Венцислав Върбанов, народен представител, зам.-председател на „Обединени земеделци”:

 

Правителството няма стратегия за развитие на земеделието

 

В правителствената програма земеделието е определено като приоритетен сектор. През последните няколко месеца управляващите постоянно обясняват колко милиони са влезли в джобовете на земеделските производители и по тази логика би трябвало всичко да е наред. Да, ама не! Ако всичко беше наред държавата нямаше да се тресе от протести и хората нямаше да излизат на улицата.

 

Вече трета година България е пълноправен член на Европейския съюз.

Вместо това членство да донесе на земеделските производители мечтаните и дългоочакваните субсидии и подобряване на материалното им положение, те получиха нови разочарования, загуба на надежда и переспектива за бъдещето.

 

За тази тежка ситуация в българското земеделие, уважаеми дами и господа, не ни е виновен никой от Брюксел, нито ОЛАФ, виновни сме си ние и най-вече вие, дами и господа управляващи.

 

През далечната вече 2001г. България бе първата страна от всички страни-кандидатки, която получи правото да се разпорежда със средствата на Европейския съюз по пред присъединителната програма САПАРД.

 

България имаше преднина от една година пред останалите страни-кандидатки.

 

Вместо да се възползваме от тази преднина и да създадем необходимите условия за кандидатстване и усвояване на средствата, се създадоха условия за корупционни практики, скандали и далавери.

 

На път сме, от най-успешната европейска програма, каквато безспорно бе САПАРД, тя да стане най-скандалната и оспорвана програма.

 

За да не съм голословен ще цитирам официалните данни.

По годишните финансови споразумения от 2000-2005г. усвояването е 79%, а по годишното финансово споразумение от 2006г., реализираните плащания са едва 19%. И въпреки удължаването на срока за плащане с една година, очевидната криза, в която е изпаднал Държавен фонд „Земеделие” и „Агенция САПАРД”, най-вероятно ще доведе до неусвояване на стотици милиони евро от нереализирани проекти и от спрени плащания.

 

След последните изявления на говорителя на главна дирекция „Земеделие” Майкъл Ман става ясно, че плащанията по трите замразени Мерки няма да бъдат възстановени. Става дума само за 140 млн. лв., дами и господа, които вече сме загубили. Ако се разгледат, обаче, и анализират мотивите, с които Дирекция „Земеделие” е взела това решение след консултация с ОЛАФ, се вижда отново, че проблема е в нашата администрация и в липсата на политическа воля, която да накара тази администрация да работи така, както трябва.

 

Лошото е, че в Брюксел на всички български земеделски производители се гледа с недоверие. Заради засечените няколко опита за измами, сега са потърпевши и коректните производители, които са изпълнили проектите си и чакат субсидиите си повече от година, плащайки на банките непосилни лихви.

 

Още по-жалкото е, че обещаните им плащания от националния бюджет не се осъществиха.

Призовавам премиера да поеме личен ангажимент и този път да го изпълни. Ако след този вот на недоверие правителството оцелее, то незабавно да се започне изплащане на дължимите субсидии на всички коректни бенифициенти със средства от националния бюджет.

 

Последната серия от унищожителни критики на ОЛАФ няма нужда да коментирам, просто ще цитирам г-жа Елизабет Шпербер – ръководител на сектор „Селско стопанство”. 

 

„Така виждахме нещата в България до сега. Плащане на подкупи за всяка молба. Служби, които след това, прикриват от управляващите проблемните молби. Наличие на връзки между престъпниците и официалните лица. От официалните лица след това изтичаше информацията, която те получаваха от европейските служби.”

 

„Вашите органи все още не са подготвени. Администрацията трябва да се научи да работи по европейските правила, иначе няма да се види онази светлина в дъното на тунела”.

 

Държа да ви припомня, господа управляващи, че за тази ситуация политическа отговорност носите вие. Така изглежда България в очите на европейските ни партньори. Дали това е вярно, или не, вероятно тепърва ще се доказва, но е факт, че вие се провалихте при изпълнението на собствения си action plan.

Всъщност един от белезите на това управление е да се поемат обещания и след това да не се изпълняват и това в пълна сила важи не само за партньорите ни от Брюксел, но и за българските граждани.

Какво стана с ангажимента да се осигурят необходимите средства от 378 мил. лв. национални доплащания към преките плащания?

Какво стана със споразумението, което подписа министъра на земеделието със зърнопроизводителите на 30 януари? 

Да припомня, че до това споразумение се стигна с личното посредничество на министър председателя Сергей Станишев. И, че до 20 февруари земеделските производители трябваше да получат 70% от директните плащания за 2008 г. По официални данни на МЗХ до момента са изплатени 392 мил.лв. от общо 800 млн. лв., което очевидно е под 50%, а не обещаните от премиера 70%.

 

Вече никой не вярва на наивните обяснения, че има забавяния заради теренни проверки на мери, ливади и пасища, защото по-голямата част от земеделските производители, които още не са получили субсидиите, изобщо не са кандидатствали за подпомагане на мери, ливади и пасища.

 

Няма да коментирам и останалите неизпълнени ангажименти от това споразумение, които касаят облекченото кредитиране и скъсяване на сроковете за плащания по одобрени проекти от Програмата за развитие на селските райони.

 

Интересно е как същата тази администрация, която досега не можа да изплати нито един проект в рамките на регламентирания срок от четири месеца, сега ще изплаща средствата в рамките на един месец.

 

Искам да припомня, че бюджета на Програмата за развитие на селските райони до 2013г. е 3 млрд. и 200 млн. евро.

Въпреки отчетената добра активност при кандидатите и добрия прием на проекти, системата на практика е запушена и ако не се променят подходът и организацията на работа, има голям риск, част от ресурса да остане неусвоен.

Оценявам  усилията, които се правят от вицепремиера Плугчиева и от министър Цветанов по окомплектоването на административния персонал и неговото обучение, но засега по никакъв начин не се забелязва наваксване на изоставянето, камо ли ускоряване на темповете на работа.

 

По Мярка 111 всe още не са избрани обучаващите организации, които са необходими при обучението на младите фермери и производителите, които кандидатстват по агро-екологичните плащания.

По Мярка 112 досега са отхвърлени 220 проекта на млади фермери. Със  забавянето при разглеждането на тези проекти се стигна до невъзможност тези млади фермери да кандидатстват с проекти втори път, защото са изминали 14 месеца от регистрацията им като земеделски производители. Интересното е, че по-голямата част от отказаните проекти са изготвени от Службата за съвети в земеделието, която е структура на Министерство на земеделието и храните. Тези млади фермери нямат никаква вина затова, че министерство не си е подготвило добре кадрите за изготвяне на качествени проекти, не са виновни и за големите забавяния. Този въпрос просто трябва да бъде решен в полза на младите фермери.

 

По Мярка 121 няма никаква диференциация за средствата и най-вероятно ще се повторят грешките, които бяха допуснати по САПАРД, т.е. средствата да отидат в едно направление за сметка на друго.

 

Трябва да се задели определен ресурс за развитие на животновъдството, без помощ животновъдите не могат да отговарят на европейските критерии. Липсата на диференциация при усвояване на средствата по САПАРД доведе до парадокса да имаме супер модерни преработвателни предприятия, за които обаче няма български суровини.

 

При Мерките 313, 321, 322, касаещи инвестиционни проекти на общините в селските райони, възстановяването на ДДС е основен проблем. Ако този проблем не се разреши в полза на българските общини голяма част от тях няма да могат да се възползват от Програмата.

 

Нехайното и безхаберно отношение, липсата на визия за бъдещето водят животновъдството към сигурна ликвидация. Свидетели сме на масово унищожаване на продуктивни животни. Не помогнаха нито протестите на млекопроизводителите, нито воплите на свиневъдите.

 

Многобройните обещания на ръководни фактори също не дадоха резултат. България все още няма работеща система за идентификация на животните, което е основна пречка при получаването на евросубсидии.

 

Българските производители са абсолютно неконкурентно способни спрямо колегите им от европейските страни.

Как смятате, господа управляващи, че ще оцелеят тези хора без подкрепата на държавата? Как ще се конкурират с останалите европейски производители при положение, че тяхната продукция е субсидирана? Къде е стратегията на българското правителство за развитието на животновъдството?

Всъщност такава стратегия няма. Всичко е оставено на самотек, както е и в другите отрасли.

 

ДПС не направи нищо дори и за собствения си електорат.

 

Задавали ли сте си въпроса какво ще правят от следващата година тютюнопроизводителите, след като няма да могат да отглеждат тютюн. И с какво ще се препитават тези хора?

И каква е тяхната алтернатива?

 

ДПС, заедно с БСП и НДСВ трябва да поеме политическата отговорност за незавидното състояние на земеделието в България. За пропуснатите възможности и за изгубените надежди на хилядите земеделски производители, както и за злепоставянето на страната ни пред европейските партньори.

 

 

 

Крадец на прехода. Кои фирми открадна от Министрство на земеделието:Виталес-Тетевен схотел Рибарица,Доброжанска гора АД, Геоводинженеринг АД, Сютка АД, Баташки СНежник АД, Плевенската Мелница, Синдикат "Промяна" обвини земеделския министър Върбанов в корупция и
безхаберие. Твърдението се базира на писмо на уволнени зам.-министри и чиновници.
Като шеф на фонд "Земеделие" Върбанов е дал на баща си гаранция от 11 млн. марки, за да си купи комбайни от фирма "Байва", заяви Янев. Кумът на министъра, Денчев купил на безценица плевенската мелница, а от "Сортови семена" плащали два мобилни телефона на министершата Калина.
Янев обвини министъра, че е излъгал правителството за връщането на земята и за есенната сеитба. Аз съм едър владелец, но земята ми не е върната, заяви шефът на синдиката Димитър Диманов. 07.08.2008 20:39
СЪД, КОНФИСКАЦИЯ- ЗАТВОР : КОМИСИЯТА КУШЛЕВ ДА СИ ВЛЕЗЕ В ЗАДЪЛЖЕНИЯТА +++++ БРАТОВЧЕДИТЕ НА ВЪРБАНОВ : +++++++ КРАДЕЦ НА ПРЕХОДА. +++++ ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ ++++++++++++ Работещи в националната служба за зърно пращат до ИВАН КОСТОВ писмо за груби финансови нарушения. Дадени са 205 хил. лева за покупка на коли и още 25 хил. лева за екстри към тях. С разрешение на министър ВЪРБАНОВ нов форд "Мондео", купен за 30 хил. лева, се продава за 19 хил. лева на мелница "Плевен", 660 хил. лева отишли за ремонт. Според данни на НСС, през март 1999 г. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа е обявило конкурс за изработка и доставка на ушни марки за говеда. Поръчката е била за над 1 млн. нови лева. Конкурсът печели "МАРВЕЛ" ООД с прякото съдействие на ВЪРБАНОВ. По оперативни данни за това министърът е получил крупна комисионна, а държавата е ощетена с няколкостотин хиляди лева. От всички набъркани в сигналите за корупция висши държавни служители към днешна дата не е сменен единствено ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ. По данни от пресата, Министър Върбанов създава сенчест пазар на земята, който спира развитието на нормалния пазар с реални пазарни цени. Вестниците посочват, че в Добрич има създадено лоби на земеделския министър. Неговия СТИЛИЯН СТОЯНОВ става собственик на местната птицекланица. Чрез близката до агроминистъра ДАНИЕЛА ПЕЛОВСКА са приватизирани "СЕРДИКА-90" и макаронена фабрика. Министърът дал рамо за сделките с плевенските "Сортови семена" и мелницата в Червен бряг. ГОРАН ЛУКАНОВ, бивш управител на "СОРТОВИ СЕМЕНА" Плевен - Агроминистърът ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ придоби 70% от акциите на плевенското предприятие "СОРТОВИ СЕМЕНА" чрез своя братовчед и главната счетоводителка, която е подставено лице. Приватизационната оценка на фирмата при учредяване на РМД-то през юли 1998 г. също е осъществена от подставено лице. Тогава оценителката с един поглед изчислила, че 6-те бази на предприятието, оборудвани със скъпа италианска техника, струват 600 млн. стари лева. Тази оценка спести поне 1,5 млрд. лв. при печалба за 1998 г. 300 млн. лв. и наличие на семена в складовете за 500 млн. лв. Братовчедът на земеделския министър ЕВГЕНИ ГЕНОВ и в момента оглавява "СОРТОВИ СЕМЕНА" като председател на борда на директорите. Жалби до премиера, президента, Главна прокуратура и Народното събрание са подадени още през 1998 г. Писмо до президента от 9 бивши агрошефове, че през 1999 г. майката и бащата на Върбанов станали собственици на машинен парк, на който би завидяла всяка бивша МТС уредил ги с комбайни "Клас" за по 200 млн. лв., няколко трактора и скъпа селскостопанска техника. Министърът като председател на УС на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) осигурил с предимство кредити на баща си. Той издал и гаранционно писмо, което по същество било държавна гаранция за 11 млн. марки, на фирмата, внесла комбайните. Изнесените факти са подкрепени и от експертът на "Промяна" ЯНИ ЯНЕВ. Отговорът на ВЪРБАНОВ – “Хора с болни амбиции искат главата ми. Не виждам нищо незаконно в отпуснатия от фонд "Земеделие" кредит на моя баща.” 07.08.2008 19:53 СЪД, КОНФИСКАЦИЯ -ЗАТВОР! : СТОЯН КУШЛЕВ ДА СИ ВЛЕЗЕ В ЗАДЪЛЖЕНИЯТА-КОНФИСКАЦИЯ! +++++ ШУРОБАДЖАНАЦИ изядоха САПАРД +++++
Вестник “Стандарт” сряда 5септември 2001год.

Прокурори проверяват две сделки на Върбанов
Приватизацията на две големи дърводобивни дружества в Родопите ще проверява Върховна касационна прокуратура. Това са велинградското дружество "Сютка" АД и "Баташки снежник" АД. Предишното ръководство на Министерството на земеделието в лицето на Венцислав Върбанов е продало двете дружества на Николай Желков Леков(съсед на министър В.Върбанов) и неговата "Българска птицевъдна компания" в Плевен. Има данни, че сделките са извършвани в ущърб на останалите желаещи.
Проверката ще покаже дали има нарушения. Тя ще бъде ускорена и заради напрежението около последната сделка с Николай Леков. За около 7000 лв. плевенската фирма е купила обект на лесничейство "Ракитово" в местността Чукурска поляна.
Там се намира малък дворец, известен като Ловния дом. Според кмета на Ракитово Георги Михайлов вилата струва повече от 200 000 долара. За проблема е информирана Окръжна прокуратура Пазарджик и новият областен управител.




Двама БРАТОВЧЕДИ ПУСКАТ ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПАРИ от ЕС, контролира ги СЪПРУГАТА на единия от тях. За спазването на реда от 7 години следи зам.-директорът на фонд "Земеделие" ВЛАДИМИР КАРАМАШЕВ Млад, но с лоби в Брюксел
Роденият през 1974 г. Карамишев е във фонд "Земеделие" още от създаването му през 2000 г. по време на земеделския министър Венцислав Върбанов от кабинета "Костов".
И двамата са от един край на България - Плевенския, а за Карамишев казват, че по това време трайно симпатизирал на земеделските идеи, изповядване от партията на Върбанов БЗНС-Народен съюз - част от управляващата дясна коалиция, разбира се.
. Шуро-баджанашки връзки са оплели в змийско кълбо чиновници от фонд "Земеделие", консултантски фирми и бизнесмени, изплюскали милиони евро по земеделската предприсъединителна програма на Европейския съюз САПАРД. Резултатът: едва 200 души от 60 хиляди регистрирани земеделски производители в България са ПРИБРАЛИ над 1 милиард и 264 милиона лева субсидии от европейската програма като са ползвали контактите си с висши чиновници във фонд "Земеделие". Които са оцелели на постовете си през мандатите на три правителства - дясно, центристко и лявоцентристко. Близо 80% от одобрените по САПАРД 2834 проекта са минали през ръцете на… 3 КОНСУЛТАНСКИ ФИРМИ. Случайно или не, техните собственици се оказват с преки или косвени бизнес връзки с някои от висшите чиновници във фонда, както и с ръководители от земеделското министерство през последните 7 години, включително и с бивши министри на земеделието. Разследването на "Политика" установи, че голяма част от парите по САПАРД са раздадени в нарушение на правилата за отпускането им. Например, ЕДНА И СЪЩА ФИРМА е вземала субсидии по повече от един проект в една и съща област за период по-малък от 5 години - нещо, което е строго ЗАБРАНЕНО от ЕС. Финансирането на проекти по САПАРД е в ресора на зам.-директора на Държавен фонд "Земеделие" ВЛАДИМИР КАРАМИШЕВ. На негово пряко подчинение е отделът "Европейско финансиране" във фонда, който определя дали субсидиите по осъществените проекти трябва да бъдат изплатени. Случайно или не, в същия отдел работят ДВАМА БРАТОВЧЕДИ, а трябва да ги контролира СЪПРУГАТА на единия от тях. Втора година и.д. началник на "Европейско финансиране" е ПЕТЪР МИХАЙЛОВ, а на експертна длъжност в същия отдел е братовчед му ХРИСТО ПАНАЙОТОВ. И съпругата на Михайлов – ДАНИЕЛА ЗЛАТКОВА, е чиновник във фонд "Земеделие". Тя пък работи в отдела за вътрешен одит, т.е. звеното, което трябва да проверява и свършеното от мъжа й. "Политика" бедуспешно се опита да разговаря по цялата тема с Владимир Карамишев. ЕС да спре парите от еврофондовете за България и Румъния заради покачващите се разходи при разпределянето на средствата от земеделските фондове, поиска на 8 юли германският евродепутат Манфред Вебер от Християн-социалния съюз. Вебер, който е говорител и експерт на Европейската народна партия по въпросите на вътрешните работи и сигурността, настоя за финансови санкции срещу България заради поръчковите убийства, ширещата се корупция и източването на държавни средства. През първата половина на годината вече избухна един евроскандал за пари от САПАРД, след като Европейската агенция за борба с финансовите нарушения (ОЛАФ) засече в България кражбата на 7,5 млн. евро по програмата. Доскорошният шеф на фонд "Земеделие" Асен Друмев пък е заплашен от 10 години затвор, ако обвиненията на прокуратурата срещу него издържат в съда. Два дни след ултиматума на германеца Вебер, във в. "24 часа" гръмна новината, че за да спре корупционните практики новият шеф на фонд "Земеделие" ДИМИТЪР ТАДАРЪКОВ е подхванал чистка на чиновниците, свързани по роднинска линия. И дал на роднините срок до 10 юли да изберат кой от тях ще остане на работа във фонда и кой ще напусне. Пред "Политика" Тадаръков отказа коментар на решението си да спре практиката на пълно обгрижване на цели семейства от страна на фонд "Земеделие", но заяви, че предстоят разкрития. Най-вероятно след 18 юли изпълнителният директор ще обяви публично на пресконференция разкрития за сериозни нарушения в работата на фонд "Земеделие", който изпълняваше ролята на агенция за разпределяне на средствата по САПАРД. ++++++ ДА СВИЕШ ГНЕЗДО ПОД ЕВРОПОКРИВ ++++++ Въпреки категоричния отказ на ТАДАРЪКОВ да оповести имената на роднините във фонд "Земеделие" пред отделни медии, няколко от тях се появиха през седмицата във в. "Труд". Според източници на "Политика" информацията може би е изтекла от кабинета на "свързан със случая зам.-директор на фонда". Сред съобщените имена обаче липсва човекът, от чийто подпис зависи отпускането на европарите - и.д. шефа на "Европейско финансиране" ПЕТЪР МИХАЙЛОВ. Който освен че е свил семейно гнездо в агенцията по САПАРД пряко ръководи и братовчед си ХРИСТО. Съпругата на Михайлов ДАНИЕЛА ЗЛАТКОВА пък е натоварена с неблагодарната и тежка работа да одитира мъжа си. В момента ЗЛАТКОВА е в отпуск по майчинство. ПЕТЪР МИХАЙЛОВ заема началническия пост като временно изпълняващ длъжността повече от две години. Той е човекът, който разполага с всички списъци на кандидатстващите с проекти по програма САПАРД, с които отдел "Европейски схеми" във фонда вече е сключил договори "на зелено". Михайлов посочва кой от 40-те експерти на негово подчинение трябва да провери как е реализиран проекта и слага парафа си под оценката, осигуряваща получаването на субсидията от бенефициента.Михайлов постъпва на работа във фонд "Земеделие" през 2001 г. с конкурс. Но сравнително бързо стига до сегашната си ключова позиция. Нагоре по чиновническата стълба пряк началник на Михайлов е зам.-директорът ВЛАДИМИР КАРАМИШЕВ.

Прокуратурата атакува по 18 обвинения Венцислав Върбанов,
Софийска градска прокуратура внесе отново в Софийски градски съд обвинителен акт срещу бивши земеделски министър и сегашен депутат от ОДС Венцислав Върбанов, съобщиха от прокуратурата.

Обвиненията са за 18 тежки престъпления по служба, извършени при управлението на Държавен фонд “Земеделие”.

В обвинителния акт срещу Върбанов се твърди, че при приватизацията на държавно имущество са причинени щети на държавата за 79 млн. лева.

Припомняме, че депутатският имунитет на бившия министър беше свален през 2002 година по искане на главния прокурор Никола Филчев, за да бъде привлечен като обвиняем за престъпна безстопанственост.

News.bg, 5 юли 2004 г.
Защо до сега няма резултат или опровержение на изнесените факти може да се досетите. Плаща си с куфарче финикийски знаци и делата се бавят осем години.

Кой и как ограби българската гора?- Приятелите и роднините на министър В. Върбанов.
Четвъртък, 18 Август 2005 19:10
{mosimage}Кой и как ограби българската гора? Има ли надежда? Kой ще ни помогне?
/Кратка историческа справка, без претенции за всеобхватност на проблема/
Периода от 1991 – 2003 г. е разделен на три периода в зависимост от социалната и политическата обстановка в страната.
- 1991-1996г. Дърводобивът е монопол на държавата. Част от приходите влизат във Фонд “Лесокултурни мероприятия и строеж на горски пътища” /ЛКМСГП/. Властимащите ощетяват държавата с големи суми чрез предоставяне на поръчки от гореспоменатия Фонд на частни фирми на по- високи цени от пазарните. Частни фирми строят горски “магистрали” на неподходящи места неизползваеми в момента, за което вземат многократно повече средства /Клисура/; ДЛ се задължават да закупуват техника и да правят застраховки в посочени фирми на по-високи цени от пазарните. Закупуват се негодни бронебойни жилетки на високи цени, с което се създава опасност за живота и здравето на горските стражари. Започва и приватизация “под масата” – част от “Мургаш”ООД става притежание на съпругата на В. Карамфилов - Първи зам. - председател на Комитета по горите по това време. Започва и развитие на гражданското общество.
- 1996-2000 г. Започва раздържавяването на горското стопанство чрез приемане на Горската стратегия от 1996г и съпътстващите промени в Закона за горите от 1997. Горските поделения са разделени на две a) дърводобивни фирми /ЕАД/ образувани с капиталите и активите на горските стопанства и б) контролни звена - държавни лесничейства на бюджетна издръжка. Бюджета на лесничействата е намаляван всяка година и до днес. Горската полиция и вътрешният финансов контрол в Националното управление на горите са съкратени. Промените в Закона за горите от 1997 г. предоставят възможност на частни фирми да закупуват добива в цели гори и едновременно да търгуват с дървесината. Граждани имат възможност да получат гори в резултат на заявление – на “юнашка вяра”. ФПС “Зелени Балкани” и “За Земята” - НПО коректив, правят редица протести за спасяване на гори в Родопите /Каскада “Горна Арда”/ и гр.Пловдив. Зараждащото се в първия подпериод гражданско общество е с излъгани надежди за промяна, отчайва се и спира развитието си. НПО като коректив не са подкрепени активно от граждани и медии, подложени са на сериозен политически натиск.
Резултат:
1. Част от ЕАД-тата за кратко време фалират чрез разпродаване на активите им на безценица на конкурентните частни фирми. 2. Друга част от ЕАД - тата са приватизирани от подставени лица и РМД та за 1/1000 част от стойността им. 3. От 2000 г. добивът в държавните гори се извършва основно от няколко десетки частни фирми. Търговете в повечето случаи са фиктивни – на тях присъства само една фирма и печели търговете години наред. 4. Стотици хиляди дка гори са опожарени, чрез умишлени палежи, а дървесината изнесена зад граница от “спечелилите” търга фирми. 5. Не на последно място десетки хиляди дка гори са подарени на близки до властта лица.
6. 1996-2000г МЗГ и съдебната власт проявяват учудваща незаинтересованост спрямо престъпленията в горите, въпреки стотиците сигнали от лесовъди, НПО и граждани. 7. Десетки лесовъди, несъгласни с престъпленията на своите началници, са изгонени от работа. Останалите са принудени да мълчат.
Изводите: съществуват две възможности
Теза 1. Цялото разграбване на горското стопанство е планирано от изпълнителната власт в горите- Министерството на земеделието и горите /МЗГ/, прието е от Законодателната власт – мнозинството в 38-то Народно събрание и приведено в изпълнение от МЗГ и поделенията му. Осигурена е подкрепа от Кабинета на Костов в целият процес на раздържавяването. Съдебната система е подложена на политически натиск. Липсва Гражданско Общество и независими медии, които да подкрепят активно протестите на НПО. Създадена е Дървената мафия – с ключови фигури в законодателната, изпълнителната, съдебната власти и поставени лица като изпълнители. Трупаните от едно столетие имоти от горското стопансво се преливат в частни фирми с поставени лица, а печалбите - разпределяни по нивата на мафията. Добивът в горите от държавен става монопол на Мафията. Унищожени са 15 % от българската гора.
Теза 2. С добри намерения изпълнителната и законадателната власти предприемат мерки за премахване на държавния монопол в горите и стимулиране на икономиката. Започва раздържавяване на отрасъла. За беда, без да разберат предоставят безплатно всички богатства в горите на никому неизвестни до тогава хора. Няма дървена мафия. Съдебната система не оценява проблема. НПО не са протестирали и затова не са подкрепени от медии и граждани.
Предлагаме властимащите в периода 1996 – 2000 г. да изберат една от предложените тези и да се срещнем в Съда. От наша страна за свидетели ще поканим Инициативни Комитети, журналисти, лесовъди и ревизори с активна гражданска позиция.
-
2000 - 2003 г. За предходния период приемаме теза 1 за вярна. Новото ръководство на МЗГ прави усилия да анулира по съдебен път сделките по приватизацията на ЕАДта в горите /отговорен за които е Венцислав Върбанов – бивш Министър на МЗГ/. Делата са върнати от съдебната система. Изпратени от Националното управление по горите проверки прикриват незаконни сделки, въпреки че в последствие се доказват големи стопански нарушения /случая в Доспат, Клисура, Панагюрище/. Дървената мафия все още държи монопола върху Добива на дървесина в държавните гори.
Този период се характеризира с качествена промяна, която дава надежда за бъдещето на горите и развитието на демократичния процес в България. Политическият натиск към медиите и НПО е намаляван всяка година. Започва развитие на гражданското общество – стихийно са създадени десетки Инициативни комитети за спасяване на горите и други нарушения /Клисура, Доспат, Тополово, Новаково, “Атолука”, Оризаре, Кадиево, Първенец, четири в Пловдив, вероятно и други/. ФПС “Зелени Балкани” предприема нова тактика – разследва стопански нарушения в горите и сигнализира Медии и Власти. Опира се на гражданското общество от организирани комитети, участва в подготовката на проектозакони в горите.
Резултат:
Въпреки промяната на мнозинството в НС и правителството, дървената мафия остава с позиции в съдебната и отчасти в изпълнителната власти. Влиянието на дървената мафия в НС, ще проличи след гласуване на предстоящите за приемане поправки в Закона за горите и новия Закон за Горската Компания.
Направен е сериозен пробив в дървената мафия. По сигнали на Зелени Балкани са издействани 15 административни наказания и 6 наказателни производства на недобросъвестни чиновници.
Най значимият успех е връщането на държавните гори в Доспат и назначени съдебни дирения срещу облагодетелстваните от реституцията нарушители. За първи път задейства с пълен успех демократичната машина за контрол над властимащите. В едно и също време се обединиват медии /предаването “Открито” на Валя Ахчиева/, Инициативният Комитет в Доспат и НПО - Зелени Балкани. Съвместното разследване, гражданското неподчинение на хората в Доспат, авторитетът на НПО и медийните изяви, принуждават МЗГ след 3 години на колебания да прекратят безобразието. Незаконно реституираните гори в Доспат ще се върнат на законния си притежател - Държавата. За това гарантира министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме.
Граждани на Република България, Вие притежавате голяма сила. Вашата власт срещу престъпността може да се прояви единствено, чрез гражданско неподчинение и организиране на разследващи Комитети. Няма значение коя политическа сила е на власт! Нека я принудим да изпълнява обществения договор! Вземете пример от Доспатчани, Клисурци, Оризарци, Пловдивчани и много други активни граждани! Търсете за подкрепа Медиите и НПО като Зелени Балкани, За Земята, СДП Балкани. Очакваме и други НПО да се присъединят. Заедно ще изградим коалиция срещу престъпността и ще принудим властта да се съобразява с интересите на Обществото. Подкрепете ни в борбата срещу корупция и мафия! Забравете страха!
Уважаеми Медии, четвъртата власт, Медийната, може да властва единствено с подкрепата на развито Гражданско Общество. В момента се заражда и утвърждава такова общество в България. Подкрепете го! Няколко съвместни победи срещу престъпността, подобно на случая Доспат, ще възкреси вярата на хората в държавността. Ще възкръсне гражданската непримиримост, ще бъде намалена икономическата престъпност и корупция. От това зависи доверието на чуждите инвеститури и просперитета на Държавата! Заедно ще изградим бъдещето!
Зелени Балкани

ОТХАПАХА 96 ДЕКАРА ОТ ЦЕНТРАЛНИТЕ ГРОБИЩА В СОФИЯ(Тони Тонев-братовчед на министър В.Върбанов)
Общината не вижда, следствието 3-та година не чува, прокуратурата не знае
[30-11-2005] от Арх. Цветана Гочева * [838 прочитания]
Размер на шрифта: a |a |a|

1. Така изглежда сега отнетият от Централни гробища имот. На вратата има надпис на частната фирма, която го е придобила. 2 и 3. Зад тази ограда на Централните гробища се намират 96-те декара, които са отнети от терена на гробищата. Но в общината предлагат идеята теренът да бъде откупен обратно - за няколко милиона евро - и на него да се изградят представителни гробища. А според сделката теренът, който е бил на общината, е продаден за около 5 лв. на кв. м. 4. В оградения с червено терен на регулационния план са въпросните 96 дка. Надясно от тях са гробовете. За терена има акт за частна общинска собственост Х 172, с дата 24.11.1997 г., издаден от общинска администрация "Сердика". Актът е за целия терен на Централните гробища, включително имота, обект на сделката. Въпреки това 96-те декара са включени в държавна фирма, която после е продадена на частник за смешни пари. Снимки Ани ПЕТРОВА





01/05
Колко струва гробно място на софийските Централни гробища?
1000 лв.? 2000 лв.? 5000 лв.?
Суми от такъв порядък са давани на ръка за парцел на най-престижното гробище в столицата. Гробното място обаче не може да бъде обект на сделка. Според действащата нормативна уредба то се дава за ползване. А и на Централните гробища отдавна е пренаселено.
И точно в този момент при недостиг на гробни места в града и особено в "Орландовци", когато 1 кв. м в гробна площ стига цена на черно над 1000 лв., след серия врътки 96 000 кв. м от Централните ни гробища стават собственост на частна фирма за скромната сума от около 5 лв. на кв. м.
Въпросният терен е в западната част на Централните гробища. На регулационния план е отбелязан като "Парници", но е известен и като "Оранжерии" - ТЕЦ "София". Незаетите още декари от гробищния парк и източника на топлина от ТЕЦ са използвани временно за парници. През 1990 г. имотът е сред активите на тогава създадената общинска фирма "Софийски оранжерии". Фирмата е регистрирана в СГС през 1991 г. Година по-късно е обявена в ликвидация. Не я спасява дори решение ь 8158/13.10.1994 г. на Върховния съд на РБ, с което е прекратено производството по ликвидацията - "по направеното искане за вписване на прекратяване на общинска фирма "Софийски оранжерии" ... ". Общината не реагира, а е могла да опази фирмата и поне част от активите й.
Според доклад и допълнение към него за установяване на собствеността в имуществото на общинската фирма нямало нито стотинка общинска собственост, а само държавна и кооперативна. След делба делът от имуществото на парчетосаната общинска фирма, определен като държавен, става капитал на новообразувана фирма "Оранжерии - Сердика" ЕООД, собственост на Министерството на земеделието. Сред активите на тази фирма е и теренът от 96 дка заедно със сградите на него. Така общинската земя от 96 дка, която е част от Централните гробища, става държавна собственост. Имотът е описан в акт за общинска собственост от 1997 г. Общината не реагира. "Оранжерии - Сердика" ЕООД с държавно имущество е с регистрация от 1995 г. Общинската фирма "Софийски оранжерии" ЕООД е заличена от търговския регистър едва през 1998 г.
Следват процедури за приватизация на новото ЕООД и на неговата обособена част "Оранжерии - Лозен". Приватизацията е обявена, а по-късно - отменена. Предпочетен е "сигурен" вариант - преговори с потенциален купувач вместо търг.
От 2000 г. започват същинските ходове. Управител на "Оранжерии - Сердика" ЕООД става Тони Милев Тонев( първи братовчет на министър В.Върбанов). За шеф на друга държавна фирма, собственост на земеделското министерство - "Микропремикс" ЕООД - е назначен Димитър Найденов Цанев. И двамата шефове са с бизнес биографии. Тези ходове са част от подготвката за сливане на двете фирми. Издаден е акт за "държавна собственост частна" за имота, който всъщност е от Централните гробища. На 28.08 2000 г. е издадена заповед на министъра на земеделието Венцислав Върбанов за образуването на нова фирма "Агропремикс" ЕООД чрез сливане на двете фирми. След по-малко от месец е съдебната й регистрация. Вече тази фирма притежава 96-те декара земя на гробищата. Управител е Димитър Н. Цанев.
Оказва се, че фирмата е създадена, за да бъде веднага ликвидирана. Със заповед от 16.10.2000 г. (по-малко от два месеца след сливането) министър Върбанов прекратява дейността на "Агропремикс" ЕООД и назначава за ликвидатор Бойко Георгиев Иванов. Той е член в съвета на директорите на "Дивечовъдно-фазаново ловно стопанство - Огняново" АД заедно с Димитър Н. Цанев, който е основният акционер в това дружество.
Съдът вписва ликвидацията на фирма "Агропремикс" ЕООД само след седмица.
И започва разпродажбата на активите.
Теренът от 96 000 кв. метра от гробищата са продадени на фирма "Омнипро" ЕООД, собственост на швейцарския гражданин Балтасар Конрад Видмер. Месеци след продажбата на имота фирмата е преобразувана в АД, а акционер с 1% става Найден Димитров Цанев, чието име и ЕГН дават основания да се приеме, че той е син на споменатия по-горе Димитър Найденов Цанев. Освен акционер Найден Цанев е и член на съвета на директорите на фирмата.
Нотариалният акт за покупко-продажбата на недвижимия имот е от 25.07.2001 г. Сделката е съгласно заповед на министър Върбанов за "преговори с потенциални купувачи". Ликвидаторът Бойко Георгиев Иванов се подписва за продавача "Агропремикс" ЕООД.
В документа гробищният имот е описан като "Урегулиран поземлен имот ... с площ 96 000 кв. м при граници Централни гробища, ул. "Нешо Бончев", ул. "Планинско цвете" и вътрешна улица заедно с изградените върху него сгради .... (с обща застроена площ 1805 кв. м включително 2 трафопоста - Ц. Г.) ... за сумата от 523 000 лв. .... Данъчната оценка на имота е 970 263.40 лв." Така земята, за която опечалени дават на черно и над 1000 лв. за кв. м, е продадена за около 5 лв. за кв. м, без да се има предвид цената на сградите върху нея.
Приложен е "Акт за държавна собственост частна ь 02187/17.05.2001 г. За същия имот обаче има още един акт с дата 24.11.1997 г. - за общинска собственост частна, ь 172, издаден от Общинска администрация "Сердика". Този акт е за целия терен на Централните гробища, включително имота, обект на сделката.
Изплуват и други интересни продажби на "Агропремикс" ЕООД.
Същата фирма продава за 49 000 лв. имот в кв. Враждебна, р-н Кремиковци - земеделска земя с площ 46 966 кв. м ... заедно с изградените върху нея сгради с обща застроена площ 5264 кв. м. Данъчната оценка е 558 253 лв. Значи имотът е продаден над 11 пъти по-евтино от данъчната си оценка. По нотариалния акт от 18.07.2001 г. купувач е Събирателно дружество с фирма "Йоанна-6-Петров и с-ие", представлявано от управителя Татяна Маркова Петрова. Тази сделка няма отношение към терена на Централните гробища. Това обаче не пречи към нея отношение да имат представители на Икономическата полиция, прокуратурата, следствието.
Така чрез маневри от буквара на далаверологията са отнети 96 000 кв. м земя от най-престижния некропол на столицата ни. И колко му е добросъвестният купувач да ги продаде обратно на Столичната община, но за няколко милиона не левчета, а евро. Няма шега. Венцислав Григоров - директор на ОП "Гробищни паркове", твърди, че частниците били отправили предложение. Кметството дори обмисляло дали да откупи терена. Сделката нямало да е изгодна за общината - около 3 млн. евро ... Според Григоров теренът бил подходящ за ВИП-гробище "с надземни и подземни гробници" и "парцели за богати хора". Просветлението си човекът огласява многократно, по разни поводи и къде ли не вместо благоразумно да си мълчи относно поредната гробищна мътилка. Като че ли не му стига да е следствен за противозаконен алъш-вериш с гробни места, прикрит зад т. нар. дарения от опечалени. Нищо чудно Григоров да е с принос за печалната участ на софийските оранжерии. На 02.04. 1997 г. е назначен за председател на съвета на директорите на "Оранжерии - ПЗ" - Пазарджик. За по-малко от 6 месеца той успява не само да вкара ликвидатори в предприятието, но и да ги смени. По подобен начин със заповед на министъра на земеделието от 06.05.1997 г. е обявено за приватизация и ЕООД "Оранжерии - Сердика" заедно с терена от гробищата, а както става ясно - след серия ходове то е разпродадено.



На 21 юли и на 28 октомври 2004 г. "Новинар" публикува резултати от разследването, което провежда Българската асоциация за погребална култура, на извършени нарушения в погребалната дейност, по софийските гробища, преди всичко Централните, и в крематориума.
В началото на 2001 г. е ликвидирано печелившото общинско ЕООД "Траурен обреден дом". Заменено е от две финансово неизгодни за кметството предприятия - общинското "Гробищни паркове" и смесеното "София крематориум" АД, от акциите на което общината държи само 20 процента. Собствеността на крематориума е преобразувана от общинска публична в частна под предлог, че той си бил загубил функциите си. Не е вярно. Именно заради това си предназначение, заедно с прилежащ терен от 2640 кв. м, сградата е включена като непарична (апортна) вноска за увеличението на капитала на смесеното АД, в което общината има само 20%. Оценката на общинските имоти е силно занижена, а приносът на частния акционер "Карма интернешънъл" АД е раздут чрез несъществуващо "ноу-хау за кремиране", което е оценено на 131 810 лв. Ноу-хау-то се състои от 3 ценови листи на услуги, които частникът възнамерява да предлага в бъдеще. Едно от вещите лица е син на Иван Мирински - акционер в "Карма ..." АД с участие и в други фирми. Бившият зам.-министър в социалното министерство също е сред учредителите-собственици на частното АД. Шумно огласените чуждестранни инвестиции не се случват. Затова пък крематориумът е ипотекиран за 445 хил. лв., като цената му е далеч по-висока.
Към общинската собственост, предназначена за погребалното обслужване на населението, Общинският съвет и Столичната община не се отнасят с грижата на добри стопани, както изисква законът. По документи от терена на Централните гробища "изчезват" над 170 дка.
През последните години по Нова ТВ и кабелни телевизии многократно беше излъчен видеозапис за смесване праха на кремирани.
Според Временната комисия, създадена към Столичния общински съвет за проверка на сделката с крематориума, тя била икономически целесъобразна и нямало закононарушения. Съветът гласува доклада само "за сведение".
По материали от разследването на Българска асоциация за погребална култура през м. септември 2003 г. Софийска градска прокуратура образува предварително производство срещу виновни длъжностни лица от Столичната община за престъпление по служба. До момента обаче следственото дело не е приключило. Причина за това не е недостиг на доказателства или свидетели. Столичната следствена служба получава преписката в завидно подготвен вид, всъщност тя поема в голяма степен свършена работа. Въпреки това вече трета година не я приключва.
През 2004 г. повече от 6 месеца преписката отлежава в Софийска градска прокуратура без движение. Не помага смяната на следователя и наблюдаващия прокурор. Доста на брой са продълженията на срока на преписката. Изпращаните до следствието и прокуратурата материали от различен характер - също.
Следствието пренебрегва направеното в писмен вид предложение да му бъдат предоставени нови доказателства от съществено значение. Следователите (по-късно и техният директор) са надлежно уведомени за наличието на материалите още на 13.01.2005 г. И досега от тяхна страна няма реакция.
Следствието разполага с ограничен избор: първия - в действията си следователите се придържат към закона, повдигането на обвинение е неизбежно, то води до съд и нечий нарушен комфорт; втория - законът се пренебрегва (най-често, вътрешното убеждение е под финикийска наркоза), до обвинение и съд не се стига, много аритметика, никакъв респект; третия - на основния свидетел му писва и работата потъва в забрава - не може да бъде. Предвидим е и вариантът някому да се случи нещо предвидимо.
Вече трета година обаче се прилага мнооооооого сигурната схема - протакане.
И всичко това - въпреки европейския жълт картон за корупцията в България.



*
Авторката е доктор на архитектурните науки, председател на УС на Българска асоциация за погребална култура

Заграбването на мелниците, силозите и зърното, което се съхраняваше в тях.

Мелница "Плевен"
Тази мелница беше едно много-добро предприятие от хранителната промишленост на България. То е проектирано и построено по най- модерните технологични изисквания за времето си. Разполагаше със съвременни железобетонни силози в които можеше да се съхранява 100 000 тона зърно. Освен това мелницата която обработваше зърното, позволяваше получаването на високо качествени брашна. Всички процеси бяха автоматизирани, ръчен труд не участваше в целия технологичен процес. Може би това бяха предпоставките, които засилваха апетита на министъра на земеделието да приватизира мелницата и силозите чрез РМД, съставено от негови поставени лица. Основен акционер в това РМД е Васко Денчев, кум на министъра, той е собственик на 55% от предприятието. При продажбата офертната цена е намалена с 200 000 лв. и мелницата, заедно със силозите е продадена 2 971 000лева. А зърното което е собственост на предприятието е на стойност 5 милиона лева. РМД става собственик на активи, които са на стойност 8милиона лева. Тези сгради, силози, машини, транспортни средства се придобиват от хора които министърът е назначил в борда на директорите и е дал указание да направят РМД, в което неговият кум държи мажоритарния дял от предприятието. Създадена е схема за източване на държавното имущество, от поставени лица. Тази хора ще изпълняват разпорежданията на министъра, въпреки че предприятието вече не е държавно. Организираната престъпна схема, се използва от държавни служители, на отговорни постове за разпределение и заграбване на държавното имущество. При този случай плевенската мелница, министърът има пряк интерес, мелницата да е под негов контрол защото: първо той е от този край и второ майка му и брат му се занимават със зърнопроизводство и търговия на хляб и хлебни изделия.
Затова интересите на държавата са пренебрегнати и на първо място са поставени личните интереси. Държавата губи обект на стойност 8 мил.лева, а РМД печели предприятие което струва 8 мил.лева за 2 971 000лева, от които половината платени с компесаторни инструменти.

Софийската мелница

Най-голямата и най-модерната мелница на Балканския полуостров е продадена за 25мил. долара вместо 50мил. долара. При това само 50% от сумата платени кеш.
Как се осъществява заграбването на тази мелница. Схемата е малко по- различна от тази на плевенската мелница. Голямото източване започва още докато мелницата е държавна. Министърът назначава за директор Пламен Грозданов, който е негов съпартиец от БЗНС и за зам. директор по търговските въпроси Любомир Ников също негов съпартиец. За 10-11месеца този екип е похарчил 370милиона стари лева за дарения, спонсорство, реклами, повечето от които се вливат в частния бизнес на господин Ников. Този човек работи с голям замах, сключва договор за бартер, брашно срещу трактори "Беларус" . Сделката е прекарана през офшорната фирма "Ованес Мелик- Пашев” регистрирана в Кипър. Така машините излизат с около 4000-5000долара по-скъпи. Така в двора на мелницата пристигат 45 трактора срещу 3000тона първокачествено бяло брашно. Естествено за тракторите няма купувачи и те години наред ръждясват в двора на мелницата. Върхът на търговските способности на двамата ръководители от БЗНС е покупката на брашно срещу кръглата сума 160 милиона лева. Това брашно държавното предприятие го изкупува от мелница "Плевен" с което се освобождават парите на РМД Васко Денчев нарочен за кум или братовчет на министъра. Това брашно е било с лоши качества и за него не се намират купувачи, стои в складовете на комбината. Но за благодарност към министъра съпартийците от БЗНС купуват джип "Тойота" с всички екстри за 118 000 лева. След финансова ревизия се доказва че Софийската мелница е навъртяла загуба за 1,5милиарда стари лева за 10месеца, а предишната година печалбата е била 163 милиона стари лева. След това източване на тези пари, мелницата се продава 55% на фирма "Крапс" ООД- собственост на Пламен Найденов и братя Джанкови. Преди това 20% са купени от фондовете при първия кръг на масовата приватизация. Пет процента са закупени от работниците а 20% остават държавен дял, които по- късно се продава на фондовата борса. Комбината е закупен с блокирани банкови сметки, заради необслужен банков заем от 3,7 милиарда лева към Булбанк. Повечето хора разказват за далаверите на това ръководство и са наясно с схемите за източване на комбината. Те са и доказани от финансовата ревизия но както в повечето случаи, където става въпрос за много пари, нещата се замазват и виновни не се намират.

Мелница "Напредък" АД- Червен бряг.

Една от големите мелници в северна България. Мелничарството в този край е с традиции от стари времена. През 1999год. по времето на министър В.Върбанов собственик на мелницата става неговия братовчет Данчо Кънев. Фирмата му "Кондор и сие-мелници" става собственик на 92,36% от мелничния комбинат в гр. Червен бряг. А останалите проценти са на министерство на земеделието. Кой е новият собственик на комбината, ето какво съобщава пресата:

Магистратите отново нищят бившия шеф на ОИТ - Плевен

Прокуратурата предлага административно наказание за Данчо Кънев(съдружник на министър В.Върбанов в МОЛ-Екобилдинг)

Надежда СИМЕОНОВА
Магистратите отново ще нищят бившия шеф на Областната инспекция по труда (ОИТ) в Плевен Данчо Кънев. Въпреки че предложението на прокурор М. Бешков от Софийската районна прокуратура (СРП), вписано в постановление от 26 януари 2009 г. и изпратено до Софийския район съд (СРС), е Кънев да се освободи от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание за нарушение на Закона за държавния служител (ЗДС), все пак отново ще се търси някаква справедливост. Предложението се налагало от обстоятелствата, че за престъплението, за което бившият шеф на ОИТ - Плевен, е привлечен към наказателна отговорност, се предвижда лишаване от свобода до 3 г., той не е осъждан за извършено престъпление от общ характер (т. е. реабилитиран е по право) и в резултат на деянието му не са настъпили имуществени вреди.
"BG Север" пръв през декември 2004 г. осветли обстоятелството, че тогавашният началник на ОИТ заема поста неправомерно и в нарушение на ЗДС, тъй като има участие в няколко търговски дружества.
Бившият шеф на трудовата инспекция в Плевен е бил криминално проявен и регистриран в информационната система на МВР за различни тежки умишлени престъпления от общ характер, става ясно от изложението на постановлението. Данчо Кънев дори е бил осъждан, но впоследствие реабилитиран по право за престъпление по чл. 233, ал. 1 от Наказателния кодекс (Чл. 233, ал.1 - "Който без съответни лиценз, регистрация или разрешение изнася, внася, трансферира, транспортира, транзитира, извършва брокерска дейност с оръжия или с изделия или технологии с двойна употреба, както и когато такива дейности са осъществени в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от Европейския съюз, указани в акт на Министерския съвет или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до двеста хиляди лева"). За това престъпление е наказан с "лишаване от свобода" за 8 месеца, като в последствие наказанието е било отложено за изпитателен срок и глоба в размер на 800 лв.
В прокурорското постановление се потвърждава и изнесената в "BG Север" информация, че когато е заемал поста директор, Кънев е бил съдружник в частни фирми, дори е фигурирал като едноличен търговец. ЕТ "Кондор - Данчо Кънев" е регистрирана още през 1989 г. с предмет на дейност довършителни строителни дейности. Две години по-късно - през 1991 г., с решение на Софийския градски съд стартира дейността на скандалната "Кондор и сие" ЕООД, чрез която още по времето на Венцислав Върбанов чрез сложни машинации неговият братовчед Данчо Кънев приватизира мелничния комбинат "Напредък" в Червен бряг. 12 дни след като Кънев заема длъжността директор в ОИТ - на 12 август 2003 г., е направена промяна в регистрацията на фирмата. Но противно на всички очаквания той не е заличен от ръководството, а точно обратното - вписан е като едноличен собственик със сто процента участие. Според регистрите шефът на ОИТ е съдружник с 50% участие и в създадената през 1996 г. "Булкозметик" ООД, занимаваща се с производство на парфюми и тоалетни продукти. Производство на мелничарски продукти е дейността пък на "Жи енд кей" АД, регистрирана през 1998 г. от Търговищкия окръжен съд. В нея делът на Кънев е 30,06%. С него обаче на практика той си осигурява лидерството сред останалите собственици, се вижда от разпределението на капитала на дружеството. 33,46% от фирмата притежават група физически лица, останалите акционери, които са четирима, са с минимално участие. "Кондор и сие - мелници - Червен бряг" е създадена през 1999 г. отново за производство на мелничарски продукти. От регистрите става ясно, че шефът на плевенската инспекция по труда притежава 92,36% от предприятието. За да подсигури още повече финансовата си обезпеченост, два месеца преди формално да смени частния с държавния сектор Данчо Кънев става едноличен собственик на "Конкорд - БГ" ЕООД.
На 21 юли 2003 г. Кънев кандидатства пред ИА "Главна инспекция по труда" за длъжността директор на ОИТ - Плевен. Той попълва и задължителната декларация по чл. 8, ал. 3 от ЗДС ("Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което е: едноличен търговец, неорганичено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител (прокурист), ликвидатор или синдик"), като в нея не декларира участието си в частните фирми. Според прокурорското постановление след съставянето и предоставянето на декларацията с невярно съдържание Кънев е предприел действия "за промяна на подлежащите на вписване в Търговския регистър обстоятелства, свързани с качеството му на управител, по отношение на само част от горепосочените търговци. В останалите такива продължил участието си като управител, включително до настоящия момент".



Шеф на инспекция по труда ръководи седем частни фирми
От Дарина Шолева, Плевен
Последна промяна в 18:32 на 30 ное 2004, 348 прочитания, 0 коментара
Директорът на плевенската Областна инспекция по труда (ОИТ) Данчо Кънев участва в ръководството на седем частни дружества в противоречие със Закона за държавния служител, съобщи регионалният седмичник "ВГ Север". Справка в "Апис регистър плюс" потвърди информацията, а Кънев също не я отрече.
Според данните в регистъра Кънев е собственик на ЕТ "Кондор-Данчо Кънев", която е регистрирана през 1989 г. и се занимава с довършителни строителни дейности. Две години по-късно с решение на Софийския градски съд започва да функционира "Кондор и сие" ЕООД, която приватизира мелничния комбинат "Напредък" в Червен бряг.
Десетина дни след като е назначен за шеф на инспекцията в Плевен, Кънев иска промяна в регистрацията на дружеството и е вписан като негов едноличен собственик. Пак през този период, след юли 2003 г., става едноличен собственик и на "Кондор-БГ", и на "Кондор 4" ЕАД.
Освен това държавният служител участва с 50 на сто в "Булкозметик" ООД и с 30% във фирмата за производство на мелничарски продукти "Джи енд кей" АД. Аналогична е дейността и на друга негова компания "Кондор и сие-мелници - Червен бряг", създадена през 1999 г. В нея директорът на трудовата инспекция притежава 92.36%. Останалите са на Министерството на земеделието. С още двама съдружници Кънев стопанисва и "Дани М".
"Признавам, че имам фирми. В част от тях наистина съм акционер, но те си имат прокуристи или управители. Други пък изобщо не извършват дейност и затова не смятам, че съм подвел работодателя си в лицето на държавата и не съм нарушил закона", коментира за "Дневник" Данчо Кънев. Той уточни, че едно от дружествата - "Джи енд кей", е регистрирано с една цел - да приватизира мелницата в Червен бряг. Директорът на ОИТ заяви, че преди година и тя е продадена. "Не смятам, че работя тенденциозно и притеснявам компании с дейност, близка до тази на фирмите ми.
Вярно е, че в съда падат част от актовете, които правят трудовите инспектори. Затова е съдът, да решава спорове", каза Кънев по повод обвинения на местни предприемачи. Те твърдят, че Кънев им дължи пари, но вместо да им ги върне, непрекъснато проверява фирмите им. Предприемачите обаче отказват да им бъдат цитирани имената, защото се притесняват проверките да не зачестят още повече.

Заграбването на мелниците, силозите и зърното, което се съхраняваше в тях.

Мелница "Плевен"
Тази мелница беше едно много-добро предприятие от хранителната промишленост на България. То е проектирано и построено по най- модерните технологични изисквания за времето си. Разполагаше със съвременни железобетонни силози в които можеше да се съхранява 100 000 тона зърно. Освен това мелницата която обработваше зърното, позволяваше получаването на високо качествени брашна. Всички процеси бяха автоматизирани, ръчен труд не участваше в целия технологичен процес. Може би това бяха предпоставките, които засилваха апетита на министъра на земеделието да приватизира мелницата и силозите чрез РМД, съставено от негови поставени лица. Основен акционер в това РМД е Васко Денчев, кум на министъра, той е собственик на 55% от предприятието. При продажбата офертната цена е намалена с 200 000 лв. и мелницата, заедно със силозите е продадена 2 971 000лева. А зърното което е собственост на предприятието е на стойност 5 милиона лева. РМД става собственик на активи, които са на стойност 8милиона лева. Тези сгради, силози, машини, транспортни средства се придобиват от хора които министърът е назначил в борда на директорите и е дал указание да направят РМД, в което неговият кум държи мажоритарния дял от предприятието. Създадена е схема за източване на държавното имущество, от поставени лица. Тази хора ще изпълняват разпорежданията на министъра, въпреки че предприятието вече не е държавно. Организираната престъпна схема, се използва от държавни служители, на отговорни постове за разпределение и заграбване на държавното имущество. При този случай плевенската мелница, министърът има пряк интерес, мелницата да е под негов контрол защото: първо той е от този край и второ майка му и брат му се занимават със зърнопроизводство и търговия на хляб и хлебни изделия.
Затова интересите на държавата са пренебрегнати и на първо място са поставени личните интереси. Държавата губи обект на стойност 8 мил.лева, а РМД печели предприятие което струва 8 мил.лева за 2 971 000лева, от които половината платени с компесаторни инструменти.

Софийската мелница

Най-голямата и най-модерната мелница на Балканския полуостров е продадена за 25мил. долара вместо 50мил. долара. При това само 50% от сумата платени кеш.
Как се осъществява заграбването на тази мелница. Схемата е малко по- различна от тази на плевенската мелница. Голямото източване започва още докато мелницата е държавна. Министърът назначава за директор Пламен Грозданов, който е негов съпартиец от БЗНС и за зам. директор по търговските въпроси Любомир Ников също негов съпартиец. За 10-11месеца този екип е похарчил 370милиона стари лева за дарения, спонсорство, реклами, повечето от които се вливат в частния бизнес на господин Ников. Този човек работи с голям замах, сключва договор за бартер, брашно срещу трактори "Беларус" . Сделката е прекарана през офшорната фирма "Ованес Мелик- Пашев” регистрирана в Кипър. Така машините излизат с около 4000-5000долара по-скъпи. Така в двора на мелницата пристигат 45 трактора срещу 3000тона първокачествено бяло брашно. Естествено за тракторите няма купувачи и те години наред ръждясват в двора на мелницата. Върхът на търговските способности на двамата ръководители от БЗНС е покупката на брашно срещу кръглата сума 160 милиона лева. Това брашно държавното предприятие го изкупува от мелница "Плевен" с което се освобождават парите на РМД Васко Денчев нарочен за кум или братовчет на министъра. Това брашно е било с лоши качества и за него не се намират купувачи, стои в складовете на комбината. Но за благодарност към министъра съпартийците от БЗНС купуват джип "Тойота" с всички екстри за 118 000 лева. След финансова ревизия се доказва че Софийската мелница е навъртяла загуба за 1,5милиарда стари лева за 10месеца, а предишната година печалбата е била 163 милиона стари лева. След това източване на тези пари, мелницата се продава 55% на фирма "Крапс" ООД- собственост на Пламен Найденов и братя Джанкови. Преди това 20% са купени от фондовете при първия кръг на масовата приватизация. Пет процента са закупени от работниците а 20% остават държавен дял, които по- късно се продава на фондовата борса. Комбината е закупен с блокирани банкови сметки, заради необслужен банков заем от 3,7 милиарда лева към Булбанк. Повечето хора разказват за далаверите на това ръководство и са наясно с схемите за източване на комбината. Те са и доказани от финансовата ревизия но както в повечето случаи, където става въпрос за много пари, нещата се замазват и виновни не се намират.

Мелница "Напредък" АД- Червен бряг.

Една от големите мелници в северна България. Мелничарството в този край е с традиции от стари времена. През 1999год. по времето на министър В.Върбанов собственик на мелницата става неговия братовчет Данчо Кънев. Фирмата му "Кондор и сие-мелници" става собственик на 92,36% от мелничния комбинат в гр. Червен бряг. А останалите проценти са на министерство на земеделието. Кой е новият собственик на комбината, ето какво съобщава пресата:

Магистратите отново нищят бившия шеф на ОИТ - Плевен

Прокуратурата предлага административно наказание за Данчо Кънев(съдружник на министър В.Върбанов в МОЛ-Екобилдинг)

Надежда СИМЕОНОВА
Магистратите отново ще нищят бившия шеф на Областната инспекция по труда (ОИТ) в Плевен Данчо Кънев. Въпреки че предложението на прокурор М. Бешков от Софийската районна прокуратура (СРП), вписано в постановление от 26 януари 2009 г. и изпратено до Софийския район съд (СРС), е Кънев да се освободи от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание за нарушение на Закона за държавния служител (ЗДС), все пак отново ще се търси някаква справедливост. Предложението се налагало от обстоятелствата, че за престъплението, за което бившият шеф на ОИТ - Плевен, е привлечен към наказателна отговорност, се предвижда лишаване от свобода до 3 г., той не е осъждан за извършено престъпление от общ характер (т. е. реабилитиран е по право) и в резултат на деянието му не са настъпили имуществени вреди.
"BG Север" пръв през декември 2004 г. осветли обстоятелството, че тогавашният началник на ОИТ заема поста неправомерно и в нарушение на ЗДС, тъй като има участие в няколко търговски дружества.
Бившият шеф на трудовата инспекция в Плевен е бил криминално проявен и регистриран в информационната система на МВР за различни тежки умишлени престъпления от общ характер, става ясно от изложението на постановлението. Данчо Кънев дори е бил осъждан, но впоследствие реабилитиран по право за престъпление по чл. 233, ал. 1 от Наказателния кодекс (Чл. 233, ал.1 - "Който без съответни лиценз, регистрация или разрешение изнася, внася, трансферира, транспортира, транзитира, извършва брокерска дейност с оръжия или с изделия или технологии с двойна употреба, както и когато такива дейности са осъществени в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от Европейския съюз, указани в акт на Министерския съвет или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до двеста хиляди лева"). За това престъпление е наказан с "лишаване от свобода" за 8 месеца, като в последствие наказанието е било отложено за изпитателен срок и глоба в размер на 800 лв.
В прокурорското постановление се потвърждава и изнесената в "BG Север" информация, че когато е заемал поста директор, Кънев е бил съдружник в частни фирми, дори е фигурирал като едноличен търговец. ЕТ "Кондор - Данчо Кънев" е регистрирана още през 1989 г. с предмет на дейност довършителни строителни дейности. Две години по-късно - през 1991 г., с решение на Софийския градски съд стартира дейността на скандалната "Кондор и сие" ЕООД, чрез която още по времето на Венцислав Върбанов чрез сложни машинации неговият братовчед Данчо Кънев приватизира мелничния комбинат "Напредък" в Червен бряг. 12 дни след като Кънев заема длъжността директор в ОИТ - на 12 август 2003 г., е направена промяна в регистрацията на фирмата. Но противно на всички очаквания той не е заличен от ръководството, а точно обратното - вписан е като едноличен собственик със сто процента участие. Според регистрите шефът на ОИТ е съдружник с 50% участие и в създадената през 1996 г. "Булкозметик" ООД, занимаваща се с производство на парфюми и тоалетни продукти. Производство на мелничарски продукти е дейността пък на "Жи енд кей" АД, регистрирана през 1998 г. от Търговищкия окръжен съд. В нея делът на Кънев е 30,06%. С него обаче на практика той си осигурява лидерството сред останалите собственици, се вижда от разпределението на капитала на дружеството. 33,46% от фирмата притежават група физически лица, останалите акционери, които са четирима, са с минимално участие. "Кондор и сие - мелници - Червен бряг" е създадена през 1999 г. отново за производство на мелничарски продукти. От регистрите става ясно, че шефът на плевенската инспекция по труда притежава 92,36% от предприятието. За да подсигури още повече финансовата си обезпеченост, два месеца преди формално да смени частния с държавния сектор Данчо Кънев става едноличен собственик на "Конкорд - БГ" ЕООД.
На 21 юли 2003 г. Кънев кандидатства пред ИА "Главна инспекция по труда" за длъжността директор на ОИТ - Плевен. Той попълва и задължителната декларация по чл. 8, ал. 3 от ЗДС ("Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което е: едноличен търговец, неорганичено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител (прокурист), ликвидатор или синдик"), като в нея не декларира участието си в частните фирми. Според прокурорското постановление след съставянето и предоставянето на декларацията с невярно съдържание Кънев е предприел действия "за промяна на подлежащите на вписване в Търговския регистър обстоятелства, свързани с качеството му на управител, по отношение на само част от горепосочените търговци. В останалите такива продължил участието си като управител, включително до настоящия момент".



Шеф на инспекция по труда ръководи седем частни фирми
От Дарина Шолева, Плевен
Последна промяна в 18:32 на 30 ное 2004, 348 прочитания, 0 коментара
Директорът на плевенската Областна инспекция по труда (ОИТ) Данчо Кънев участва в ръководството на седем частни дружества в противоречие със Закона за държавния служител, съобщи регионалният седмичник "ВГ Север". Справка в "Апис регистър плюс" потвърди информацията, а Кънев също не я отрече.
Според данните в регистъра Кънев е собственик на ЕТ "Кондор-Данчо Кънев", която е регистрирана през 1989 г. и се занимава с довършителни строителни дейности. Две години по-късно с решение на Софийския градски съд започва да функционира "Кондор и сие" ЕООД, която приватизира мелничния комбинат "Напредък" в Червен бряг.
Десетина дни след като е назначен за шеф на инспекцията в Плевен, Кънев иска промяна в регистрацията на дружеството и е вписан като негов едноличен собственик. Пак през този период, след юли 2003 г., става едноличен собственик и на "Кондор-БГ", и на "Кондор 4" ЕАД.
Освен това държавният служител участва с 50 на сто в "Булкозметик" ООД и с 30% във фирмата за производство на мелничарски продукти "Джи енд кей" АД. Аналогична е дейността и на друга негова компания "Кондор и сие-мелници - Червен бряг", създадена през 1999 г. В нея директорът на трудовата инспекция притежава 92.36%. Останалите са на Министерството на земеделието. С още двама съдружници Кънев стопанисва и "Дани М".
"Признавам, че имам фирми. В част от тях наистина съм акционер, но те си имат прокуристи или управители. Други пък изобщо не извършват дейност и затова не смятам, че съм подвел работодателя си в лицето на държавата и не съм нарушил закона", коментира за "Дневник" Данчо Кънев. Той уточни, че едно от дружествата - "Джи енд кей", е регистрирано с една цел - да приватизира мелницата в Червен бряг. Директорът на ОИТ заяви, че преди година и тя е продадена. "Не смятам, че работя тенденциозно и притеснявам компании с дейност, близка до тази на фирмите ми.
Вярно е, че в съда падат част от актовете, които правят трудовите инспектори. Затова е съдът, да решава спорове", каза Кънев по повод обвинения на местни предприемачи. Те твърдят, че Кънев им дължи пари, но вместо да им ги върне, непрекъснато проверява фирмите им. Предприемачите обаче отказват да им бъдат цитирани имената, защото се притесняват проверките да не зачестят още повече.

Крадец номер едно на прехода е Венци Върбанов. Всичките му братовчеди станаха милионери.

Най-голямият крадец в ЗЕМЕДЕЛИЕТО е Венцислав Върбанов.
Ето накратко какво открадна от Министерството:
1. Мелниците: Плевен-фирмата на братовчед му Тони Тонев "Агробизнесинформ" АД прави оценка, а кумът му я купува, липсват 9000 тона първокласна пшеница, Мелница София -разграбена по негово време, 370 милиона стари пари изразходени за реклама на брашно, мелница Червен бряг подарена на братовчед му.
2.Ловни стопанства: "Доброжанска гора" АД, ловната резиденция на Тодор Живков"Огняново", "Сютка"АД, "Баташки Снежник" АД.
3.Парите на фонд "Земеделие" раздадени на близки и роднини без договори даже.
4. Венцислав Върбанов с братовчед си Тони Тонев открадна Главния Информационно-Управляващ Център на Министерство на Земеделието по-късно преименуван във фирма Агробизнесинформ ЕАД София. Две административни сгради и седем Магазина в центъра на София. Без да платят един лев от джоба си, всички вноски са направени от дружеството. Държавата е ощетена с повече от десет милиона евро. Крадци на прехода.

Най-голямият крадец в ЗЕМЕДЕЛИЕТО е Венцислав Върбанов.
Ето накратко какво открадна от Министерството:
1. Мелниците: Плевен-фирмата на братовчед му Тони Тонев "Агробизнесинформ" АД прави оценка, а кумът му я купува, липсват 9000 тона първокласна пшеница, Мелница София -разграбена по негово време, 370 милиона стари пари изразходени за реклама на брашно, мелница Червен бряг подарена на братовчед му.
2.Ловни стопанства: "Доброжанска гора" АД, ловната резиденция на Тодор Живков"Огняново", "Сютка"АД, "Баташки Снежник" АД.
3.Парите на фонд "Земеделие" раздадени на близки и роднини без договори даже.
4. Венцислав Върбанов с братовчед си Тони Тонев открадна Главния Информационно-Управляващ Център на Министерство на Земеделието по-късно преименуван във фирма Агробизнесинформ ЕАД София. Две административни сгради и седем Магазина в центъра на София. Без да платят един лев от джоба си, всички вноски са направени от дружеството. Държавата е ощетена с повече от десет милиона евро. Крадци на прехода.

Най-голямият крадец в ЗЕМЕДЕЛИЕТО е Венцислав Върбанов.
Ето накратко какво открадна от Министерството:
1. Мелниците: Плевен-фирмата на братовчед му Тони Тонев "Агробизнесинформ" АД прави оценка, а кумът му я купува, липсват 9000 тона първокласна пшеница, Мелница София -разграбена по негово време, 370 милиона стари пари изразходени за реклама на брашно, мелница Червен бряг подарена на братовчед му.
2.Ловни стопанства: "Доброжанска гора" АД, ловната резиденция на Тодор Живков"Огняново", "Сютка"АД, "Баташки Снежник" АД.
3.Парите на фонд "Земеделие" раздадени на близки и роднини без договори даже.
4. Венцислав Върбанов с братовчед си Тони Тонев открадна Главния Информационно-Управляващ Център на Министерство на Земеделието по-късно преименуван във фирма Агробизнесинформ ЕАД София. Две административни сгради и седем Магазина в центъра на София. Без да платят един лев от джоба си, всички вноски са направени от дружеството. Държавата е ощетена с повече от десет милиона евро. Крадци на прехода.

Брей, че сте усведомени и от къде ли? Дай Боже на България повече политици като него! Ако дългите писания на платени опллювачи бяха верни да го бяха осъдили вече, не мислите ли?! Лесно е да кажеш, н да докажеш!?

Ванко : Ето как Венцислав Върбанов приватизира "Доброжанска гора" и "Огняново" В следващите материали ще разгледаме конкретни сделки извършени в интерес на приятелите и познатите на министър Венцислав Върбанов.
Приватизация на “Доброжанска гора”-ЕООД . – Парашутисти лапнаха 40 000 хектара гора. Доверениците на министър В. Върбанов слагат ръка на ловуването в Добруджа. Доверени хора на бившия министър заграбиха 40 000 хектара гори, ловни полета и хижи в сърцето на Добруджа. Това разкриха работници и служители в раздържавената фирма "Добруджанска гора" АД. Секретарката на Венцислав Върбанов - Пепа Александрова, и шефът на националното управление на горите Тони Кръстев държат 30 % от капитала на работническо-мениджърското дружество, без да са работили нито ден във фирмата, алармираха потърпевши. По този повод работници пращат оферта в парламента: не само депутатите и министрите, но и техните секретарки да бъдат задължени да декларират имуществото си в публичния регистър. Ловуването в Североизтока е най-апетитната хапка за приватизаторите. Полетата на Добруджа мамят авджии от цяла Европа с елени и диви прасета. Само през септември и октомври са отстреляни 14 рогати, за които чужденците са платили от 20 000 до 100 000 марки на глава, разкриха запознати с бизнеса. Софийската фирма "Анел`98" дава 1 350 000 лева кеш за 80 % от "Добруджанска гора". Столичното дружество е шкартирано от сделката. РМД-то брои 175 000 лева, а останалите 90% от цената ще издължи на разсрочено плащане в следващите 6 години, показва справка във фирменото отделение на добричкия съд. "Нямам секретарка Пепа Александрова, макар че познавам такова лице. Моите секретарки се казват Вяра /член на борда и акционер на "Агробизнесинформ" АД гр. София/и Габриела. Нямам мой човек или подставено лице в работническо-мениджърското дружество", отрече да има пръст в сделката Венцислав Върбанов. "Не помня столичната фирма нито как се казва, нито колко пари предложи. Но ако беше представила по-добра оферта, в никакъв случай нямаше да бъде пренебрегната. Някои ваши активисти така бяха спазарили "Добруджанска гора", че фирмата вече нямаше да я има", заяви пред репортер на вестника земеделският министър. 29-годишната Пепа Александрова е землячка на Върбанов, както личи от плевенската регистрация на личния й паспорт. Сега младата дама наистина не е министерска секретарка, а експерт в управление "Европейски структури" във фонд "Земеделие" при агроминистерството. Преди приватизацията тя е назначена със заповед на Върбанов за член на борда на директорите на "Добруджанска гора". Тони Кръстев е шеф на борда. Точно преди продажбата пак със заповед на министъра е увеличен капиталът на дружеството. В "Добруджанска гора" влизат почивна база в село Кранево, няколко ловни дома в Тузлата, Батово, Житница, местността Дъбовете, конюшня в село Златия, голям склад за зърно в Соколово... Пепа Александрова притежава 1510 броя акции, колкото и изпълнителният директор на "Добруджанска гора" Илко Манолов. Още стотина души има в списъка на РМД-то, но повечето от тях са масовка с по няколко акции. Корупция, която вече осем, девет години се разследва от органите на прокуратурата и правосъдието и не могат да усъдят престъпниците, показва че справедливостта и законността в страната е под всякаква критика. Ясно се вижда че българското правителство не възприема мерки, за да се справи с корупционите схеми въпреки препоръките на Европейската комисия в доклада за напредъка на България от 2006год. През 2009год. анализът показва, че положението е почти същото. Няма осъдени за извършени тежки корупционни престъпления. Липсват доказателства или тези които ги има така са събрани, че не вършат никаква работа по време на съдебният процес. * * * България разполага с разкошни ловни стопанства. Приходите от ловен туризъм възлизат на стотици милиони лева. Апетита на управляващите към тези обекти е много голям.
Да вземем за пример, как се извършва приватизацията на ловното стопанство и резиденция "Огняново". Ето как журналистката Доротея Дачкова описва скандалната приватизация на този обект. Снимка: Борислав Николов Зад тази ограда започва имението на Валентина - 180 дка ловно стопанство с административни и стопански сгради. През 1999 г. тя е на 20 години и срещу 28 000 лева купува обявеното в ликвидация стопанство. Тези пет бунгала също са продадени на Валентина. В момента пустеят. . Наблюдател Разследване: Валентина в страната на чудесата Или как едно 21-годишно момиче стана собственик на 180 дка от ловна резиденция на Тодор Живков това девойче и ликвидатора се ползват с благоволението на министър Венцислав Върбанов. Ако проследите ще видите че Димитър Цанев става собственик и на 96 декара земя до централни гробища на нищожни цени. Валентина Андрианова е симпатично русокосо момиче на 21 г. В живота й няма нищо особено - завършва обикновено училище, след това я издържат родителите й. През 1999 г. се премества от родния Свищов в Елин Пелинското село Огняново. И заживява на семейни начала с бившия полицай Димитър Цанев. През тази порта се влиза в имението на малката стопанка. . Само година по-късно, в края на 2000 г., тя дава 28 000 лв. и става собственик на апетитен имот - 180 дка от бившия развъдник на фазани край селото, любимо ловно място на комунистическия елит, разположен близо до язовир Огняново, сред разкошна гора. В имота има още административна и производствена сграда, агрегатно помещение, помпена станция, три ловни къщи, 6 блока и 25 курника за фазани. Съвсем като в приказките. Приказната реалност. През 1999 г. дивечовъдното стопанство "Огняново" ЕООД е обявено за ликвидация. През ноември 2000 г. в "Държавен вестник" излиза регистрацията на фирма "Дивечовъдно фазаново ловно стопанство - Огняново" АД. Тя се занимава с люпене и отглеждане на фазани, хотелиерство и ресторантьорство, търговия и спедиция, посредничество, ловен туризъм, внос и износ. Собствениците са трима - бившият полицай Димитър Цанев със 70%, Валентина Андрианова - 16% и Бойко Иванов - 14%. Според фирмения регистър Бойко Георгиев Иванов е в съвета на директорите на държавното "Пристанище Бургас", както и в още няколко дъщерни на порта фирми. Ликвидаторът Георги Георгиев продава сгради от стопанството на Валентина. Тя и Цанев заживяват там. Дотук нищо нередно. Както се казва - дай Боже всекиму. Да, ама някой налива катран в кацата с меда - в прокуратурата е подаден сигнал, че младата дама не би трябвало да разполага с толкова пари. Тя работи отскоро във фирмата на Цанев и в приватизираното ловно стопанство и заплатата й за година и 9 месеца е 1567 лв. Образувано е дело по закона за собствеността на гражданите, според който съдът може да отнеме в полза на държавата доходи и имущество с недоказан произход. Тежката машина на Темида се задейства. На 28 януари 2005 г. Софийският окръжен съд решава, че по-голяма част от 180 дка земя, купени от Валентина, трябва да бъдат отнети в полза на държавата. Прокуратурата обжалва, защото искът й не е уважен напълно. Най-вероятно същото ще направи и Валентина, която твърди, че е невинна. Странно, но срещу останалите собственици на дивечовото стопанство не се водят подобни дела. Вероятно защото няма съмнение за произхода на парите им. Битката на цифрите Според прокурорския иск в периода от 1 септември 1999 г. до 31 май 2001 г. Валентина е получила законни доходи в размер на 68 067 лв. Само 1 567 лв. от тях са от заплата. 62 000 лв. са заем от трима пенсионирани служители на МВР - Христофор Филипов, Георги Райчев и Емил Манчин. Още 4 500 лв. са от наеми. Прокуратурата изчислява, че за същия период разходите й са 98 129.02 лв. Малко над 2000 лв. от тях са пресметнати като разходи за живот според данните на Националния статистически институт, 66 000 лв. е цената, на която Валентина е купила имоти, близо 12 000 са таксите при придобиването им. 8 000 лв. пък струват 800-те акции от дивечовъдно стопанство. За три пътувания на Валентина в Германия, Украйна и Швейцария прокуратурата пресмята още над 10 000 лв. като разходи. Или с други думи - разходите на Валентина са повече от приходите й с над 30 000 лв. Затова прокуратурата настоява съдът да отнеме в полза на държавата имота на Валентинаили най-малкото незаконния й доход. Момичето не се предава лесно. Първо опитва чрез адвокатите си да докаже, че предявеният иск не трябва да се допуска за разглеждане заради непрецизно посочване на правното основание в исковата молба на прокуратурата. Съдът обаче отхвърля възраженията и дава ход на процеса. Второ малката стопанка твърди пред съда, че не е харчила нищо при задграничните си пътувания. Цанев и различни чужди фирми плащали за пътя, хотелите и дневните. Затова сумите за пътуванията трябвало да се отнесат към доходите, а не към разходите й. Убеждава магистратите, че таксите на имотите не са платени с нейни пари, а със заем от стопанството, затова те също трябва да се смятат като доходи. А фирмата на Цанев и ловното стопанство, където работи по трудов договор, я издържат напълно. Съдът не приема версията на Валентина, тъй като тя не представя никакви документи в подкрепа на твърденията си - няма договори за заем, нито заповеди за командироване. Цанев свидетелства в нейна защита, но това не е достатъчно. За съда е важно и че Валентина не е вписала в данъчните си декларации даренията, които твърди, че е получила. Законът за собствеността на гражданите гласи, че недекларираните доходи могат да се установяват в съдебно производство само с официални документи. Присъдата За година и 8 месеца - от септември 1999 г. до юни 2000 г. придобитото от Валентина имущество и разходите й са на стойност 86 969, 34 лв., пресмятат съдиите. Изчисляват още, че разликата между доходите и разходите й от една страна и придобитото имущество от друга е 17 990, 34 лв. Преценяват сумата като "значителна" и я приемат като незаконен доход, с който е платена част от фазанарията. Отсъждат в полза на държавата да се отнеме собствеността върху идеалната част от имота, придобита с незаконните доходи, или 17 990 от 28 000 идеални части. Валентина е осъдена да плати и 719 лв. държавна такса. Решението на окръжния съд не е окончателно. И двете страни ще го оспорят пред горната инстанция. Прокуратурата обаче вече го отбелязва сред успехите си, защото обикновено губи такива дела. А и най-трудно се убеждава първата инстанция, нагоре е много по-лесно, обясняват прокурори. Само времето ще покаже дали са прави в случая с Валентина. Ликвидаторът Ликвидаторът на стопанството Георги Георгиев също е клиент на Темида. На 16 ноември 2004 г. той получава тригодишна ефективна присъда заради приватизацията на фазанарията. И това решение обаче още не е в сила, а тепърва ще се обжалва. На 26 април 1999 г. по предложение на областното настоятелство на БЗНС-Народен съюз тогавашният министър на земеделието Венцислав Върбанов прекратява дейността на "Огняново" ЕООД при условията на пълна ликвидация. Тогава Георгиев е назначен за ликвидатор. Броени дни след това, в стопанството се нанасят Валентина, Цанев и синът му. Според прокуратурата Георгиев е възложил оценка на активите, без да е извършен правен анализ на обекта и не е избрал оценителите чрез конкурс. Не е обнародвал покана до кредитори да предявят вземанията си и не е представял счетоводни отчети и доклади на министъра. В обвинителния акт срещу него пише още, че е продал сградите на ловното стопанство по най-ниската от изготвените оценки, които не са разгледани и приети от министъра. Вредите за държавата са 126 971 лв., твърди обвинението. Съдът признава Георгиев за виновен и го осъжда на затвор и 5 000 лв. глоба. Лишава го и от правото да заема длъжност "ликвидатор" за срок от 5 години. Местните: Използват момичето и накрая ще опере пешкира. Входът на имението на Димитър Цанев и Валентина в Огняново беше заключен с верига и катинар, видя екипът на в."Сега", който направи опит да влезе и да се срещне със стационарния телефон Валентина е добро и отзивчиво момиче и много обича да язди бялата си кобила, но според нас я експлоатират и накрая тя ще опере пешкира, казват хората от Огняново. Тя и Димитър не слизали да пазаруват в селото, а ходели с колите си до София. Според местните Димитър Цанев (наричат го Митко Червото, тъй като имал бизнес с черва) се е пенсионирал от системата на МВР през 1989 г. Според огнянци всичко било измислено от бивши ченгета. Съдът върна ловната резиденция на Живков на младата й собственичка, след като тя успя да докаже, че за 3 години е изхарчила само 1025 лв. Колко животновъди в България могат да се похвалят, че със скромната си заплата са си позволили да купят бивша ловна резиденция? Едва ли са много. Но Валентина Андрианова е сред тях. В приказката й има много обрати. По всичко личи обаче, че ще има и щастлив за нея край. Първо съдът конфискува голяма част от ловната й резиденция заради недоказан произход на доходите й. По-малко от година след това обаче втората инстанция й я върна. Последна дума по казуса би имал Върховният касационен съд. По всичко личи, че съдът е успял да убеди обвинението, че Валентина няма незаконни доходи, защото във ВКС прокурорски протест няма. Срокът за сезиране на последната инстанция изтича след два дни - на 15 януари. Ако дотогава няма протест, Валентина окончателно печели съдебната битка. .Резиденцията е любимо ловно място на елита преди 1989 г., близо до язовир "Огняново", разположено сред разкошна гора. В имота има административна и производствена сграда, агрегатно помещение, помпена станция, три ловни къщи, 6 блока и 25 курника за фазани. Но през 1999 г. е обявен в ликвидацияПрез ноември 2000 г. пък е регистрирана фирма "Дивечовъдно фазаново ловно стопанство-Огняново" АД. Тя се занимава с люпене и отглеждане на фазани, хотелиерство и ресторантьорство, търговия и спедиция, посредничество, ловен туризъм, внос и износ. Собствениците са трима: Димитър Цанев - със 70%, Валентина Андрианова - 16%, и Бойко Иванов - 14%. Валентина купува сгради от стопанството и заедно с Цанев заживяват там. Но в прокуратурата е подаден сигнал, че младата дама не би трябвало да разполага с толкова пари. Тя работи отскоро във фирмата на Цанев и в приватизираното ловно стопанство и заплатата й за година и 9 месеца е 1567 лв. Образувано е дело по Закона за собствеността на гражданите, според който съдът може да отнеме в полза на държавата доходи и имущество с недоказан произход. На 28 януари 2005 г. Софийският окръжен съд реши, че по-голяма част от 180 дка земя, купени от Валентина, трябва да бъдат отнети в полза на държавата. Стопанката твърди, че е невинна, и обжалва. Според прокурорския иск в периода от 1 септември 1999 г. до 31 май 2001 г. Валентина е получила законни доходи в размер на 68 067 лв. Само 1567 лв. от тях са от заплата. 62 000 лв. са заем от трима пенсионирани служители на МВР - Христофор Филипов, Георги Райчев и Емил Манчин. Още 4500 лв. са от наеми.. Прокуратурата изчислява, че за същия период разходите й са 98 129.02 лв. Малко над 2000 лв. от тях са пресметнати като разходи за живот според данните на Националния статистически институт, 66 000 лв. е цената, на която Валентина е купила имоти, и близо 12 000 са таксите при придобиването им. 8000 лв. пък струват 800-те акции от дивечовъдно стопанство. За три пътувания на Валентина в Германия, Украйна и Швейцария прокуратурата пресмята още над 10 000 лв. като разходи. Или с други думи, разходите на Валентина са повече от приходите й с над 30 000 лв. Затова прокуратурата настоява съдът да отнеме имота на Валентина или най-малкото - незаконния й доход. Момичето не се предава лесно. Твърди пред съда, че не е харчило нищо при задграничните си пътувания. Цанев и различни чужди фирми плащали за пътя, хотелите и дневните. Затова сумите за пътуванията трябвало да се отнесат към доходите, а не към разходите й. Уверява магистратите, че таксите на имотите не са платени с нейни пари, а със заем от стопанството, затова те също трябва да се смятат като доходи. А фирмата на Цанев и ловното стопанство, където работи по трудов договор, я издържат напълно. Съдът не приема версията на Валентина, тъй като тя не представя никакви документи в подкрепа на твърденията си - няма договори за заем, нито заповеди за командироване. Цанев свидетелства в нейна защита, но това не е достатъчно. За съда е важно и че Валентина не е вписала в данъчните си декларации даренията, които твърди, че е получила. Законът за собствеността на гражданите гласи, че недекларираните доходи могат да се установяват в съдебно производство само с официални документи. За година и 8 месеца - от септември 1999 г. до юни 2000 г., придобитото от Валентина имущество и разходите й са на стойност 86 969, 34 лв., пресмятат съдиите. Изчисляват още, че разликата между доходите и разходите й, от една страна, и придобитото имущество, от друга, е 17 990, 34 лв. Преценяват сумата като "значителна" и я приемат като незаконен доход, с който е платена част от фазанарията. Отсъждат в полза на държавата да се отнеме собствеността върху идеалната част от имота, придобита с незаконните доходи, или 17990 от 28000 идеални части. Решението на окръжния съд не е окончателно. Но прокуратурата побърза да го отбележи сред успехите си, защото обикновено губи такива дела. А и най-трудно се убеждава първата инстанция, нагоре е много по-лесно, обясняваха прокурори. Както се случва понякога, горната инстанция - в случая Софийският апелативен съд, е на различно мнение. И смята по различен начин. Разликите идват основно от две места. Първата инстанция реши, че близо 12 000 лв. такси и данъци за имотите на Валентина са направен от нея разход. САС обаче приема, че за тези разходи тя е получила заем от фирмата на Цанев. Другата разлика идва от задграничните пътувания на жената. Те бяха пресметнати като разходи от 5092 лв. от окръжните съдии. Но горната прие, че разноските са платени от Цанев или от чуждите фирми, на които са гостували. Така според апелативните магистрати разходите на Валентина за периода са 69 025 лв., а приходите й - с 5446 лв. по-малко. "Това превишение обаче не може да се приеме като значително по терминологията на закона, поради което не е налице незаконен доход. Предявеният от прокуратурата иск се явява неоснователен", пише в решението на САС. Но според същото това решение Валентина може дълго време да живее с тези близо 5500 лв. Магистратите приемат, че за три години и половина - от началото на 1998 г. до средата на 2001 г., жената е изхарчила само 1025 лв., защото по всякакъв начин е била осигурявана от Цанев. Ако пък се вярва на твърденията на Валентина пред съда, тя няма абсолютно никаква нужда от пари. Така че с тези 5500 лв. на практика може да живее до края на живота си или поне докато е с Цанев. Според показанията им Валентина е назначена във фирмата му, която се занимава с животни, като секретар. Фактически обаче отглеждала животни в стопанството. При пътуванията на шефа в чужбина пък го придружавала като технически сътрудник. А фирмата плащала за всичко, което й е нужно - облекло, обувки, жилище, вода, ток, транспорт, храна. Дай, Боже, на всеки животновъд такива благини. "На 2 февруари връчих на Валентина призовката, която дойде в кметството. Момичето се отзова веднага и я подписа", разказа пред "Сега" кметът на село Огняново Александър Стоилов. Той не скри, че са в обтегнати взаимоотношения с Димитър Цанев. "За мен това си е пладнешки обир. Само инкубаторът струва 150 хил. долара. А от инкубатори излизат по 166 000 фазанчета на година", сподели директорът на държавното дивечовъдно стопанство Харизанов. Той е началник на стопанството от 2001 г. - няколко дни след като е осъществена сделката. Преди това е работил пак там. След продажбата на държавата останала хижата, земя и малко стопанство. Ловният дом и до сега е известен като резиденцията на Тодор Живков. За последно бившият първи е отсядал в нея на 21 януари 1984 г. Кметът Александър Стоилов показа оценката за дълготрайните материални активи на цялото стопанство, направена на 31 март 1992 г. Тя е 5 597 993 лв. Сградите са оценени на близо 3 млн. Машините и съоръженията - на около 2,5 млн. лв., транспортни средства на 96 504, а останалите активи за около 35 000 лв. "За мен това си е пладнешки обир. Само инкубаторът струва 150 хил. долара. А от инкубатори излизат по 166 000 фазанчета на година", сподели директорът на държавното дивечовъдно стопанство Харизанов преди година пред екип на "Сега". Той е началник на стопанството от 2001 г. - няколко дни след като е осъществена сделката. Преди това е работил пак там. След продажбата на държавата останали хижата, земя и малко стопанство. Кметът на селото Александър Стоилов пък показа оценката за дълготрайните материални активи на цялото стопанство, направена на 31 март 1992 г. Тя е 5 597 993 лв. Сградите са оценени на близо 3 млн. Машините и съоръженията - на около 2,5 млн. лв., транспортни средств а на 96 504,а останалите активи за около 35 000лв

ЕЛЕНА ЕНЧЕВА
Висш прокурор е определил 10 000 лв. гаранция за ексземеделския министър Венцислав Върбанов, съобщиха магистрати. Новината бе потвърдена и от заместника на Филчев Христо Манчев. "Разпоредил съм делото да приключи с обвинителен акт в максимално кратки срокове и да се внесе в Софийския градски съд", обяви още Манчев.
Имунитетът на Върбанов, който сега е депутат от СДС, бе свален от парламента на 21 март по искане на Никола Филчев.
Преди това специална комисия на НС ревизира делата на фонд "Земеделие" и прати на прокуратурата 19 папки с материали.

Мярката за неотклонение е била определена онзи ден. Тогава ексминистърът бил привлечен като обвиняем по три текста на НК - за безстопанственост в особено големи размери, особено тежко престъпление по служба и за престъпление, свързано с приватизацията. Максималното наказание е 10 г. затвор.
В искането си за сваляне на имунитета на Върбанов Филчев бе посочил като прегрешения неиздължени кредити за 37 млн. лв. към фонд "Земеделие", ощетяването на фонда със споразумение за продажба на трактори и фрези на производителите, нарушения при приватизацията на "Добруджанска гора" и "Геоводинженеринг". Според зам. главния прокурор Христо Манчев повечето от сигналите са се потвърдили.

Ето как се коментират новините от журналистката Фани Чоджумова и коментар от прокурор Мариана Станкова:

Венцислав Върбанов на съд за източване на фонд "Земеделие"

1. Кой разграби българските МЕЛНИЦИ - Венци Върбанов,ето
как стана разпределението между приятелите и роднините на министъра.
Заграбването на мелниците, силозите и зърното, което се съхраняваше в тях.
Мелница “Плевен”
Тази мелница беше едно много-добро предприятие от хранителната промишленост на България. То е проектирано и построено по най- модерните технологични изисквания за времето си. Разполагаше със съвременни железобетонни силози в които можеше да се съхранява 100 000 тона зърно. Освен това мелницата която обработваше зърното, позволяваше получаването на високо качествени брашна. Всички процеси бяха автоматизирани, ръчен труд не участваше в целия технологичен процес. Може би това бяха предпоставките, които засилваха апетита на министъра на земеделието да приватизира мелницата и силозите чрез РМД, съставено от негови поставени лица. Основен акционер в това РМД е Васко Денчев, кум на министъра, той е собственик на 55% от предприятието. Оценката е направена от фирма "Агробизнесинформ", в която председател на борда на директорите е първия братовчед на министъра Тони Милев Тонев. При продажбата офертната цена е намалена с 200 000 лв. и мелницата, заедно със силозите е продадена 2 971 000лева. А зърното което е собственост на предприятието е на стойност 5 милиона лева. РМД става собственик на активи, които са на стойност 8милиона лева. Тези сгради, силози, машини, транспортни средства се придобиват от хора които министърът е назначил в борда на директорите и е дал указание да направят РМД, в което неговият кум държи мажоритарния дял от предприятието. Създадена е схема за източване на държавното имущество, от поставени лица. Тази хора ще изпълняват разпорежданията на министъра, въпреки че предприятието вече не е държавно. Организираната престъпна схема, се използва от държавни служители, на отговорни постове за разпределение и заграбване на държавното имущество. При този случай плевенската мелница, министърът има пряк интерес, мелницата да е под негов контрол защото: първо той е от този край и второ майка му и брат му се занимават със зърнопроизводство и търговия на хляб и хлебни изделия. Затова интересите на държавата са пренебрегнати и на първо място са поставени личните интереси. Държавата губи обект на стойност 8 мил.лева, а РМД печели предприятие което струва 8 мил.лева за 2 971 000лева, от които половината платени с компесаторни инструменти.
Софийската мелница
Най-голямата и най-модерната мелница на Балканския полуостров е продадена за 25мил. долара вместо 50мил. долара. При това само 50% от сумата платени кеш.
Как се осъществява заграбването на тази мелница. Схемата е малко по- различна от тази на плевенската мелница. Голямото източване започва още докато мелницата е държавна. Министърът назначава за директор Пламен Грозданов, който е негов съпартиец от БЗНС и за зам. директор по търговските въпроси Любомир Ников също негов съпартиец. За 10-11месеца този екип е похарчил 370милиона стари лева за дарения, спонсорство, реклами, повечето от които се вливат в частния бизнес на господин Ников. Този човек работи с голям замах, сключва договор за бартер, брашно срещу трактори “Беларус” . Сделката е прекарана през офшорната фирма “Ованес Мелик- Пашев” регистрирана в Кипър. Така машините излизат с около 4000-5000долара по-скъпи. Така в двора на мелницата пристигат 45 трактора срещу 3000тона първокачествено бяло брашно. Естествено за тракторите няма купувачи и те години наред ръждясват в двора на мелницата. Върхът на търговските способности на двамата ръководители от БЗНС е покупката на брашно срещу кръглата сума 160 милиона лева. Това брашно държавното предприятие го изкупува от мелница “Плевен” с което се освобождават парите на РМД Васко Денчев нарочен за кум или братовчет на министъра. Това брашно е било с лоши качества и за него не се намират купувачи, стои в складовете на комбината. Но за благодарност към министъра съпартийците от БЗНС купуват джип “Тойота” с всички екстри за 118 000 лева. След финансова ревизия се доказва че Софийската мелница е навъртяла загуба за 1,5милиарда стари лева за 10месеца, а предишната година печалбата е била 163 милиона стари лева. След това източване на тези пари, мелницата се продава 55% на фирма “Крапс” ООД- собственост на Пламен Найденов и братя Джанкови. Преди това 20% са купени от фондовете при първия кръг на масовата приватизация. Пет процента са закупени от работниците а 20% остават държавен дял, които по- късно се продава на фондовата борса. Комбината е закупен с блокирани банкови сметки, заради необслужен банков заем от 3,7 милиарда лева към Булбанк. Повечето хора разказват за далаверите на това ръководство и са наясно с схемите за източване на комбината. Те са и доказани от финансовата ревизия но както в повечето случаи, където става въпрос за много пари, нещата се замазват и виновни не се намират.
Мелница “Напредък” АД- Червен бряг.
Една от големите мелници в северна България. Мелничарството в този край е с традиции от стари времена. През 1999год. по времето на министър В.Върбанов собственик на мелницата става неговия братовчет Данчо Кънев. Фирмата му “Кондор и сие-мелници” става собственик на 92,36% от мелничния комбинат в гр. Червен бряг. А останалите проценти са на министерство на земеделието. Кой е новият собственик на комбината, ето какво съобщава пресата:
Магистратите отново нищят бившия шеф на ОИТ - Плевен
Прокуратурата предлага административно наказание за Данчо Кънев(съдружник на министър В.Върбанов в МОЛ-Екобилдинг)
Надежда СИМЕОНОВА
Магистратите отново ще нищят бившия шеф на Областната инспекция по труда (ОИТ) в Плевен Данчо Кънев. Въпреки че предложението на прокурор М. Бешков от Софийската районна прокуратура (СРП), вписано в постановление от 26 януари 2009 г. и изпратено до Софийския район съд (СРС), е Кънев да се освободи от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание за нарушение на Закона за държавния служител (ЗДС), все пак отново ще се търси някаква справедливост. Предложението се налагало от обстоятелствата, че за престъплението, за което бившият шеф на ОИТ - Плевен, е привлечен към наказателна отговорност, се предвижда лишаване от свобода до 3 г., той не е осъждан за извършено престъпление от общ характер (т. е. реабилитиран е по право) и в резултат на деянието му не са настъпили имуществени вреди.
“BG Север” пръв през декември 2004 г. осветли обстоятелството, че тогавашният началник на ОИТ заема поста неправомерно и в нарушение на ЗДС, тъй като има участие в няколко търговски дружества.
Бившият шеф на трудовата инспекция в Плевен е бил криминално проявен и регистриран в информационната система на МВР за различни тежки умишлени престъпления от общ характер, става ясно от изложението на постановлението. Данчо Кънев дори е бил осъждан, но впоследствие реабилитиран по право за престъпление по чл. 233, ал. 1 от Наказателния кодекс (Чл. 233, ал.1 - “Който без съответни лиценз, регистрация или разрешение изнася, внася, трансферира, транспортира, транзитира, извършва брокерска дейност с оръжия или с изделия или технологии с двойна употреба, както и когато такива дейности са осъществени в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от Европейския съюз, указани в акт на Министерския съвет или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до двеста хиляди лева”). За това престъпление е наказан с “лишаване от свобода” за 8 месеца, като в последствие наказанието е било отложено за изпитателен срок и глоба в размер на 800 лв.
В прокурорското постановление се потвърждава и изнесената в “BG Север” информация, че когато е заемал поста директор, Кънев е бил съдружник в частни фирми, дори е фигурирал като едноличен търговец. ЕТ “Кондор - Данчо Кънев” е регистрирана още през 1989 г. с предмет на дейност довършителни строителни дейности. Две години по-късно - през 1991 г., с решение на Софийския градски съд стартира дейността на скандалната “Кондор и сие” ЕООД, чрез която още по времето на Венцислав Върбанов чрез сложни машинации неговият братовчед Данчо Кънев приватизира мелничния комбинат “Напредък” в Червен бряг. 12 дни след като Кънев заема длъжността директор в ОИТ - на 12 август 2003 г., е направена промяна в регистрацията на фирмата. Но противно на всички очаквания той не е заличен от ръководството, а точно обратното - вписан е като едноличен собственик със сто процента участие. Според регистрите шефът на ОИТ е съдружник с 50% участие и в създадената през 1996 г. “Булкозметик” ООД, занимаваща се с производство на парфюми и тоалетни продукти. Производство на мелничарски продукти е дейността пък на “Жи енд кей” АД, регистрирана през 1998 г. от Търговищкия окръжен съд. В нея делът на Кънев е 30,06%. С него обаче на практика той си осигурява лидерството сред останалите собственици, се вижда от разпределението на капитала на дружеството. 33,46% от фирмата притежават група физически лица, останалите акционери, които са четирима, са с минимално участие. “Кондор и сие - мелници - Червен бряг” е създадена през 1999 г. отново за производство на мелничарски продукти. От регистрите става ясно, че шефът на плевенската инспекция по труда притежава 92,36% от предприятието. За да подсигури още повече финансовата си обезпеченост, два месеца преди формално да смени частния с държавния сектор Данчо Кънев става едноличен собственик на “Конкорд - БГ” ЕООД.
На 21 юли 2003 г. Кънев кандидатства пред ИА “Главна инспекция по труда” за длъжността директор на ОИТ - Плевен. Той попълва и задължителната декларация по чл. 8, ал. 3 от ЗДС (”Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което е: едноличен търговец, неорганичено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител (прокурист), ликвидатор или синдик”), като в нея не декларира участието си в частните фирми. Според прокурорското постановление след съставянето и предоставянето на декларацията с невярно съдържание Кънев е предприел действия “за промяна на подлежащите на вписване в Търговския регистър обстоятелства, свързани с качеството му на управител, по отношение на само част от горепосочените търговци. В останалите такива продължил участието си като управител, включително до настоящия момент”.
Шеф на инспекция по труда ръководи седем частни фирми
От Дарина Шолева, Плевен
Последна промяна в 18:32 на 30 ное 2004, 348 прочитания, 0 коментара
Директорът на плевенската Областна инспекция по труда (ОИТ) Данчо Кънев участва в ръководството на седем частни дружества в противоречие със Закона за държавния служител, съобщи регионалният седмичник “ВГ Север”. Справка в “Апис регистър плюс” потвърди информацията, а Кънев също не я отрече.
Според данните в регистъра Кънев е собственик на ЕТ “Кондор-Данчо Кънев”, която е регистрирана през 1989 г. и се занимава с довършителни строителни дейности. Две години по-късно с решение на Софийския градски съд започва да функционира “Кондор и сие” ЕООД, която приватизира мелничния комбинат “Напредък” в Червен бряг.
Десетина дни след като е назначен за шеф на инспекцията в Плевен, Кънев иска промяна в регистрацията на дружеството и е вписан като негов едноличен собственик. Пак през този период, след юли 2003 г., става едноличен собственик и на “Кондор-БГ”, и на “Кондор 4″ ЕАД.
Освен това държавният служител участва с 50 на сто в “Булкозметик” ООД и с 30% във фирмата за производство на мелничарски продукти “Джи енд кей” АД. Аналогична е дейността и на друга негова компания “Кондор и сие-мелници - Червен бряг”, създадена през 1999 г. В нея директорът на трудовата инспекция притежава 92.36%. Останалите са на Министерството на земеделието. С още двама съдружници Кънев стопанисва и “Дани М”.
“Признавам, че имам фирми. В част от тях наистина съм акционер, но те си имат прокуристи или управители. Други пък изобщо не извършват дейност и затова не смятам, че съм подвел работодателя си в лицето на държавата и не съм нарушил закона”, коментира за “Дневник” Данчо Кънев. Той уточни, че едно от дружествата - “Джи енд кей”, е регистрирано с една цел - да приватизира мелницата в Червен бряг. Директорът на ОИТ заяви, че преди година и тя е продадена. “Не смятам, че работя тенденциозно и притеснявам компании с дейност, близка до тази на фирмите ми.
Вярно е, че в съда падат част от актовете, които правят трудовите инспектори. Затова е съдът, да решава спорове”, каза Кънев по повод обвинения на местни предприемачи. Те твърдят, че Кънев им дължи пари, но вместо да им ги върне, непрекъснато проверява фирмите им. Предприемачите обаче отказват да им бъдат цитирани имената, защото се притесняват проверките да не зачестят още повече.
Председателят на Главната инспекция по труда Тотю Младенов каза, че е запознат със случая и в момента тече вътрешна проверка. Той отказа повече коментари, докато не приключи проверката.
Трудовите инспектори контролират условията във фирмите, договорите, могат да глобяват и дори да затварят заводи за тежки нарушения на законодателството.
Когато има политически чадър над високопоставен чиновник, всички служби работят за него и той е неуловим. А когато има и някоя роднинска връзка, престъпленията стават бетонирани и никой не може да ги разкрие. Така е и с този директор на ОИТ- Плевен. Той е сложен на този пост, да краде и събира пари за избори и за себе си. От друго не се интересува. Личните интереси над всичко. Времето и обществените процеси, които се развиват съдействат интересите на престъпниците, да се защитават от полиция, прокурори и съдии.
Днес всичко се продава служби, влияние, ходатайство, предприятия, заводи, полиция, прокурори, съдии. Но трудно се намират доказателства за извършените престъпни деяния, защото всичко се върши на четири очи, с поставени лица, със силни адвокати, хора които майсторски замазват престъпленията. Няма осъдени и наказани хора по-високите етажи на служебната иерархия на властта.
Мелница “Нова Загора”
Тази мелница се намираше в голям зърно производителен район. Мелницата притежаваше силози и плоски складове за съхранение на 60 000 тона зърно и
съвременно оборудване за производството на висококачествени брашна. Близостта на мелницата до бургаското пристанище, повишаваше стойността на обекта и го правеше много атрактивен за наши и чуждестранни търговци на зърно.
Как се извърши приватизацията на мелница “Нова Загора”
. Ивайло Дражев Атанасов, 34-годишен бургазлия, купува на 30 декември 1997 г. 50% от мелницата в Нова Загора чрез фирмата си “Интрейд”. Дражев става председател на съвета на директорите на предприятието “Българско зърно”. Как точно Министерството на земеделието го избира за купувач, какъв е бил търгът и колко е платил бургазлията за удоволствието да стане мажоритарен собственик на мелницата, не е ясно./служителите говореха, че е доставил две чувалчета банкноти в министерството/ Справката, която се предоставя от дирекция “Приватизация” на ведомството на Венцислав Върбанов, не дава подобни сведения. Самият министър казва, че всичко е в съда и прокуратурата, и не желае повече да обсъжда сделката. В справката обаче е отбелязано, че с анекс към договора купувачът се задължава да погаси финансовите задължения на предприятието към Централната кооперативна банка в размер на 2 214 356 483 лева до 31 ноември 1998 г. Държавният фонд за реконструкция и развитие, който гарантира заема, го изплаща на банката и “Българско зърно” вече дължи парите на държавата. Председателят на съвета на директорите Дражев обаче не си плаща задълженията. Няма пари/ те са дадени за подкупи/. Към края на миналата година той дължи освен главницата още 309 814 496 лв. просрочени лихви, твърди Министерство на финансите. Оказва се обаче, че бургазлията не е толкова зле с парите. Морето и неговите трудови хора. Той намира възможност за добра сделка в собствения си град. На 9 декември 1998 г. община Бургас продава 80% от предприятието “Фина механика” на Дражев. Най-голямата хапка от предприятието е основната административна сграда в центъра на морския град. 8 етажа, 3 225 кв. м. разгърната застроена площ на бул. “Стефан Стамболов” 126. Според приватизационния договор цената на сделката е 1 010 000 000 лева. По банковия курс през декември 1998 г. това прави 594 118 щатски долара. Председателят на общинския съвет в Бургас и лидер на сините в града Васил Илиев (а също и неуспял кандидат-кмет на СДС) непрекъснато повтаря, че Ивайло Дражев Атанасов и кметът Йоан Костадинов са близки приятели и има доста съмнителни неща в продажбата на “Фина механика”. Ако Дражев и Костадинов са близки, това най-вероятно е по линия на разпуснатото вече червено “генералско” движение. Неотдавна бургаската телевизия “СКАТ” показа материал от създаването на движението през октомври 1998 г., където един до друг седят кметът и съдружникът на Дражев в неговите фирми Георги Киров. Друг известен “генерал” Младен Червеняков, бивш министър на правосъдието, е адвокат на бургазлията. Опозицията на кмета твърди, че той е продал на много ниска цена предприятието, че е мътен изборът на купувач на “Фина механика” и че много рядко общините продават на изплащане, какъвто е случаят. Недялко Динев, местният лидер на “Гергьовден”, обяви, че организацията вече мисли за оставката на кмета. Общинският съветник Христо Порточанов заяви, че ще иска ревизия на общинските фирми. Според самия Костадинов обаче всичко е чисто. Общинският съвет е този, който взима решения за приватизация и именно той е включил през 1997 г. “Фина механика” сред обектите за продажба. Пак местният парламент е определил и способа - преговори с потенциални купувачи. Общинският съвет е приел оценката на предприятието. “Надзорният съвет на общинската агенция по приватизация с решение N 33/03.12.98 г. е обявил за купувач “Фина механика” АД-Бургас (едноименна фирма на Дражев - б.р.), предложило най-добра оферта, с което дружество се продава,” аз бях длъжен да сключа договор”, казва кметът. Той твърди, че подписаните от Дражев документи съдържат клаузи, обезпечаващи изпълнението на договора и гарантиращи интересите на общината. “Визираната в договора цена е изплатена изцяло. Категоричен съм, че…щета на общината не е нанесена”, казва още Костадинов. Как обаче е изплатена? В договора пише, че в деня на подписването Дражев плаща 303 000 000 лева - 30% от цената. След 9 месеца плаща 20%, а след 12 месеца - 50%. Купувачът внася първата вноска. За да изплати задълженията си към общината, на 28 декември 1999 г. Дражев продава административната сграда на “Фина механика” на Националния осигурителен институт (НОИ). Тогава той получава първата сума от 700 000 лева (стари 700 000 000) и я дава на общината. Обгрижване на старите хора сградата, в която доскоро се е помещавало Районното управление на НОИ в Бургас, е прекалено малка и съвършено неподходяща за целите му, твърди шефът на дирекция “Администрация и имоти” в института Георги Станчев. Той надълго и нашироко обяснява за двата асансьора, пред които ставало стълпотворение от пенсионери, самоделно направените бюра на служителите и огромния архив, който заемал цял етаж от бившия Окръжен съвет в Бургас. “Три години водехме разговори с общината и търсехме подходяща сграда, но оттам ни казваха, че не разполагат с такава”, оплаква се Станчев. Преди няколко месеца обаче Дражев предложил сградата на “Фина механика”, управителният и надзорният съвет на НОИ я харесали и сключили договор за сумата 2 231 250 долара или 3,7 пъти повече, отколкото “Интрейд” е платил на общината за 80 % от всички имоти на “Фина механика”. Както и да се смята, НОИ можеше да спести за пенсии в Бургас 1 637 132 долара, ако беше купил сградата директно от общината. Директорът Станчев твърди, че не знае какво съдържат документите, с които Дражев е станал собственик. В договора между Дражев и общината обаче пише: “Купувачът учредява залог на дяловете си в полза на продавача пропорционално на незаплатената част от цената по този договор” и “Купувачът учредява в полза на продавача и ипотека върху имотите”. Тези ограничения обаче не нарушават съня на шефовете на НОИ. Вариантите са два. Или общината по необясними причини е свалила залозите и ипотеката, за да бъде продаден имотът. Или НОИ е купил имот, който е хем заложен, хем ипотекиран. Какво щеше да прави общината, ако Дражев беше взел 700 000 марки от НОИ и беше изчезнал, без да ги върне? А какво щеше да прави институтът, ако общината си беше поискала той да й плати ипотеката? Когато е купил “Фина механика”, Дражев се е задължил в срок от 3 г. да не извършва или да не допуска да бъде извършена промяна на основния предмет на дейност на дружеството. На всичко отгоре той е подписал, че за своя сметка ще направи инвестиции в дружеството поне за 1 250 000 000 лв. в срок от 5 г., за които ще се отчита на общината, няма да съкращава персонала, ще му осигури труд и заплати. Измаменото камилче е държавата Връзката между Националният осигурителен институт и мелницата в Нова Загора е сложна. Когато Дражев става собственик на “Българско зърно” АД, той сключва договор за съхранение на 3000 тона пшеница на ГУ “Държавен резерв и военновременни запаси”. Освен това Дражев купува към 15 000 тона зърно от “Зърнени храни” ЕАД за над 1,5 млрд. лева. Само че забравя да плати, твърдят от държавната фирма. Същевременно Бургаският общински хлебозавод става основен клиент на мелницата. Съхраняваното и купено, но неплатено зърно Дражев праща в родния си град. Хлябът, произведен в този завод е доста по-скъп от замесвания в другите сродни предприятия в крайморския град. На 2 август 1999 г. министърът на земеделието Венцислав Върбанов издава заповед N 42 - 524, с която едностранно прекратява договора за продажба на 50% от капитала на мелницата в Нова Загора поради неизпълнение на договора. Същия ден е сключена нотариална сделка, с която Дражев си продава зърнобазата на една от другите свои фирми “Фина механика”. Като председател на борда той е представил в нотариата протокол от заседание на съвета на директорите, който според министър Върбанов е с невярно съдържание. Дражев продава терен от близо 45 дка с всички постройки върху него: 3 производствени склада за зърно, навеси за стока и машини, административна сграда, трафопост, кантар, бункер, ремонтна работилница за 393 425 лева. Т.е. Дражев би трябвало да ги извади от единия си джоб и да ги вкара в другия. Месеци по-късно обаче държавното ръководство на национализираната мелница твърди, че и тази нищожна сума липсва в касата. Липсвала още пшеницата от Държавния резерв. Не става ясно защо Върбанов прекратява сделката чак през август, след като още през януари 1999 г. държавната фирма “Зърнени храни” обявява пред органите, че Дражев не си плаща задълженията. Всъщност, когато земеделското ведомство се сеща, че се е замесило в голяма далавера и е време да излезе от нея, то вече е помогнало с пасивността си от мелницата да се изнесе всичко, което има някаква стойност. Оттогава насам земеделският министър пише писма до главния прокурор Никола Филчев да се намеси в случая, като обявява, че Дражев е нанесъл вреди на държавата в размер на 4,1 млн. деноминирани лева, но белята вече е направена. Венцеслав Върбанов обаче не е първенец в съревнованието “Кой ще помогне на Дражев да източи държавата”. Муравей Радев, който е правоприемник на Държавния фонд за реконструкция и развитие чак в края на септември 1999 г. се сеща, че трябва по съдебен път да предяви искания към “Българско зърно” за неиздължените главница и лихви от договора с ЦКБ. Към 31 август 1999 г. това са 1 475 163 456 лева. Страшно много пари. Радев пише молба до съда да наложи възбрана върху всички недвижими имоти, движими вещи, вземания и банкови сметки на длъжника. Въпреки това през ноември Дражев успява да продаде целия транспортен парк на дружеството отново на собствените си фирми “Интрейд груп” и “Фина механика” за 10 996 лева. Пари от тези сделки в касата също липсват, установява проверката на държавното ръководство на фирмата. Тъй като съдебната ни власт е известна със своята експедитивност, възбрана върху сградата на “Фина механика” в Бургас е вписана чак на 22 декември 1999 г. след изричното искане на ликвидатора на мелницата. 6 дни по-късно Дражев продава тази сграда на НОИ. Значи сделката вероятно е невалидна. На януари 2000 г. ликвидаторът Владимир Йорданов праща писмо до изпълнителния директор на НОИ Николай Николов, Муравей Радев, Иван Нейков и Венцеслав Върбанов, в което разказва случая. “Моля за вашето съдействие за спиране и анулиране на тази сделка с оглед защитаване на държавните интереси”, пише ликвидаторът. Въпреки това НОИ продължава да плаща вноски за купуване на сградата. До 1 март институтът (държавата) е платил на Дражев 3 462 000 лева. Чак преди около месец Нейков праща писмо до НОИ да спре разплащането, защото сделката е оспорима, казва директорът на “Администрация и имоти” в НОИ Георги Станчев. Не е ясно срещу какво държавата е помогнала на Дражев да я измами. Сега освен писмата до главна прокуратура, които вече месеци залежават, се готви и разглеждане на случая в парламентарната комисия “Антимафия”. Но каквото и да последва от това, едва ли ще потекат обратно пари от джоба на Дражев към държавната хазна. Същевременно пенсионерите в Бургас, както в цялата страна взимат минимална пенсия от 46 лева. Дражев обаче е помислил и за тях. Той отдавна е регистрирал Доброволен пенсионен фонд “Нова България”. Заповядайте на далаверата! каре Дражев безспорно е активен човек. От 1993 г. до сега той е регистрирал фирмите: “Интрейд”, “Интрейд - Турист - Сървисис”, “Интрейд груп”, “Интрейд газ”, “Интрейд Инвест”, “Интрейд Спорт”, “Българско зърно”, “Българско вино”, “Българска риболовна компания”, Доброволен пенсионен фонд “Нова България”, “Фина механика”, “Търговска къща”. 13 фирми. Те се занимават практически с всичко - туристически услуги, хотелиерство, ресторантьорство, търговия, производство, рекламна, комисионна, спедиционна, лизингова, складова, импресарска, информационна, програмна дейност, производство на филми, видео и звуко записи, покупки, строеж и обзавеждане на имоти с цел продажба, покупки на ценни книжа, сделки с интелектуална собственост, издателска и печатарска дейност, семейни тържества, разработване и продажба на пенсионни схемиза допълнително осигуряване, добив и търговия с енергийни ресурси. Това обаче не е всичко. Дражев е и политически активен. През 1994 г. той Софийски градски съд вписва в регистрите си “Партия Нова България”, а Ивайло Дражев Атанасов е член на ръководството. В началото на тази година, когато държавата издирва предприемача за стари дългове, Бургаският съд преобразува неговото дружество “Българска риболовна компания” в “Българска корабостроителна компания”. Значи Дражев няма намерение да ходи в затвора, той планува да строи кораби. Дали ни чака втора серия? ИНТЕРВЮ Дражев: Министърът е подведен, съдията краде, а ликвидаторът е подставен - Г-н Дражев, как се получи така, че купихте 80 % от едно предприятие за 600 000 долара, а продадохте една сграда от него за 2 200 000 долара? - Направили сме ремонти, имаме инвестиции за 2,5 милиона лева във “Фина механика”. Имам записано на видеокасета как изглеждаше сградата, когато я купихме. Състоянието беше трагично, сега има нови инсталации, гранитогрес, нови асаньори, кожи - никаква връзка със старата сграда. - В договора, който сте сключили с общината, пише, че се учредява залог на дяловете и ипотека, докато не платите цената. - Сградата е обособена част от “Фина механика”, ние купуваме дялове и те са наша собственост от момента на договора. Върху всички обособени части на предприятието имаше възбрана, докато изплатихме последната вноска. Ние спокойно можехме да освободим залата още с първата вноска. До момента, в който сме продали сградата, сме превели над 65 % от сумата. Последната ни вноска към общината беше около триста и няколко хиляди лева. - Ликвидаторът на мелницата в Нова Загора пише друго. - Ликвидаторът е пряко замесено лице, срещу което имаме сигнал в Главна прокуратура и в най-скоро време ще поискаме задържане под стража. Когато той влезе в мелницата с една нищожна заповед на принципала, са изчезнали над 4000 т. зърно и транспортни средства. Ликвидаторът изпълнява една поръчка на лица, срещу които има заведени искове. Лица, замесени в присвоявания в мелницата в момент, когато аз съм бил мажоритарен акционер. Става дума за длъжностни лица и пълномощници, които в определен момент са били свързани и с мен. - Как сте продали сградата на НОИ, след като е имало възбрана върху нея заради исканията на Министерство на финансите срещу вас? - Ние сме представили удостоверение за актуално състояние в момента на имота и за липса на възбрани с дата 29 декември 1999 г. Защото някои беше споменал, че можем да очакваме такива удари под кръста. - Тогава защо НОИ е спрял плащанията? - НОИ съвсем коректно си заплати част от сумата. Заради шумотевиците по вестниците спря. Но в договора има неустойки. Но както разбрах тия дни, НОИ съвсем коректно ще си плати сумата. - Обещали са ви? - Би трябвало да си изпълнят задълженията. Утре им слагаме табелката на сградата. - Обвиняват ви, че сте сключили договор за съхранение на зърно от Държавния резерв… - Ние заварихме на съхранение около 1000 тона хлебна пшеница. В последствие Държавният резерв си прехвърли по партида от друг съхранител още 2000 тона и до 30 ноември Държавен резерв е удостоверил, че зърното е там. Те даже не бяха си платили наема. После прословутият ликвидатор не допусна самия Държавен резерв до мелницата. Той влезе с взлом в зърнобазата. “Българско зърно” е продало зърнобазата на “Фина механика” срещу заплащане. Но онзи магистрат, който явно получава пари, това е очевадно… - Кой е той? - Председателят на ройонния съд в Нова Загора. Златев. Този същият един месец не вписва нотариалната сделка, въпреки че няма абсолютно никакво право. Наложи се Окръжният съд в Сливен да задължи новозагорския да извърши вписване. В тази зърнобаза съхранявахме зърното на Държавен резерв. - Земеделският министър твърди до Главния прокурор, че решението на борда на директорите за продажбата на зърнобазата е фалшифицирано. - Не може да е фалшифицирано, защото има изповядване на сделка. Министърът си затваря очите. Има дела и в районните и окръжни съдилища… - Миналата година за смях на цяла Нова Загора председателят на съда се возеше на Москвич със синя лампа, сега се вози на Мерцедес. - Вие на каква кола се возите? - Аз съм частник от 10 години. Возя се на Мерцедес. Но съдията откъде има пари да си купи апартамент, да е съдружник в едно радио? Много ми е интересно. Ние сме потърпевша страна от действията му. - Колко тона зърно сте купили от “Зърнени храни”? - Сключили сме договор за 15 000 тона зърно. - Взели ли сте го? - Да. Не сме го взели това зърно. Имаме искови молби срещу изпълнителния директор, когото сме избрали тогава, лицето заигра с други хора. И водим арбитражно дело със “Зърнени храни”. - Но не сте платили тези 15 000 тона. - Те имат претенции. Но сега се прави тройна експертиза. Ние сме получили с около 3000 тона по-малко евентуално. От самото това зърно в един момент през лятото на 1999 г. те със самоуправство влизат една вечер, изгонват охраната и вадят 4000 тона зърно и си го преместват в някаква база. Помощник им е същото това лице, което сме отстранили като изпълнителен директор. - Как сте продали транспортния парк през есента, след като Върбанов е прекратил сделката и вие не сте били собственици? - Върбанов няма право, т.е. юридическият отдел. Прекратяване на договора може да има само по съдебен ред. Все едно аз да си прехвърля дела на Министерство на земеделието на мое име с моя заповед. - Министерство на финансите казва, че не сте си изпълнили задълженията към ЦКБ, т.е. към ДФРР. - До Нова година, въпреки че не сме на територията на предприятието, всеки ден сме внасяли пари към Агенцията за държавни вземания. - Твърди се, че сте близък до Генералското движение… - Все едно да кажа, че в.”Сега” е близък до в.”Работническо дело”. Много смешно. Аз имам близки от много политически партии. Това незаконно ли е? - За какво са ви 13 фирми? - Те са с различен предмет на дейност. - Значи бизнесът ви добре върви. - Напъваме се, но засега не върви. - Пенсионният фонд? - Тепърва му подготвяме документи. Внасяме капитала, още няма лиценз. Така сградата на “Фина механика”в гр.Бургас бургаският бизнесмен Ивайло Дражев купува суперизгодно с помощта на общината и веднага след това я продаде за много повече пари на НОИ

Злоупотреба с финансови средства:

ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ ВЪРБАНОВ – бившия министър на земеделието и горите, през периода 1998г. до 2001г. в качеството си на длъжностно лице – Министър на земеделието и горите и Председател на Управителния съвет на държавен фонд “Земеделие” умишлено неположил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и контролът върху дейността на ДФ “Земеделие”, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители, нарушен е устройствения правилник на МЗГ, като е сключвал договори с лица, които се представяли за земеделски производители и е отпускал средства на базата на тези договори, без да посочва в договорите целта и предмета на изразходване на средствата, ангажиментите, които следва да приемат селскостопанските производители във връзка с предоставените субсидии. Закононарушения има предостатъчно, но власт, която да се бори с престъпниците в страната няма. Властта застава на страната на престъпниците. Особено когато става въпрос за депутат, бивш министър, който е вършил много услуги на хора по върховете на управлението на държавата. Знае много и ако си отвори устата много хора ще пострадат. Затова политическият чадър над него е много голям от всички политически сили управлявали до изборите през 2009год.
Ето какво показват фактите от управлението на този министър, констатирани от правителството на Симеон Сакскобурготски, публикувани в Бялата книга:
 Силно занижен финансов и банков контрол в Националния център за аграрни науки /НЦАН/. Съчетаването на лоша финансова дисциплина с нереалистично ниско заложена бюджетна субсидия в размер на 9 200 000 лв. е довело до невъзможност за изплащане на заплатите на научните работници. Липсата на реализация на собствени приходи от научна дейност допълнително утежнява финансовото състояние на НЦАН.
 Неправомерно изразходване на финансови средства е налице и в Агенцията за борба с градушките. Направени са капиталови разходи за
600 000 лв., които не са одобрени предварително. Това е довело до невъзможност за изплащане на работните заплати на служителите за последните 4 месеца на 2001 г. Това установи проверка на Държавен финансов контрол.
 Силно заниженият граничен ветеринарно-медицински контрол в Националната ветеринарномедицинска служба е довел до нисък обем от постъпления от такси по внос и износ на хранителни продукти. В Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури също е установено нецелесъобразно разходване на средства. Финансиран е проект, за който няма заложени средства в бюджета на Агенцията, като е извършвано допълнително заплащане на служителите.
 МЗГ координира от близо 5 години проект “Пазари на едро за пресни плодове, зеленчуци и цветя” по двустранното българо-германско техническо сътрудничество. Само един от пазарите – този в гр. Сливен - среща сериозни трудности при въвеждането в експлоатация. Причините са на правителството, защото не са привели навреме в сила международните споразумения и са допуснали пропуски в управлението на пазара при старта му.

 Държавен фонд “ЗЕМЕДЕЛИЕ”. Многобройни са констатираните нарушения в дейността на Държавен фонд “Земеделие” от Сметната палата и от Агенцията за “Държавен финансов контрол”. Установена е липса на предварителен и текущ контрол върху кредитите, недостатъчно покритие на обезпеченията по кредитите, неспазване на утвърдените указания и неефективност при събирането на вземанията.
Драстично нарушение на финансовата дисциплина в Държавен фонд “Земеделие” е извършено непосредствено преди парламентарните избори. На 7 юни 2001 г., само 3 дни след утвърдената от МС план-сметка на фонда, УС взима решение и предлага на МФ корекция на същата план–сметка, с което настоява да бъдат променени двата лимита за субсидия от 10 на 17 000 000 лв. и за инвестиционни кредити от 26 на 36 000 000 лв. Предложението е това да става за сметка на намаляване на преходния остатък на фонда за следващата година от 45 000 000 на 28 000 000 лв. Това предложение е прието и утвърдено от финансовия министър. Направените корекции не съответстват на Решение № 405 на Министерския съвет, както и на ангажиментите на страната по АСАЛ-2 – споразумението със Световната банка. Напротив, нарушава се драстично това споразумение и като обща сума и като структура на инвестиционните кредити. Правителството е приело, че основателни причини за промени могат да бъдат само изпълнението на програма САПАРД или евентуално други европейски програми за финансиране. Държавен фонд “Земеделие” работи по годишна план-сметка. Приходите и разходите по нея са съставна част на консолидирания държавен бюджет. Посочената корекция на двата лимита по план-сметката и усвояването на средствата по тях означава
17 000 000 лв. дефицит в държавния бюджет. На практика той ще се окаже още по-голям поради трудността да се достигне планираният (при това с вече направената корекция) размер на преходния остатък от 28 000 000 лв. към края на настоящата година.
Друго тежко нарушение на финансовата дисциплина е одобрената от УС на фонда нецелева субсидия от 4 500 000 лв. за стимулиране на регистрацията на земеделските стопани през периода 15 април – 15 юни 2001г., която е разпределена по 100 лв. субсидия на производител. По тази субсидия са изплатени над 1 800 000 лв., като 10% от тях са раздавани в брой, на ръка. Средствата са отпуснати не за конкретна стопанска цел, което се явява нарушение на законовите разпоредби и вътрешната нормативна уредба на фонда.

Крупно нарушение е предоставянето без всякакво правно основание през април и в края на м. май т.г. на средства на фонда в особено големи размери - 2 000 000 лв. на “Агротехника”- гр. Карлово. Това разпореждане с бюджетни средства на фонда е разрешено от тогавашния министър на земеделието и горите Венцислав Върбанов.
Драстично нарушение на финансовата дисциплина са издадените гаранции в полза на ТБ “Биохим” без покритие и без договорно основание за над 2 700 000 лв.

Без законово основание е предоставен безлихвен тригодишен кредит от 5 000 000 лв. е предоставен на Компенсационен фонд “Зърно” през ноември 1999 г.

Противно на констатациите и препоръките на Сметната палата – по Акт за констатации № 0500014400/04.08.2000 г. за извършената проверка за периода 01.01. - 30.06.2000 г. докладът е представен на министъра на 22.11.2000 г., а в ДФЗ е постъпил едва на 05.04.2001 г. През пролетта и лятото на 2000 г. на практика още повече се засилват правомощията за решения на Кредитния съвет, което превръща Фонда в инвестиционна банка за пряко кредитиране - без посредничество на ТБ, с ресурс и риск на самия фонд. Извършената преди това поредица от изменения и допълнения на инвестиционните програми улеснява достъпа до финансовите средства на фонда и осигурява възможност едни и същи лица да бъдат кредитирани едновременно по няколко проекта на една програма или успоредно по различни програми, като при това се явява грубо нарушение на Вътрешните правила на ДФЗ за кредитиране. Това е и в драстично противоречие с условията и изискванията на Световната банка да се ограничи нелоялната конкуренция на ДФЗ спрямо частния банков сектор, работещ в условията на валутен борд чрез облекчено и безконтролно разпореждане с бюджетни средства. На 17.05.2000 г. УС на ДФЗ утвърждава основните параметри на прякото кредитиране за създаване на трайни насаждения, което е в разрез с Вътрешните правила на фонда за кредитиране. Преди още да се утвърдят указанията за прилагане на такова кредитиране от УС на фонда, същият одобрява решението от предходния ден за отпускане на инвестиционен кредит в размер на 2 900 000 лв. за създаване на лозови насаждения от 1800 дка. За една година – до юни 2001 г. са отпуснати общо 40 бр. кредита за 32 500 000 лв. общо, като всички те са в нарушение на тези указания. Най-значими от нецелесъобразно предоставените кредити са на фирмите:
-“Шато Руко” АД, гр. Ямбол – 2 900 000 лв. срещу обезпечение от 2 000 дка земя и 1 апартамент в Ямбол.
- “Винпром”, гр. Лом – 2 150 000 лв. срещу обезпечение от 1 900 дка земя.
- “Литекс Комерс” – 3 900 000 лв.
С тези указания областните дирекции са отстранени от контролни функции, като в същото време ангажираните с кредитирането звена в ЦУ не са извършвали нито предварителен, нито текущ, нито пък последващ контрол. В договорите за кредити отсъстват достатъчно защитни клаузи в полза на кредитора, огромната част от средствата са отпуснати авансово, а голяма част от инвестициите все още не са направени, като по два от кредитите е допуснато абсолютно нецелево предоставяне и усвояване на средствата (“Бояна-3” ООД, Велико Търново и “Стара изба –1924” АД, Ямбол).

На 15 май 2001 г. Европейската комисия взима решение за акредитация на ДФЗ като функционална агенция “САПАРД”, като по тази програма се включват инвестиции за създаване на трайни насаждения, в т.ч. и на лозя. В този аспект е недопустимо раздаването на 14 кредита за лозови насаждения, извършено след тази дата.

Нередовните кредити по краткосрочните финансови линии на ДФЗ през периода 1996-1998 г. са 11 297 000 лв. от 51 983 000 лв., което е 22% от общо разпределения ресурс. През периода 1999-2000 г. техният дял достига над 50%, което в цифри означава, че през 1999 г. от усвоения ресурс в размер на 30 500 000 лв. не са възстановени 16 100 000 лв., а през 2000 г. от усвоените 38 200 000 лв. не са погасени 9 700 000 лв., а 10 100 000 лв. са разсрочени до края на тази година.
Резултатът от действията на бившето ръководство на МЗГ и на ДФЗ е почти пълното изчерпване на ресурсите на фонда не само за периода до края на тази година, но и за следващите години. Превишаването на утвърдените лимити за разходи по годишната
план-сметка и предоставянето на допълнителни средства извън утвърдените срокове, включително и през следващи календарни и бюджетни години, води до силно затруднена финансова ликвидност на фонда.
 Фонд “ТЮТЮН”
Фондът е създаден през 1994 г., след приемането на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ). Основната му дейност е регулиране на тютюнопроизводството в страната. Констатираните сериозни нарушения в работата на фонда произтичат от нерегламентирания финансов статут в съответствие със ЗТТИ.Липсата на инициатива от страна на бившето ръководство на фонд ”Тютюн” за реализирането на около 2000 тона тютюн от реколта 1997г. собственост на фонда, е довела до загуби за държавата в размер на 6-7 000 000 лева. Манипулираният и ферментирал тютюн е неатрактивен за купувачите, дори при цена 50% по-ниска от себестойността му, поради което залежава в складовете на държавните тютюневи предприятия.
Сериозно нарушение е установеното неправомерно пренасочване на финансови средства от фонда. Пример за това е издаването на заповед № РД09-921/13.09.2000 г. от бившия земеделски министър Венцисав Върбанов, с която той нарежда превод на 5 000 000 лв. от закритите извънбюджетни сметки на фонда по сметка на МЗГ. Преведената сума не е възстановена в бюджета на фонда.
Престъпленията са описани в Бялата книга, но прокуратурата не се самосезира, защото политическия чадър не позволява да се разследват тези престъпления. От средствата за масово осведомяване и публикациите на някои разследващи журналисти научаваме някои любопитни подробности около тези ивършени престъпления с държавни пари.
Една такава връзка е описана в следващият материал, който ни представят журналистите Христо Димитров и Екатерина Терзиева.
Моньо Христов се уреди с 20 хил. лв. от държавен фонд през януари. Син депутат взе евтин заем да сади лавандула
Министър Върбанов давал кредити на приятелския си кръг, отива на прокурор
Кредит от 20 хил. лв. е получил депутатът от ОДС Моньо Христов, съобщиха от дирекцията на Държавен фонд "Земеделие" в Стара Загора. Парите са отпуснати по програмата "Българска ферма" на 30 януари т.г.Народният избраник, който членува в БЗНС-НС, ще връща парите за 6 години. Гратисният период е 4 години - през тях той не плаща главницата, а само лихва. Годишната лихва по тези заеми е 9%, което значи, че до края на 2004 г. Христов ще плаща само 1800 лева на година. Банките дават заеми с поне 2 пъти по-висока лихва и обикновено без гратисен период. Депутатът призна, че е взел кредита. Той твърди, че го е гарантирал със 145 дка своя земя, на която щял да сади лавандула. Не се разбра тя засадена ли е вече, след като заемът е взет през януари.







Стоян Христов, шеф на "Земеделие"
Христов, който е и областен лидер на БЗНС-НС, отказа да съобщи има ли хора, кредитирани от фонда, които не са свързани с партията му. Справка показва, че през 1999-2000 г. преференциални кредити са отпуснати на 38 физически и юридически лица. Само на четирима - за срок от 6 години.
Бившият агроминистър Венцислав Върбанов и директорът на фонд "Земеделие" Стоян Христов ще бъдат дадени на прокуратурата, съобщиха в Пловдив депутати от НДСВ. Анкетната комисия в парламента готви доклада си за източването на фонда и е установила, че той е на червено с 30 млн. лева. Отпускани били огромни кредити на фирми и лица от приятелските кръгове на Върбанов и Христов. "Само на фирми в Плевенско, Русенско, Бургаско, Сливенско и Ямболско са раздадени заеми за 20 млн. лева", заяви шефът на парламентарната агрокомисия Пламен Моллов.
Той напомни, че Върбанов е от Плевенско, а Христов - от Бургаско.
Ето и друга публикация, която разкрива по-голямо престъпление, но извършено от двама членове на БЗНС, които са на отговорни постове в държавната администрация. Престъплението е ясно, спорът е от кого е извършено.
. Скандал с кредити разтърси фонд “Земеделие”
Шефът на държавната централа Стоян Христов обвинен за незаконни заеми за над 150 000 лв.
От Паулина Михайлова
Изпълнителният директор на държавния фонд “Земеделие” Стоян Христов беше замесен през изминалата седмица в скандал за незаконно отпуснати кредити. Според великотърновския всекидневник “Борба” Христов е наредил да се дадат 151 554.46 лв. краткосрочни кредити на частно дружество, при положение че летвата за обща сума, давана на един получател, е 70 000 лв. Обвиненията бяха подкрепени пред “Капитал” от бившия шеф на регионалната дирекция на фонда във Велико Търново Веселин Георгиев. Екснаместникът на “Земеделие” в града прати нарочно писмо до премиера Иван Костов по въпроса.
Кредитите са дадени на “Сортови семена - инвест” - РМД, което е купило “Сортови семена - Свищов”. Частната фирма е кандидатствала за кредити по всички линии на фонда и е получила над 150 000 лв., пише Веселин Георгиев до премиера. “Освен това по кредитната линия за закупуване на семена за слънчоглед “Сортови семена инвест” купуват от “Сортови семена - Свищов” семена за слънчоглед за 10 725 лв. Всъщност първото дружество е собственик на второто и продава само на себе си, а парите си ги прибира”, твърди Георгиев в депешата до Иван Костов. “И тук се натъкваме на интересен факт - Стоян Христов е член на борда на директорите на “Сортови семена - Свищов”, добавя уволненият местен директор на фонд “Земеделие”. Христов беше шеф на отдел “Приватизация” в земеделското ведомство, когато е реализирана сделката за дружеството.
Отпускането на кредитите е разрешено от Веселин Георгиев без мое знание, заяви пред “Капитал” Стоян Христов. Той потвърди, че е член на директорския борд на “Сортови семена - Свищов”. “Предприятието наистина беше приватизирано от РМД “Сортови семена- инвест” и аз съм назначен като представител на държавата за нейните 25от акциите. След като разбрах за одобрените заеми от Веселин Георгиев, го уволних. Когато извиках Георгиев, за да му съобщя за освобождаването му, той ме заплаши, че ще “ми спретне грандиозен скандал”, защото знае, че съм в директорския борд. Не се поддадох на заплахата и разписах заповедта за уволнението. Имам документите, които Веселин Георгиев е подписал за отпускане на сумите. Ако ми бъде поискано обяснение от правителството, просто ще ги приложа”, обясни Стоян Христов.
Регионалните директори имат правомощия да подписват договори за краткосрочни заеми до 25 000 лв., каза Христов. В случая със “Сортови семена-Свищов” ставало въпрос за няколко такива заема.
Вярно е, че аз съм подписвал договорите за заемите, но го направих под натиска на Стоян Христов, реагира уволненият. Според него това не е единственият такъв случай. В писмото до Иван Костов са посочени два примера - кредитиране на кооперация “Чемерика” и фирма “Спринк” във Велико Търново. Кооперацията е взела кредит 38 683 000 стари лева, част от които не е върнала. Фирма “Спринк” пък е заобиколила ограничението на фонда, че един производител може да получи заем за обработка максимум на 6000 дка земя и е взела сума за 12 000 дка. Според Веселин Георгиев практика във фонд “Земеделие” е да се финансират предимно производители, свързани с БЗНС-Народен съюз.
Раздаването на пари от фонд "Земеделие" става само за хора близки до властта, приятели и роднини, това е типично за управлението на правителството на Иван Костов. Разграбването на държавата продължава с пълна сила. Контролът и проверките са сведени до минимум, за да може назначените капиталисти да се чувстват спокойни необезпокоявани от никой. Зад тях се грижат правителството, държавата, парите, банките. На новите капиталисти(приватизатори) са осигурени златни условия:
--Десет годишен кредит от държавата с половината от официалния лихвен процент.
--Изплащане на приватизираните фирми с компесаторни инструменти и то забележете какви проценти от дружеството: 50%, 60%, 70%, 80% и 90%.
--Няма закон за конфликт на интереси, всички роднини могат да участват във формално обявените търгове и конкурси.
--Направените оценки не подлежат на контрол, често пъти те са под балансовите стойности на предприятието, но това не тревожи управляващите, защото приватизираното дружество се прехвърля в техния приятелски кръг или в партийните обръчи от фирми.
--Хората са заблудени, че с Боновите си книжки ще получат, част от активите на държавата. За тях остават крайно низките, мизерни пенсии и някакво обезщетение за измислените лихвоточки за жилища, с които не можещ да си купиш врата и прозорец в новите апартаменти. Но за сметка на това парите се концентрират в определен кръг хора, които за кратко време стават много богати. Правителството е с тях, то предпочита силните на деня, а не гладуващия народ. Така се заражда олигархията в България. Властта прикрива престъпленията, естествено срещу облаги, които получава от престъпниците. Престъпниците финансират изборните кампании, защото след това имат интерес, те получават обществените поръчки, те разпределят парите, които идват от Европа, те разпределят приватизационните сделки, те държат митниците, банките, застрахователните компании, търговските вериги, луксозните хотели, морските и планински курорти, въобще златните кътчета на България. Народът гледа безучастно как се разграбва държавата и за сега не реагира. Тегли, мъчи се, гладува, боледува, често умира заради липса на средства, но все още си трае, но мисля че търпението му се изчерпва и това се видя на последните избори през 2009год. Стана и отиде да гласува, против управляващите, които двадесет години го лъжат и ограбват.


Прокуратурата проверява и Венцислав Върбанов
Зам.-шефът на ДФ “Земеделие” Румен Йончев твърди, че не е подписвал документ за кредит

Върховната касационна прокуратура (ВКП) е образувала проверка срещу министъра на земеделието Венцислав Върбанов, съобщи източник от ВКП. Проверката е по жалбата на Венета Рибарова срещу изпълнителния директор на държавния фонд "Земеделие" Стоян Христов. Столичен вестник писа, че министърът в оставка е поискал $150 000 подкуп, за да й отпусне кредит от 1,22 млн. лв., който е одобрен от кредитния съвет на фонда. Рибарова е внесла жалбата до главния прокурор Никола Филчев в четвъртък. По закон шефът на ДФ "Земеделие" е земеделският министър Венцислав Върбанов. Рибарова му се оплакала за искания подкуп. Върбанов извикал зам.-директора на фонда Румен Йончев и му разпоредил да подпише платежно нареждане за кредита. Йончев обаче разписал само за 100 000 лв. от цялата сума. Прокуратурата проверява сигнала за подкуп и действията на министър Върбанов като шеф на фонд "Земеделие". Не съм подписвал никакво платежно нареждане, заяви по телефона за "Стандарт" Румен Йончев. Въпросният проект за монтанското с. Долни Цибър наистина е одобрен, потвърди той. Такова платежно нареждане обаче според него се пуска, когато има искане от кредитоискателя, каквото до момента нямало. Не съм в течение на скандала, в командировка съм, каза накрая Йончев. Мобилният телефон на Стоян Христов беше изключен. От земеделското министерство отказаха информация и препратиха екипа на "Стандарт" към пресслужбата на ДФ "Земеделие". Телефоните на фонда обаче не отговаряха.
Богдана Лазарова
Цветелина Велчева (вестник Стандарт)


- Г-н Върбанов, как ще коментирате скандала с изпълнителния директор на фонд "Земеделие"? - Не искам да говоря за проблема, питайте г-н Стоян Христов.
- Вярно ли е, че сте притиснали зам.-шефа на фонда Румен Йончев да подпише платежното нареждане за кредита на г-жа Рибарова.
- Не съм принуждавал никого да подписва каквото и да било. Г-н Йончев е в командировка от две седмици. Хората наистина идваха при мен и аз уведомих двамата директори на ДФ "Земеделие". Казах им също така, че ако документите на хората са изрядни, да им бъдат отпуснати парите.
- На 18 юли сте заявил, че ще го уволните, ако парите не са отпуснати?
- Ще го уволня, ако го намеря.

Нарушенията на закона, стават практика във фонд "Земеделие", те са толкова много, че няма как да се скрият от журналистите, служителите във фонда, обществеността.
Сигналите до прокуратурата, подкрепени с доказателства и документи принуждават главния прокурор Никола Филчев и той решава да поиска имунитета на народния представител от БЗНС Венцислав Върбанов. Разбира се лобито на този бивш министър е толкова голямо, че комисията за престъпленията излиза със становище, че няма извършени престъпления. Но общественото мнение принуждава депутата сам да се откаже от имунитета. Но и той преценява че е по добре сега да го съдят, отколкото когато няма да е депутат и връзките му ще бъдат по слаби в съда и прокуратурата.
Така че след големи трудности най-после през 2004год. е внесено дело в съда.


- НОХД № 3018/2004 г. на 4 състав, ПД 626/2004 г. на СГП, образувано срещу ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ ВЪРБАНОВ – бившия министър на земеделието и горите, за престъпление по чл. 219 ал.4 и чл. 282 ал. 3 НК – за това, че през периода 1998г. до 2001г. в качеството си на длъжностно лице – Министър на земеделието и горите и Председател на Управителния съвет на държавен фонд “Земеделие” умишлено неположил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и контролът върху дейността на ДФ “Земеделие”, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители, Устройствен правилник на МЗГ, като е сключвал договори с лица които се представяли за земеделски производители и е отпускал средства на базата на тези договори, без да посочва в договорите целта и предмета на изразходване на средствата, ангажиментите които следва да приемат селскостопанските производители във връзка с предоставените субсидии. Освен това с цел за набави имотна облага на свързани лица по смисъла на Търговския закон е продал държавна фирма “Добруджанска гора”ЕООД, без спазване изискванията за търг и конкурс, с което е причинил вреди в размер на 657497 лева, с която е ощетил държавата. Делото в момента е спряно в СГС, тъй като В.Върбанов е депутат в 40 Народно събрание и се ползва с имунитет. Главния прокурор на Р България е внесъл в парламента на 31.01.2002г. мотивирано искане за снемане на имунитета на Венцислав Върбанов от Народното събрание и на 29.03.2002г. е дадено съответното разрешение.
Това дело продължава да се прехвърля от съда в прокуратурата и обратно вече пет години. Целта на това разтакаване е да се забрави случилото се, да изтекат давностните срокове, свидетелите вече да не си спомнят за извършените престъпления и така да се замажат нещата, че въпросното лице да се изкара чист пред правосъдието. Такава беше практиката на нашите съдилища до 2009год. Няма осъден престъпник от високите етажи на властта. Всички те са чисти и имотите и парите, които са натрупали са законни. Но с тази констатация не са съгласни в Европа. Затова оценките, че сме най-корумпираната държава в Европа, продължават да тормозят управляващите и те са принудени да застанат срещу престъпността в страната. Новото правителство получи голям кредит на доверие и хората го подкрепиха, защото вярват на Бойко Борисов, че ще се справи с организираната престъпност в страната. Надежда има, с нетърпение всеки български гражданин очаква престъпниците да намерят своето място в затвора.

Най- много заменки са станали по времето на Венцислав Върбанов 1110броя за 68637дка.

Как министерски съветник на Венцислав Върбанов, купи 2,5 дка за…339 лева

Десетина са заменките на територията на една от най-атрактивните общини по Черноморието – Несебър. Първата и най-фрапиращата бе за 2,5 дка край морето, които бяха заменени за 8 дка край Костинброд. Така бившият министър на земеделието и горите Венцислав Върбанов даде стартът на уникалното облагодетелстване с евтин държавен горски фонд. Още през 2000 г. той издаде заповед и съветникът му Евгени Димитров замени с държавата 8 декара нива край село Маслово, Костинбродско, а в замяна получи парче на Черноморието. Несебърският имот на Евгени Димитров е на самия главен път, водещ към Слънчев бряг, на кръстовището към сградата на местната община в новата част на града и на около 320 метра от плажната ивица.
Мястото граничи с пясъчните дюни, които са редки природни дадености и би трябвало да бъдат включени в Червената книга като защитен природен обект, който е изключителна държавна собственост.«Случаят е още по-скандален, тъй като въпросната площ край Костинброд не само е заменена за крайбрежна, почти на пясъчната ивица на Несебър, но и на Евгени Димитров е доплатено, защото по документи се оказва, че земята в Несебър е 8-ма или 9-та категория, което значи - неплодородна земя. А пък на него му е взета изключително плодородна почва край Костинброд. Така освен, че му се прави подарък на Черно море в Несебър, му се и плаща за този подарък, коментира Меглена Плугчиева - бивш заместник-министър на земеделието.
Всъщност, за да се извърши замяната, имотите са били оценени от лицензирани оценители. Костинбродската нива е оценена на над 2 700 лева. А стойността на имота в Несебър е... 339 лева.
Именно разликата от над 2400 лева би трябвало да е доплатена, видно от заповедта на ексминистъра Венцислав Върбанов..
Ниската стойност на тогавашния държавен имот не може да не породи сериозни подозрения. По това време в Несебър квадратен метър земя се е продавал от 17 до 27 долара. Преизчислена по пазарни цени, цената на имота на Евгени Димитров би била над 40 хиляди долара.
И тогава, както и сега, оценителите на горските имоти се оправдават с Наредбата за оценка на горите, в която цените продължават да са смешно ниски.
Цената тогава се е определяла по два показателя – оценка на насажденията и оценката на земята в горския фонд. И като няма дървета се получава, че земя на 300 метра от плажа на Несебър струва 6 стотинки на кв.м. Толкова е по официалната държавна наредба цената на земя горски фонд «нелесопригодна голина». Дори да се сложи коефициент 1.8 примерно за близост до море, урбанизирана територия или селищно образувание, правете сметка за какви цени става въпрос. След като се действа по наредба, какво нарушение после да търсят съдебните органи.
А наредбата е приета през 1998 г. от същия този екип, в който са влизали министър Венцислав Върбанов и съветникът му Евгени Димитров. Първото й изменение е едва през 2001 г., непосредствено преди смяната на правителството на ОДС с това на НДСВ. Но това изменение не касае цените на имотите. Според първата наредба изискването оценителят да отиде на мястото, дори не е било задължително.
Мястото е описано като пясък и почва с единични дървета от топола. Само няколко години по-късно имотът струва вече около 60 000 евро без регулация. Когато този имот е влязъл в регулация, неговата стойност се е качила на 100 хиляди евро.
Справката в община Несебър показа, че има преписка за включване на имота в регулация и скица с виза и проект за строителство на голяма сграда.
За вкарването в регулация не можем да бъдем категорични, но строителството е осъществено. Върху дюните израства солидна сграда, вече преминала през ръцете на няколко местни фирми и препродадена. Освен апартаменти, тя е заредена с луксозни офиси на фирми и банки и продължава да снася златни яйца на собствениците на имота.

не е по темата ми за даскало(тогава защо е пот неговото заглавие)

Най- много заменки са станали по времето на Венцислав Върбанов 1110броя за 68637дка.

Как министерски съветник на Венцислав Върбанов, купи 2,5 дка за…339 лева

Десетина са заменките на територията на една от най-атрактивните общини по Черноморието – Несебър. Първата и най-фрапиращата бе за 2,5 дка край морето, които бяха заменени за 8 дка край Костинброд. Така бившият министър на земеделието и горите Венцислав Върбанов даде стартът на уникалното облагодетелстване с евтин държавен горски фонд. Още през 2000 г. той издаде заповед и съветникът му Евгени Димитров замени с държавата 8 декара нива край село Маслово, Костинбродско, а в замяна получи парче на Черноморието. Несебърският имот на Евгени Димитров е на самия главен път, водещ към Слънчев бряг, на кръстовището към сградата на местната община в новата част на града и на около 320 метра от плажната ивица.
Мястото граничи с пясъчните дюни, които са редки природни дадености и би трябвало да бъдат включени в Червената книга като защитен природен обект, който е изключителна държавна собственост.«Случаят е още по-скандален, тъй като въпросната площ край Костинброд не само е заменена за крайбрежна, почти на пясъчната ивица на Несебър, но и на Евгени Димитров е доплатено, защото по документи се оказва, че земята в Несебър е 8-ма или 9-та категория, което значи - неплодородна земя. А пък на него му е взета изключително плодородна почва край Костинброд. Така освен, че му се прави подарък на Черно море в Несебър, му се и плаща за този подарък, коментира Меглена Плугчиева - бивш заместник-министър на земеделието.
Всъщност, за да се извърши замяната, имотите са били оценени от лицензирани оценители. Костинбродската нива е оценена на над 2 700 лева. А стойността на имота в Несебър е... 339 лева.
Именно разликата от над 2400 лева би трябвало да е доплатена, видно от заповедта на ексминистъра Венцислав Върбанов..
Ниската стойност на тогавашния държавен имот не може да не породи сериозни подозрения. По това време в Несебър квадратен метър земя се е продавал от 17 до 27 долара. Преизчислена по пазарни цени, цената на имота на Евгени Димитров би била над 40 хиляди долара.
И тогава, както и сега, оценителите на горските имоти се оправдават с Наредбата за оценка на горите, в която цените продължават да са смешно ниски.
Цената тогава се е определяла по два показателя – оценка на насажденията и оценката на земята в горския фонд. И като няма дървета се получава, че земя на 300 метра от плажа на Несебър струва 6 стотинки на кв.м. Толкова е по официалната държавна наредба цената на земя горски фонд «нелесопригодна голина». Дори да се сложи коефициент 1.8 примерно за близост до море, урбанизирана територия или селищно образувание, правете сметка за какви цени става въпрос. След като се действа по наредба, какво нарушение после да търсят съдебните органи.
А наредбата е приета през 1998 г. от същия този екип, в който са влизали министър Венцислав Върбанов и съветникът му Евгени Димитров. Първото й изменение е едва през 2001 г., непосредствено преди смяната на правителството на ОДС с това на НДСВ. Но това изменение не касае цените на имотите. Според първата наредба изискването оценителят да отиде на мястото, дори не е било задължително.
Мястото е описано като пясък и почва с единични дървета от топола. Само няколко години по-късно имотът струва вече около 60 000 евро без регулация. Когато този имот е влязъл в регулация, неговата стойност се е качила на 100 хиляди евро.
Справката в община Несебър показа, че има преписка за включване на имота в регулация и скица с виза и проект за строителство на голяма сграда.
За вкарването в регулация не можем да бъдем категорични, но строителството е осъществено. Върху дюните израства солидна сграда, вече преминала през ръцете на няколко местни фирми и препродадена. Освен апартаменти, тя е заредена с луксозни офиси на фирми и банки и продължава да снася златни яйца на собствениците на имота.

Познавате ли Братовчедите на Венцислав Върбанов -Улян Удринов министърът му подарява "ВИТАЛЕС" АД-Тетевен, Данчо Кънев - министърът му подарява Мелница "Напредък" Червен Бряг и го прави съдружник МОЛ - Екобилдинг-София, Тони Милев Тонев-министърът му подарява Главния информационно управляващ център на Министерство на Земеделието преименуван във фирма "Агробизнесинформ" две административни сгради и седем магазина в центъра на София, Васко Денчев министърът му подарява Мелница"ПЛЕВЕН", Евгени Генов министърът му подарява "Сортови семена" Плевен. На брат си Любомир Василев Върбанов подарява фирма "ОМНИПРО" АД -96декара в центъра на София и хотел "РИБАРИЦА", на баща си комбаин Джон Дир.

Това в земеделският ОКТОПОД на България.
Най-голямият крадец в ЗЕМЕДЕЛИЕТО е Венцислав Върбанов.
Ето накратко какво открадна от Министерството:
1. Мелниците: Плевен-фирмата на братовчед му Тони Тонев "Агробизнесинформ" АД прави оценка, а кумът му я купува, липсват 9000 тона първокласна пшеница, Мелница София -разграбена по негово време, 370 милиона стари пари изразходени за реклама на брашно, мелница Червен бряг подарена на братовчед му.
2.Ловни стопанства: "Доброжанска гора" АД, ловната резиденция на Тодор Живков"Огняново", "Сютка"АД, "Баташки Снежник" АД.
3.Парите на фонд "Земеделие" раздадени на близки и роднини без договори даже.
4. Венцислав Върбанов с братовчед си Тони Тонев открадна Главния Информационно-Управляващ Център на Министерство на Земеделието по-късно преименуван във фирма Агробизнесинформ ЕАД София. Две административни сгради и седем Магазина в центъра на София. Без да платят един лев от джоба си, всички вноски са направени от дружеството. Държавата е ощетена с повече от десет милиона евро. Крадци на прехода.