 1994 г. той Софийски градски съд вписва в регистрите си "Партия Нова България", а Ивайло Дражев Атанасов е член на ръководството. В началото на тази година, когато държавата издирва предприемача за стари дългове, Бургаският съд преобразува неговото дружество "Българска риболовна компания" в "Българска корабостроителна компания". Значи Дражев няма намерение да ходи в затвора, той планува да строи кораби. Дали ни чака втора серия? ИНТЕРВЮ Дражев: Министърът е подведен, съдията краде, а ликвидаторът е подставен - Г-н Дражев, как се получи така, че купихте 80 % от едно предприятие за 600 000 долара, а продадохте една сграда от него за 2 200 000 долара? - Направили сме ремонти, имаме инвестиции за 2,5 милиона лева във "Фина механика". Имам записано на видеокасета как изглеждаше сградата, когато я купихме. Състоянието беше трагично, сега има нови инсталации, гранитогрес, нови асаньори, кожи - никаква връзка със старата сграда. - В договора, който сте сключили с общината, пише, че се учредява залог на дяловете и ипотека, докато не платите цената. - Сградата е обособена част от "Фина механика", ние купуваме дялове и те са наша собственост от момента на договора. Върху всички обособени части на предприятието имаше възбрана, докато изплатихме последната вноска. Ние спокойно можехме да освободим залата още с първата вноска. До момента, в който сме продали сградата, сме превели над 65 % от сумата. Последната ни вноска към общината беше около триста и няколко хиляди лева. - Ликвидаторът на мелницата в Нова Загора пише друго. - Ликвидаторът е пряко замесено лице, срещу което имаме сигнал в Главна прокуратура и в най-скоро време ще поискаме задържане под стража. Когато той влезе в мелницата с една нищожна заповед на принципала, са изчезнали над 4000 т. зърно и транспортни средства. Ликвидаторът изпълнява една поръчка на лица, срещу които има заведени искове. Лица, замесени в присвоявания в мелницата в момент, когато аз съм бил мажоритарен акционер. Става дума за длъжностни лица и пълномощници, които в определен момент са били свързани и с мен. - Как сте продали сградата на НОИ, след като е имало възбрана върху нея заради исканията на Министерство на финансите срещу вас? - Ние сме представили удостоверение за актуално състояние в момента на имота и за липса на възбрани с дата 29 декември 1999 г. Защото някои беше споменал, че можем да очакваме такива удари под кръста. - Тогава защо НОИ е спрял плащанията? - НОИ съвсем коректно си заплати част от сумата. Заради шумотевиците по вестниците спря. Но в договора има неустойки. Но както разбрах тия дни, НОИ съвсем коректно ще си плати сумата. - Обещали са ви? - Би трябвало да си изпълнят задълженията. Утре им слагаме табелката на сградата. - Обвиняват ви, че сте сключили договор за съхранение на зърно от Държавния резерв... - Ние заварихме на съхранение около 1000 тона хлебна пшеница. В последствие Държавният резерв си прехвърли по партида от друг съхранител още 2000 тона и до 30 ноември Държавен резерв е удостоверил, че зърното е там. Те даже не бяха си платили наема. После прословутият ликвидатор не допусна самия Държавен резерв до мелницата. Той влезе с взлом в зърнобазата. "Българско зърно" е продало зърнобазата на "Фина механика" срещу заплащане. Но онзи магистрат, който явно получава пари, това е очевадно... - Кой е той? - Председателят на ройонния съд в Нова Загора. Златев. Този същият един месец не вписва нотариалната сделка, въпреки че няма абсолютно никакво право. Наложи се Окръжният съд в Сливен да задължи новозагорския да извърши вписване. В тази зърнобаза съхранявахме зърното на Държавен резерв. - Земеделският министър твърди до Главния прокурор, че решението на борда на директорите за продажбата на зърнобазата е фалшифицирано. - Не може да е фалшифицирано, защото има изповядване на сделка. Министърът си затваря очите. Има дела и в районните и окръжни съдилища... - Миналата година за смях на цяла Нова Загора председателят на съда се возеше на Москвич със синя лампа, сега се вози на Мерцедес. - Вие на каква кола се возите? - Аз съм частник от 10 години. Возя се на Мерцедес. Но съдията откъде има пари да си купи апартамент, да е съдружник в едно радио? Много ми е интересно. Ние сме потърпевша страна от действията му. - Колко тона зърно сте купили от "Зърнени храни"? - Сключили сме договор за 15 000 тона зърно. - Взели ли сте го? - Да. Не сме го взели това зърно. Имаме искови молби срещу изпълнителния директор, когото сме избрали тогава, лицето заигра с други хора. И водим арбитражно дело със "Зърнени храни". - Но не сте платили тези 15 000 тона. - Те имат претенции. Но сега се прави тройна експертиза. Ние сме получили с около 3000 тона по-малко евентуално. От самото това зърно в един момент през лятото на 1999 г. те със самоуправство влизат една вечер, изгонват охраната и вадят 4000 тона зърно и си го преместват в някаква база. Помощник им е същото това лице, което сме отстранили като изпълнителен директор. - Как сте продали транспортния парк през есента, след като Върбанов е прекратил сделката и вие не сте били собственици? - Върбанов няма право, т.е. юридическият отдел. Прекратяване на договора може да има само по съдебен ред. Все едно аз да си прехвърля дела на Министерство на земеделието на мое име с моя заповед. - Министерство на финансите казва, че не сте си изпълнили задълженията към ЦКБ, т.е. към ДФРР. - До Нова година, въпреки че не сме на територията на предприятието, всеки ден сме внасяли пари към Агенцията за държавни вземания. - Твърди се, че сте близък до Генералското движение... - Все едно да кажа, че в."Сега" е близък до в."Работническо дело". Много смешно. Аз имам близки от много политически партии. Това незаконно ли е? - За какво са ви 13 фирми? - Те са с различен предмет на дейност. - Значи бизнесът ви добре върви. - Напъваме се, но засега не върви. - Пенсионният фонд? - Тепърва му подготвяме документи. Внасяме капитала, още няма лиценз. Така сградата на "Фина механика"в гр.Бургас бургаският бизнесмен Ивайло Дражев купува суперизгодно с помощта на общината и веднага след това я продаде за много повече пари на НОИ.




Заграбването на българските гори.

Голяма част от територията на страната е заета от гори. България разполага с много красиви гори, планини, върхове.


Кой и как ограби българската гора? Има ли надежда? Kой ще ни помогне?
/Кратка историческа справка, без претенции за всеобхватност на проблема/
Периода от 1991 – 2003 г. е разделен на три периода в зависимост от социалната и политическата обстановка в страната.
- 1991-1996г. Дърводобивът е монопол на държавата. Част от приходите влизат във Фонд “Лесокултурни мероприятия и строеж на горски пътища” /ЛКМСГП/. Властимащите ощетяват държавата с големи суми чрез предоставяне на поръчки от гореспоменатия Фонд на частни фирми на по- високи цени от пазарните. Частни фирми строят горски “магистрали” на неподходящи места неизползваеми в момента, за което вземат многократно повече средства /Клисура/; ДЛ се задължават да закупуват техника и да правят застраховки в посочени фирми на по-високи цени от пазарните. Закупуват се негодни бронебойни жилетки на високи цени, с което се създава опасност за живота и здравето на горските стражари. Започва и приватизация “под масата” – част от “Мургаш”ООД става притежание на съпругата на В. Карамфилов - Първи зам. - председател на Комитета по горите по това време. Започва и развитие на гражданското общество.
- 1996-2000 г. Започва раздържавяването на горското стопанство чрез приемане на Горската стратегия от 1996г и съпътстващите промени в Закона за горите от 1997. Горските поделения са разделени на две a) дърводобивни фирми /ЕАД/ образувани с капиталите и активите на горските стопанства и б) контролни звена - държавни лесничейства на бюджетна издръжка. Бюджета на лесничействата е намаляван всяка година и до днес. Горската полиция и вътрешният финансов контрол в Националното управление на горите са съкратени. Промените в Закона за горите от 1997 г. предоставят възможност на частни фирми да закупуват добива в цели гори и едновременно да търгуват с дървесината. Граждани имат възможност да получат гори в резултат на заявление – на “юнашка вяра”. ФПС “Зелени Балкани” и “За Земята” - НПО коректив, правят редица протести за спасяване на гори в Родопите /Каскада “Горна Арда”/ и гр.Пловдив. Зараждащото се в първия подпериод гражданско общество е с излъгани надежди за промяна, отчайва се и спира развитието си. НПО като коректив не са подкрепени активно от граждани и медии, подложени са на сериозен политически натиск.
Резултат:
1. Част от ЕАД-тата за кратко време фалират чрез разпродаване на активите им на безценица на конкурентните частни фирми. 2. Друга част от ЕАД - тата са приватизирани от подставени лица и РМД та за 1/1000 част от стойността им. 3. От 2000 г. добивът в държавните гори се извършва основно от няколко десетки частни фирми. Търговете в повечето случаи са фиктивни – на тях присъства само една фирма и печели търговете години наред. 4. Стотици хиляди дка гори са опожарени, чрез умишлени палежи, а дървесината изнесена зад граница от “спечелилите” търга фирми. 5. Не на последно място десетки хиляди дка гори са подарени на близки до властта лица.
6. 1996-2000г МЗГ и съдебната власт проявяват учудваща незаинтересованост спрямо престъпленията в горите, въпреки стотиците сигнали от лесовъди, НПО и граждани. 7. Десетки лесовъди, несъгласни с престъпленията на своите началници, са изгонени от работа. Останалите са принудени да мълчат.
Изводите: съществуват две възможности
Теза 1. Цялото разграбване на горското стопанство е планирано от изпълнителната власт в горите- Министерството на земеделието и горите /МЗГ/, прието е от Законодателната власт – мнозинството в 38-то Народно събрание и приведено в изпълнение от МЗГ и поделенията му. Осигурена е подкрепа от Кабинета на Костов в целият процес на раздържавяването. Съдебната система е подложена на политически натиск. Липсва Гражданско Общество и независими медии, които да подкрепят активно протестите на НПО. Създадена е Дървената мафия – с ключови фигури в законодателната, изпълнителната, съдебната власти и поставени лица като изпълнители. Трупаните от едно столетие имоти от горското стопансво се преливат в частни фирми с поставени лица, а печалбите - разпределяни по нивата на мафията. Добивът в горите от държавен става монопол на Мафията. Унищожени са 15 % от българската гора.
Теза 2. С добри намерения изпълнителната и законадателната власти предприемат мерки за премахване на държавния монопол в горите и стимулиране на икономиката. Започва раздържавяване на отрасъла. За беда, без да разберат предоставят безплатно всички богатства в горите на никому неизвестни до тогава хора. Няма дървена мафия. Съдебната система не оценява проблема. НПО не са протестирали и затова не са подкрепени от медии и граждани.
Предлагаме властимащите в периода 1996 – 2000 г. да изберат една от предложените тези и да се срещнем в Съда. От наша страна за свидетели ще поканим Инициативни Комитети, журналисти, лесовъди и ревизори с активна гражданска позиция.-
2000 - 2003 г. За предходния период приемаме теза 1 за вярна. Новото ръководство на МЗГ прави усилия да анулира по съдебен път сделките по приватизацията на ЕАДта в горите /отговорен за които е Венцислав Върбанов – бивш Министър на МЗГ/. Делата са върнати от съдебната система. Изпратени от Националното управление по горите проверки прикриват незаконни сделки, въпреки че в последствие се доказват големи стопански нарушения /случая в Доспат, Клисура, Панагюрище/. Дървената мафия все още държи монопола върху Добива на дървесина в държавните гори.
Този период се характеризира с качествена промяна, която дава надежда за бъдещето на горите и развитието на демократичния процес в България. Политическият натиск към медиите и НПО е намаляван всяка година. Започва развитие на гражданското общество – стихийно са създадени десетки Инициативни комитети за спасяване на горите и други нарушения /Клисура, Доспат, Тополово, Новаково, “Атолука”, Оризаре, Кадиево, Първенец, четири в Пловдив, вероятно и други/. ФПС “Зелени Балкани” предприема нова тактика – разследва стопански нарушения в горите и сигнализира Медии и Власти. Опира се на гражданското общество от организирани комитети, участва в подготовката на проектозакони в горите.
Резултат:
Въпреки промяната на мнозинството в НС и правителството, дървената мафия остава с позиции в съдебната и отчасти в изпълнителната власти. Влиянието на дървената мафия в НС, ще проличи след гласуване на предстоящите за приемане поправки в Закона за горите и новия Закон за Горската Компания.
Направен е сериозен пробив в дървената мафия. По сигнали на Зелени Балкани са издействани 15 административни наказания и 6 наказателни производства на недобросъвестни чиновници.
Най значимият успех е връщането на държавните гори в Доспат и назначени съдебни дирения срещу облагодетелстваните от реституцията нарушители. За първи път задейства с пълен успех демократичната машина за контрол над властимащите. В едно и също време се обединиват медии /предаването “Открито” на Валя Ахчиева/, Инициативният Комитет в Доспат и НПО - Зелени Балкани. Съвместното разследване, гражданското неподчинение на хората в Доспат, авторитетът на НПО и медийните изяви, принуждават МЗГ след 3 години на колебания да прекратят безобразието. Незаконно реституираните гори в Доспат ще се върнат на законния си притежател - Държавата. За това гарантира министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме. Граждани на Република България, Вие притежавате голяма сила. Вашата власт срещу престъпността може да се прояви единствено, чрез гражданско неподчинение и организиране на разследващи Комитети. Няма значение коя политическа сила е на власт! Нека я принудим да изпълнява обществения договор! Вземете пример от Доспатчани, Клисурци, Оризарци, Пловдивчани и много други активни граждани! Търсете за подкрепа Медиите и НПО като Зелени Балкани, За Земята, СДП Балкани. Очакваме и други НПО да се присъединят. Заедно ще изградим коалиция срещу престъпността и ще принудим властта да се съобразява с интересите на Обществото. Подкрепете ни в борбата срещу корупция и мафия! Забравете страха!
Уважаеми Медии, четвъртата власт, Медийната, може да властва единствено с подкрепата на развито Гражданско Общество. В момента се заражда и утвърждава такова общество в България. Подкрепете го! Няколко съвместни победи срещу престъпността, подобно на случая Доспат, ще възкреси вярата на хората в държавността. Ще възкръсне гражданската непримиримост, ще бъде намалена икономическата престъпност и корупция. От това зависи доверието на чуждите инвеститури и просперитета на Държавата! Заедно ще изградим бъдещето! Зелени Балкани.

“Доброжанска гора”-ЕООД – Парашутисти лапнаха 40 000 хектара гора
Доверениците на министър Върбанов слагат ръка на ловуването в Добруджа
Доверени хора на Венцислав Върбанов приватизираха 40 000 хектара гори, ловни полета и хижи в сърцето на Добруджа. Това разкриха работници и служители в раздържавената тази есен "Добруджанска гора" АД. Секретарката на Венцислав Върбанов - Пепа Александрова, и шефът на националното управление на горите Тони Кръстев държат 30 % от капитала на работническо-мениджърското дружество, без да са работили нито ден във фирмата, алармираха потърпевши. По този повод работници пращат оферта в парламента: не само депутатите и министрите, но и техните секретарки да бъдат задължени да декларират имуществото си в публичния регистър.
Ловуването в Североизтока е най-апетитната хапка за приватизаторите. Полетата на Добруджа мамят авджии от цяла Европа с елени и диви прасета. Само през септември и октомври са отстреляни 14 рогати, за които чужденците са платили от 20 000 до 100 000 марки на глава, разкриха запознати с бизнеса. Софийската фирма "Анел`98" дава 1 350 000 лева кеш за 80 % от "Добруджанска гора". Столичното дружество е шкартирано от сделката. РМД-то брои 175 000 лева, а останалите 90% от цената ще издължи на разсрочено плащане в следващите 6 години, показва справка във фирменото отделение на добричкия съд. "Нямам секретарка Пепа Александрова, макар че познавам такова лице. Моите секретарки се казват Вяра и Габриела. Нямам мой човек или подставено лице в работническо-мениджърското дружество", отрече да има пръст в сделката Венцислав Върбанов. "Не помня столичната фирма нито как се казва, нито колко пари предложи. Но ако беше представила по-добра оферта, в никакъв случай нямаше да бъде пренебрегната. Някои ваши активисти така бяха спазарили "Добруджанска гора", че фирмата вече нямаше да я има", заяви пред репортер на вестника земеделският министър. 29-годишната Пепа Александрова е землячка на Върбанов, както личи от плевенската регистрация на личния й паспорт. Сега младата дама наистина не е министерска секретарка, а експерт в управление "Европейски структури" във фонд "Земеделие" при агроминистерството. Преди приватизацията тя е назначена със заповед на Върбанов за член на борда на директорите на "Добруджанска гора". Тони Кръстев е шеф на борда. Точно преди продажбата пак със заповед на министъра е увеличен капиталът на дружеството. В "Добруджанска гора" влизат почивна база в село Кранево, няколко ловни дома в Тузлата, Батово, Житница, местността Дъбовете, конюшня в село Златия, голям склад за зърно в Соколово... Пепа Александрова притежава 1510 броя акции, колкото и изпълнителният директор на "Добруджанска гора" Илко Манолов. Още стотина души има в списъка на РМД-то, но повечето от тях са масовка с по няколко акции.




















Човек на Върбанов плаща за Лесидренската гора със съмнителни пари
Уволниха лесничей заради изказване пред “Стандарт”
Уволниха лесничей заради изказване пред “Стандарт”
Шефът на държавното лесничейство в Лесидрен Николай Петров е уволнен дисциплинарно след 15 г. стаж. Заповедта му е връчена на 8 май - ден след публикацията на "Стандарт" за търг за дървесина, спечелен от бившия зам.-министър на земеделието в кабинета на СДС Милко Станчев. Върбанов го освободи преди синьото правителство да падне и го назначи за шеф на държавната фирма "Леспром" - Троян. През декември 2001 г. предприятието взима за сеч най-атрактивния обект в Ловешко - Лесидренската гора.

През декември 2001 г. Регионалното управление по горите (РУГ) в Ловеч обявява конкурс и дава 5298 куб. м дървесина, предимно бук, от Лесидренската гора на "Леспром" - Троян, въпреки че предприятието има дългове. Но пък шефът на РУГ Павли Богдански е кум на Милко Станчев. "Много съм притеснен", заяви на 30 април т. г. пред "Стандарт" Николай Петров и отказа коментар. Заповедта за дисциплинарното му уволнение е подписана 5 дни преди това - на 25 април, от началника на Националното управление по горите (НУГ) Илия Симеонов. Той е на този пост от времето на Венцислав Върбанов. Според него информацията за уволнението е била държана в тайна дори от прекия шеф на Николай Петров - Павли Богдански. "Когато някой разбере, че работата върви към уволнение, излиза в болнични. Затова практиката ми е такава", заяви Симеонов. Той е категоричен, че заповедта няма връзка с публикацията на "Стандарт". Но връчването й се забавило, защото не могли да открият уволнения. "Официалните отчети на лесничейството показват, че сме изпълнили 70% от приходите за цялата година. Всичко е заради сделката с "Леспром" Четири пъти ми връщаха документацията за конкурса. Първо, за да сваля цената, после искаха да променям други условия. Направих всичко, но фирмата закъсня с плащането. На 22 април изпратих предупредително писмо. Може би това ги е стреснало. После излезе и статията в "Стандарт". На другия ден ме уволниха", твърди Николай Петров. След публикацията "Човек на Върбанов взе Лесидренската гора" пръв в редакцията се обади Павли Богдански. Във факс от Бургас той потвърждава, че към 30 март 2002 г. "Леспром" има дългове в размер на 104 000 лв. Богдански отказва до коментира факта, че е кум на Милко Станчев. Бившият зам.-министър пък го отминава с аристократично мълчание. В неговия факс до редакцията пише: "Манипулацията започва наистина на 19.04.2002 г. със съобщаването в пленарна зала на една невярна цифра. Депутат обяви, че "Леспром" - Троян, дължи на Министерството на земеделието и горите 900 000 лв. към 31.12.2001 г. Истинската цифра е 167 370 лв. задължения от минали години, за които има утвърдена погасителна програма. Тя се изпълнява редовно и в момента цифрата е 95 160 лв. Документите, които представих на "Стандарт", бяха наистина факсови копия Оригиналът на позволителното за сеч задължително се съхранява при техническия ръководител на обекта. Копието от платежното нареждане изисках от лесничейството за потвърждение, че парите са пристигнали по неговата сметка в срок. Времето, с което разполагах между уговорката за среща и самата среща, беше не повече от час". В защита на Милко Станчев се изказаха и от НУГ. Като вместо да отговорят на въпросите на "Стандарт", от управлението за по-лесно са преписали цитираните по-горе обяснения на Станчев и кума му Богдански. "Фактът, че финансовият дефицит на "Леспром" от 595 000 лв. преди около 3 г. е намален на 150 000 лв., е достатъчно красноречив. Това означава, че нищо вярно няма в твърдението, че към края на декември м. г. дружеството дължи на МЗГ 900 000 лв. Оставяме без коментар въпроса за произхода на парите, преведени от дружеството, по простата причина, че НУГ не е следствен орган Колкото до факта, че Павли Богдански е кум на Милко Станчев, не бихме искали да използваме вече банализираната фраза, че в България всички сме роднини", твърдят от НУГ и обещават да огласят резултатите от проверката по случая. Произходът на парите за сделката обаче няма да бъде търсен. Според Стоян Кънев, началник на отдел в НУГ, това било работа на банковите органи и Бюрото за финансово разузнаване. "Ние нямаме такава практика", заяви Кънев и затаи истината. В условията за участие в други търгове за дървесина изрично е записано, че кандидатите са длъжни да представят декларация за произхода на средствата. Дали в случая тази точка не е отпаднала за удобство на бившия зам.-министър? Ако е така, няма нужда прокуратурата да гони мутрите от горите. Те не са там. Откакто Костов беше на власт, на тяхното място се настаниха кумове и братовчеди.

Нейка КРЪСТЕВА

От пресцентъра дойде изкривена информация
Илия Симеонов
началник на НУГ
- Г-н Симеонов, от трибуната на парламента се чу, че дълговете на "Леспром" са 900 000 лв. Вярно ли е това?
- След като не е опровергано, предполагам, че е вярно.
- Но във факс до "Стандарт" твърдите друго.
- Аз не съм съобщавал нищо.
- Този факс от вас ли е подписан?
- Да. Дойде изкривена информация от пресцентъра на министерството, не от нашия. Затова сигурно данните не ви удовлетворяват. За отговора до редакцията са гледани цифрите, дадени от РУГ - Ловеч, и "Леспром". Бяхме принудени в новата инструкция да сложим една запетайка - задълженията се установяват с влязъл в сила акт на компетентен орган. Докато няма такъв, фирмата не е длъжник пред нас.
- Кой трябва да уведоми компетентния орган?
- Мисля, че това си става по съдебен път. РУГ и лесничейството са били длъжни да заведат искове. Дали е направено, не мога да кажа.
- А прихванахте ли си дълговете на "Леспром"?
- Това са държавни вземания, може би чрез тази агенция трябва да става.
- Наистина ли смятате, че всички в България сме роднини?
- Не. Кой го е измислил това нещо?
- Пише го във факса до редакцията.
- В интерес на истината съм го прочел ретроспективно.
- И го подписахте?
- Цифричките, ко





Частна фирма завлича общини с министерска протекция
Венцеслав Върбанов дари милиони левове народна пара на Моньо Тодоров, наследникът му Мехмед Дикме го поддържа с бездействие. Елхово и Болярово две години се опитват да се преборят с държавническото безхаберие и да си върнат горите. Докато тръгне процедурата, от дърветата може да останат само пънове
Частната "Колхида" завлякла с хиляди левове общините Елхово и Болярово с министерска протекция, установи проверка на "Тунджа". Приватизираната с помощта на зоотехника Венцеслав Върбанов от башчорбаджията на Ямбол Моньо Великов Тодоров фирма е сякла незаконно дървета в общински гори. Вече втора година кметовете Христо Христов и Димитър Димитров се опитват да се преборят с държавната машина, за да вземат това, което им се полага. Преди пет месеца "Новото време" им обеща, че нещата ще се разрешат. Оттогава обаче хората на Дикме млъкнаха. А жителите в 32 населени места в странджанския край се надяват на по-евтина дървесина за огрев.
Капанът за общините е заложен през ноември 1997 г. със Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. По същото това време започна разтурването на ямболската дирекция на горите, която ръководеше и контролираше стопанисването и охраната на лесовете в Странджа и Сакар. Ямболското лесничейство мина на подчинение на Кърджалийската районна дирекция и от този момент нататък лумнаха несекващи пожари. Само през 2000 г. изгоряха 52 000 декара. А през 2001 г. опожарените площи бяха с около 6200 декара повече. Със закриването на ямболската дирекция бяха спестени 40 000 лева от бюджета срещу 100 000 декара опожарени гори и милиони загуби.
Голяма част от тези унищожени гори са общински, според протоколи от 1905 до 1947 г. Но без съгласието на същите тези общини Елхово и Болярово в тях сечеше "Колхида"-Ямбол. Фирмата, която тогавашният министър Венцеслав Върбанов натика в ръцете на своите съпартизани.
Както "Тунджа" писа, приватизацията на горското дружество е христоматиен пример за ограбване на държавата, на народните пари, с помощта на подкупни душици, готови да се продадат за жълти стотинки. Преди 1999 г. "Колхида" беше посредническа фирма, която вземаше по 5 процента от продажбата на дърва за огрев и ловен туризъм на територията на ямболското и елховското лесничейство. По изпитаната си рецепта и със съдействието на мръсната дума за Тунджалъка Петко Проданов, Венцеслав Върбанов и шефа на приватизацията в агроминистерство - ямболлията Стоян Христов, башчорбаджията Моньо Великов Тодоров гушна активи за милиони левове срещу смешната сума от 82 200 лв.
Но да се върнем на проблема с горите на общините.
Драмата започва още през 1998 г.
През август с.г. кметовете на селата в боляровско и елховско подават първите заявления за възстановяване на общинските лесове. В продължение на две години подведомствените на министър Върбанов поземлени комисии бавят преписките. Решенията започват да излизат през 2000 г. и повечето от тях са за отказ. Мотивите са повече от смешни - исканите места били балталъци /общинска гора за сечене/. Същевременно пак тези поземлени комисии посочват в протоколите си, че държавата е собственик на 266 028 декара гори в странджанския край. В Елхово са записани 100 318 декара, в Болярово - 165 710 декара. Въпреки че до национализацията през 1947 г. в този район не е имало държавни лесове.
Разкрива го адвокатът Георги Дженков, който оказва юридическа помощ и на


Болярово, и на Елхово. След като завалят отказите на поземлените комисии за възстановяване на общинските гори според данъчните регистри от 1946-1947 г., Дженков се разравя в "Държавен вестник", в архивите на общините и старите издания. Така стига до протоколите от 1905-1907 г., според които Болярово е собственик на 3900 декара в землището на Голямо Шарково, на 4145 декара в Горска поляна, 4000 декара в Ситово, 6000 декара в землището на общинския център и т.н. Общо 112 133 декара, от които само в Иглика са 40 400 декара. Поземлена комисия признава едва 16 313 декара. Елховският районен съд възстановява още 33 934 декара. Но те, заедно с останалите 61 886 декара са приписани на държавата.
Същото е положението и в Елхово. Според същите протоколи общината е била собственик на 1200 декара в Кирилово, 5540 декара в Чернозем, 11 000 декара във Вълча поляна и т.н. Общо 76 081 декара. От Поземлена комисия са признати 13 181 декара, още 13 510 декара са възстановени чрез съдебни дела. За останалите процедурата в съда все още не е приключила. Но дори и в признатите до момента гори нито община Елхово, нито община Болярово могат да влязат във владение.
През ноември миналата година кметовете Димитър Димитров и Христо Христов сигнализират в отделни писма министъра на земеделието и го молят за съдействие. Поземлените комисии многократно са настоявали за своевременното настаняване, но на фирмите, поддържащи плановете, не е предоставена програма и с тях няма сключени договори за настаняването и трасирането на горите, пишат градоначалниците. "Считаме, че това се извършва умишлено с цел да се спъва възстановяването на собствеността на общината и да се нанасят щети, за да продължава преднамереното изсичане на горите", добавят управниците.
А сеч и то незаконна наистина има. През декември 2001 г. директорът на елховското лесничейство Станимир Сотиров признава в официални писма до общините, че от техен фонд неправомерно са придобити 17 781 кубика дърва за периода 1992-1997 г. и 7 129 кубика за 1998-2000 г. "Нарушенията се дължат на неуточнената собственост на общината за периодите на сечта, както и впоследствие определяне зоните за въвод на общинските гори", добавя Сотиров. Съгласно чл. 9 ал.2 от ЗВСГЗГФ, собствениците, чиито възстановени гори са изсечени, трябва да получат обезщетение за стойността на получената при сечта дървесина по действащи пазарни цени към деня на влизане на закона в сила. Информация за получените суми от тези 24 910 кубика дърва от общинските гори има обаче само в "Колхида", в която е останал целият архив на горското стопанство след разделянето на държавното лесничейство с частната фирма. От там отказват всякакви данни, жалват се общинарите.
Срещу изсечената дървесина след 1997 г. общините Елхово и Болярово ще получат само поименни компесационни бонове - книжки, които не струват почти нищо. Държавата обаче вероятно няма да забрави да си потърси парите за тях от частника. Пак фирмата на Моньо сече опожарените през 2000 година дървета в землището на Стефан Караджово. Голяма част от унищожените лесове са общински.
За проблема е информирана и областната управа. Губернаторът Спасов обаче естествено се измъква с едно голо обещание за съдействие. Реални действия до момента не е предприел. Преди да седне на стола на втория етаж в мраморната сграда на "Жорж Папазов"18,
Спасов е помагал юридически на "Колхида", установи наша проверка чрез делата, водени срещу фирмата във Върховния административен съд. Губернаторът помага и сега на Моньо Тодоров - къде чрез проекти, къде чрез безплатна реклама в медиите.
През януари тази година от ведомството на министър Дикме отговориха на кметовете, че вече е разработена програмна система за обединяване на цифровите модели от горския фонд с цифровите модели на земеделските земи и обещаха, че въводът във владение ще се задвижи след внедряването на програмния продукт. Това внедряване се извършва вече пети месец. Вероятно няма да е готово и до следващия отоплителен сезон. Губят общините, които не могат да използват имотите си. Губят и жителите на 32 селища, които разчитат на тези гори, за да се снабдят с по-евтини дърва за огрев. Печели само "Колхида", която се възползва от монопола си, за да вдига цените на цепениците. Благодарение на министерското безхаберие.
Не очакваме подчинените на Дикме да се юрнат да проверяват "Колхида" за изсечените общински гори. "Новото време" отдавна забрави предизборните си обещания за драстични мерки срещу беззаконието. Губернаторът Спасов пък обяви, че няма да рови в приватизираните фирми, защото според него нямало нарушения при раздържавяването им. Надяваме се единствено, че държавниците ще спазят законите и ще предотвратят поголовното унищожаване на горите.
Дияна БОНЧЕВА

Бедни сме и за книги втора употреба
При антикварите можем да намерим отдавна търсено заглавие и да дадем заявка за някое издание


"Книгите не се търсят така, както беше по-рано. Клиентите ни по- често идват, за да продадат нещо, отколкото да купят", казва Диана, която от близо шест години всеки ден нарежда богагатата колекция от стари заглавия пред НТС. Отдавна вече сме свикнали с гледката на импровизирания книжен щанд. Често забързани минаваме покрай тях, друг път погледът ни се спира на някой том, но за съжаление рядко можем да отделим пари за книга, която сме търсили отдавна.
Десетина години вече собственикът на антикварния щанд край НТС Юлиян се занимава с този бизнес. През това време през ръцете му са преминали хиляди книги. В началото хората купували повечко, сега има дни в които нищо не се продава. Определените цени са далеч под тези в нормалните книжарници, но въпреки всички за едни те са поносими, на други им се виждат височки.
Клиентите им са различни хора - и млади, и стари. Най- често се търси специализирана литература. Учениците, които застават пред щанда, обикновено питат за някой учебник или помощна литература, необходима за обучението им. Често до антикварния пазар прибягват и студентите, които не могат да открият нужното им заглавие в библиотеките или другите книжарници. Сред най- търсените от учениците заглавия са произведения на български автори, необходими за часовете по литература. Техническите заглавия са приоритет на студентите, а хит не само сред учащите се съвсем естествено са речниците по отделните езици. В последните една- две години сред най- търсените са и окултните книги. Добре се харчат вечните календари и произведенията на Петър Дънов. Интересът към тях е по- голям отколкото към класиците. Книги на Юго, Балзак, Горки, Мопасан могат да престоят с месеци на масата, а в същото време поредицата на Лиляна Антонова се харчи като топъл хляб.
"Хората ценят хубавата книга, но нямат пари, за да си купуват", отбелязва Диана. В последно време тези, които носят книги за продаване са повече от купуващите. Обикновено хората над средна възраст носят книги за продажба. Опразват си домашните библиотеки, за да припечелят по някой лев. Остават книгите на консигнация, защото иначе трябва да вземат дребни стотинки. Юлиян се договаря с тях предварително. Много рядко плаща веднага за донесена книга. Това обикновено става, ако предварително е имал заявка за нея от някой клиент. А това е и другият от начините да се снабдиш с търсеното заглавие. В повечето случай клиента посочва нужната книга и я получава след ден- два. Това е времето необходимо, на Диана и Юлиян, за да проверят дали я имат в някои от многото кашони. Не е възможно всичко, което имат да се покаже. Над 1000 са заглавията в каталога им. От тях преобладават художествената и техническата литература.
Антикварният щанд си има и своите редовни клиенти. Не минава седмица без някои от тях да не се спре пред стотиците заглавия и да не се информира за най- новото. Някои търсят книги, които да запълнят липсващи поредици в библиотеките им. Тези хора обикновено предварително заявяват дадено заглавие и знаят, че щом то попадне при антикварите, веднага ще го имат. През годините, в които Диана и Юлиян се занимават с книгите не рядко са попадали и на такива с антикварна стойност. В тези случай винаги съветват клиентите си да потърсят антиквари в по-големите градове, за да могат да получат истинската цена на предлаганата от тях книга.

С шампанско поляха подновена ортопедия в болница



ЯМБОЛ. С две бутилки шампанско, луканка, сандвичи и дребни сладки почерпиха гостите си лекарите и медицинските сестри от ортопедията в МБАЛ"Свети Пантелеймон" в четвъртък. Поводът за празника бе приключването на ремонта в отделението и новия апарат за травматологични изследвания. Стеноскопът е купен със съдействието на шефа на "Стралджа-керамика" Йордан Тенев, Моньо Тодоров и Георги Комитов, обяви изпълнителният директор на болницата д-р Чорбаджийски. Пари за техниката и ремонта е отделил и бордът на директорите на "Свети Пантелеймон". Персоналът на отделението сам е извършил боядисването и другите козметични поправки.
"Благодаря на целия екип на ортопедията!", каза самият Моньо Тодоров, който също присъства на празника. Най-богатият човек на Ямбол, както беше обявен преди време от националните медии, призна, че е дал пари като благодарност за оказаната медицинска помощ на сина му след катастрофата до "Трите вятъра".
Въпреки всичко, прави му чест, че е направил някакво дарение, от което сега ще се възползват всички пациенти на ортопедичното отделение. Лошото е, че хора като него, които наистина имат възможност, трябва да се сблъскат с трагедията, за да се сетят, че могат да помагат.



и A А сеч тонезаконна наистина има. През декември 2001 г. директорът на елховското лесничейство Станимир Сотиров признава в официални писма до общините, че от техен фонд неправомерно са придобити 17 781 кубика дърва за периода 1992-1997 г. и 7 129 кубика за 1998-2000 г. "Нарушенията се дължат на неуточнената собственост на общината за периодите на сечта, както и впоследствие определяне зоните за въвод на общинските гори", добавя Сотиров. Съгласно чл. 9 ал.2 от ЗВСГЗГФ, собствениците, чиито възстановени гори са изсечени, трябва да получат обезщетение за стойността на получената при сечта дървесина по действащи пазарни цени към деня на влизане на закона в сила. Информация за получените суми от тези 24 910 кубика дърва от общинските гори има обаче само в "Колхида", в която е останал целият архив на горското стопанство след разделянето на държавното лесничейство с частната фирма. От там отказват всякакви данни, жалват се общинарите.
Срещу
цитирай
2. анонимен - Корупция
14.08.2009 10:00
Венцислав Върбанов с братовчед си Тони Тонев открадна Главния Информационно-Управляващ Център на Министерство на Земеделието по-късно преименуван във фирма Агробизнесинформ ЕАД София. Две административни сгради и седем Магазина в центъра на София. Без да платят един лев от джоба си, всички вноски са направени от дружеството. Държавата е ощетена с повече от десет милиона евро. Крадци на прехода.

цитирай
3. анонимен - Върбанова КОРУПЦИЯ
30.09.2009 11:39
Най-голямият крадец в ЗЕМЕДЕЛИЕТО е Венцислав Върбанов.
Ето накратко какво открадна от Министерството:
1. Мелниците: Плевен-фирмата на братовчед му Тони Тонев "Агробизнесинформ" АД прави оценка, а кумът му я купува, липсват 9000 тона първокласна пшеница, Мелница София -разграбена по негово време, 370 милиона стари пари изразходени за реклама на брашно, мелница Червен бряг подарена на братовчед му.
2.Ловни стопанства: "Доброжанска гора" АД, ловната резиденция на Тодор Живков"Огняново", "Сютка"АД, "Баташки Снежник" АД.
3.Парите на фонд "Земеделие" раздадени на близки и роднини без договори даже.
4. Венцислав Върбанов с братовчед си Тони Тонев открадна Главния Информационно-Управляващ Център на Министерство на Земеделието по-късно преименуван във фирма Агробизнесинформ ЕАД София. Две административни сгради и седем Магазина в центъра на София. Без да платят един лев от джоба си, всички вноски са направени от дружеството. Държавата е ощетена с повече от десет милиона евро. Крадци на прехода.



цитирай
4. анонимен - Корупция
01.02.2010 18:01
Кой и как ограби българската гора?- Приятелите и роднините на министър В. Върбанов.
Четвъртък, 18 Август 2005 19:10
Кой и как ограби българската гора? Има ли надежда? Kой ще ни помогне?
/Кратка историческа справка, без претенции за всеобхватност на проблема/
Периода от 1991 – 2003 г. е разделен на три периода в зависимост от социалната и политическата обстановка в страната.
- 1991-1996г. Дърводобивът е монопол на държавата. Част от приходите влизат във Фонд “Лесокултурни мероприятия и строеж на горски пътища” /ЛКМСГП/. Властимащите ощетяват държавата с големи суми чрез предоставяне на поръчки от гореспоменатия Фонд на частни фирми на по- високи цени от пазарните. Частни фирми строят горски “магистрали” на неподходящи места неизползваеми в момента, за което вземат многократно повече средства /Клисура/; ДЛ се задължават да закупуват техника и да правят застраховки в посочени фирми на по-високи цени от пазарните. Закупуват се негодни бронебойни жилетки на високи цени, с което се създава опасност за живота и здравето на горските стражари. Започва и приватизация “под масата” – част от “Мургаш”ООД става притежание на съпругата на В. Карамфилов - Първи зам. - председател на Комитета по горите по това време. Започва и развитие на гражданското общество.
- 1996-2000 г. Започва раздържавяването на горското стопанство чрез приемане на Горската стратегия от 1996г и съпътстващите промени в Закона за горите от 1997. Горските поделения са разделени на две a) дърводобивни фирми /ЕАД/ образувани с капиталите и активите на горските стопанства и б) контролни звена - държавни лесничейства на бюджетна издръжка. Бюджета на лесничействата е намаляван всяка година и до днес. Горската полиция и вътрешният финансов контрол в Националното управление на горите са съкратени. Промените в Закона за горите от 1997 г. предоставят възможност на частни фирми да закупуват добива в цели гори и едновременно да търгуват с дървесината. Граждани имат възможност да получат гори в резултат на заявление – на “юнашка вяра”. ФПС “Зелени Балкани” и “За Земята” - НПО коректив, правят редица протести за спасяване на гори в Родопите /Каскада “Горна Арда”/ и гр.Пловдив. Зараждащото се в първия подпериод гражданско общество е с излъгани надежди за промяна, отчайва се и спира развитието си. НПО като коректив не са подкрепени активно от граждани и медии, подложени са на сериозен политически натиск.
Резултат:
1. Част от ЕАД-тата за кратко време фалират чрез разпродаване на активите им на безценица на конкурентните частни фирми. 2. Друга част от ЕАД - тата са приватизирани от подставени лица и РМД та за 1/1000 част от стойността им. 3. От 2000 г. добивът в държавните гори се извършва основно от няколко десетки частни фирми. Търговете в повечето случаи са фиктивни – на тях присъства само една фирма и печели търговете години наред. 4. Стотици хиляди дка гори са опожарени, чрез умишлени палежи, а дървесината изнесена зад граница от “спечелилите” търга фирми. 5. Не на последно място десетки хиляди дка гори са подарени на близки до властта лица.
6. 1996-2000г МЗГ и съдебната власт проявяват учудваща незаинтересованост спрямо престъпленията в горите, въпреки стотиците сигнали от лесовъди, НПО и граждани. 7. Десетки лесовъди, несъгласни с престъпленията на своите началници, са изгонени от работа. Останалите са принудени да мълчат.
Изводите: съществуват две възможности
Теза 1. Цялото разграбване на горското стопанство е планирано от изпълнителната власт в горите- Министерството на земеделието и горите /МЗГ/, прието е от Законодателната власт – мнозинството в 38-то Народно събрание и приведено в изпълнение от МЗГ и поделенията му. Осигурена е подкрепа от Кабинета на Костов в целият процес на раздържавяването. Съдебната система е подложена на политически натиск. Липсва Гражданско Общество и независими медии, които да подкрепят активно протестите на НПО. Създадена е Дървената мафия – с ключови фигури в законодателната, изпълнителната, съдебната власти и поставени лица като изпълнители. Трупаните от едно столетие имоти от горското стопансво се преливат в частни фирми с поставени лица, а печалбите - разпределяни по нивата на мафията. Добивът в горите от държавен става монопол на Мафията. Унищожени са 15 % от българската гора.
Теза 2. С добри намерения изпълнителната и законадателната власти предприемат мерки за премахване на държавния монопол в горите и стимулиране на икономиката. Започва раздържавяване на отрасъла. За беда, без да разберат предоставят безплатно всички богатства в горите на никому неизвестни до тогава хора. Няма дървена мафия. Съдебната система не оценява проблема. НПО не са протестирали и затова не са подкрепени от медии и граждани.
Предлагаме властимащите в периода 1996 – 2000 г. да изберат една от предложените тези и да се срещнем в Съда. От наша страна за свидетели ще поканим Инициативни Комитети, журналисти, лесовъди и ревизори с активна гражданска позиция.
-
2000 - 2003 г. За предходния период приемаме теза 1 за вярна. Новото ръководство на МЗГ прави усилия да анулира по съдебен път сделките по приватизацията на ЕАДта в горите /отговорен за които е Венцислав Върбанов – бивш Министър на МЗГ/. Делата са върнати от съдебната система. Изпратени от Националното управление по горите проверки прикриват незаконни сделки, въпреки че в последствие се доказват големи стопански нарушения /случая в Доспат, Клисура, Панагюрище/. Дървената мафия все още държи монопола върху Добива на дървесина в държавните гори.
Този период се характеризира с качествена промяна, която дава надежда за бъдещето на горите и развитието на демократичния процес в България. Политическият натиск към медиите и НПО е намаляван всяка година. Започва развитие на гражданското общество – стихийно са създадени десетки Инициативни комитети за спасяване на горите и други нарушения /Клисура, Доспат, Тополово, Новаково, “Атолука”, Оризаре, Кадиево, Първенец, четири в Пловдив, вероятно и други/. ФПС “Зелени Балкани” предприема нова тактика – разследва стопански нарушения в горите и сигнализира Медии и Власти. Опира се на гражданското общество от организирани комитети, участва в подготовката на проектозакони в горите.
Резултат:
Въпреки промяната на мнозинството в НС и правителството, дървената мафия остава с позиции в съдебната и отчасти в изпълнителната власти. Влиянието на дървената мафия в НС, ще проличи след гласуване на предстоящите за приемане поправки в Закона за горите и новия Закон за Горската Компания.
Направен е сериозен пробив в дървената мафия. По сигнали на Зелени Балкани са издействани 15 административни наказания и 6 наказателни производства на недобросъвестни чиновници.
Най значимият успех е връщането на държавните гори в Доспат и назначени съдебни дирения срещу облагодетелстваните от реституцията нарушители. За първи път задейства с пълен успех демократичната машина за контрол над властимащите. В едно и също време се обединиват медии /предаването “Открито” на Валя Ахчиева/, Инициативният Комитет в Доспат и НПО - Зелени Балкани. Съвместното разследване, гражданското неподчинение на хората в Доспат, авторитетът на НПО и медийните изяви, принуждават МЗГ след 3 години на колебания да прекратят безобразието. Незаконно реституираните гори в Доспат ще се върнат на законния си притежател - Държавата. За това гарантира министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме.
Граждани на Република България, Вие притежавате голяма сила. Вашата власт срещу престъпността може да се прояви единствено, чрез гражданско неподчинение и организиране на разследващи Комитети. Няма значение коя политическа сила е на власт! Нека я принудим да изпълнява обществения договор! Вземете пример от Доспатчани, Клисурци, Оризарци, Пловдивчани и много други активни граждани! Търсете за подкрепа Медиите и НПО като Зелени Балкани, За Земята, СДП Балкани. Очакваме и други НПО да се присъединят. Заедно ще изградим коалиция срещу престъпността и ще принудим властта да се съобразява с интересите на Обществото. Подкрепете ни в борбата срещу корупция и мафия! Забравете страха!
Уважаеми Медии, четвъртата власт, Медийната, може да властва единствено с подкрепата на развито Гражданско Общество. В момента се заражда и утвърждава такова общество в България. Подкрепете го! Няколко съвместни победи срещу престъпността, подобно на случая Доспат, ще възкреси вярата на хората в държавността. Ще възкръсне гражданската непримиримост, ще бъде намалена икономическата престъпност и корупция. От това зависи доверието на чуждите инвеститори и просперитета на Държавата! Заедно ще изградим бъдещето!
Зелени Балкани


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nzz
Категория: Политика
Прочетен: 1684942
Постинги: 242
Коментари: 624
Гласове: 418
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031