В тях са разписани само задължения и нито ред за това с какви пари и правомощия да се изпълняват, алармира местната власт

Богомил РАДУЛОВ

Да се представи на всички партии и коалиции – кандидати за бъдещия парламент, решението на Националното сдружение на кметовете на кметства и кметски наместници в Република България /НСКККН в РБ/ от 3 март т.г. За това са гласували всички членове на сдружението, в което са и 23-мата кметове на села от Плевенската община, както и кметът на град Славяново. Решението обяснява на три страници всички проблеми на селските кметове, които се надяват, че бъдещите управници ще се заемат с тяхното решаване. Според Красимир Иванов, кмет на село Коиловци и един от основателите на плевенското сдружение „Мизия 2004”, което е колективен член на НСКККН в РБ, работна група или групи ще се срещнат с ръководствата на всяка една от партиите и коалициите, които ще участват в изборите за Народно събрание. Така ще стане връчването на пакет документи, като срещите се очаква да се проведат в началото на май.

Срещу какво негодуват кметовете?

Законите, по които селските кметове имат само задължения, но не и права или поне някакви указания как да ги изпълнят, са точно 44. Ще споменем само десетина от най-важните, за да се види, че написаното не е случайно. Става въпрос за такива закони, като тези за местното самоуправление и местната администрация, за общинската собственост, за ползването на земеделските земи, за МВР, за водите, за ветеринарномедицинската дейност, за личните данни, за нотариусите, за защита при бедствия, за народната просвета, за местните избори и за изборите за президент. И т.н., та чак до последния в списъка, но не последен по важност Закон за устройство на територията. В това изброяване са посочени и конкретни примери от кметската практика, които недвусмислено говорят за тази аномалия – задължения без правомощия. И особено без финансов или човешки ресурс за тяхното изпълнение. Най-неприятни са задълженията на кметовете по различните закони в земеделието – мери, пасища, ниви, гори, животни, напояване, кооперации, сдружения. Кметовете имат конкретни задачи към пробационните служби, а нямат дори призовкар, както е по закон. Когато нещата опрат до бедствия и аварии, първият човек, когото търсят, е кметът, а той няма нито правомощия, нито пари за такива дейности.

Затрупани са с несвойствени задължения

Втората част на решението е още по-фрапираща. Кметовете се жалват, че ги затрупват със задължения от още поне осем държавни и дори частни структури. Например, се казва в писмото, от електроразпределителните дружества идват, копаят, свършват си работата, без да се обадят, и после кметът дооправя след тях. От РИОКОЗ например правят предписания, без да се казва също с какъв трудов или финансов ресурс ще се изпълнят тези предписания. Така е и с Разплащателната агенция. От нея, казват кметовете, правят най-различни проверки, без дори да ни уведомят за деня и за това, че са на наша територия. Кметовете вършат работата и на МВР. В много от селата, където няма дори младши инспектори или има такива, които като чиновници си тръгват към града в 17 часа, те са и полицаи де факто. А де юре?

Междувременно, преди да бъде връчено това писмо на партии и коалиции, от ръководството на сдружението са направили една среща с Ремзи Осман, председател на постоянната Комисия по местното самоуправление в сегашния парламент. Те са му поставили два проблема, които не търпят отлагане, за да ги внесе веднага за обсъждане и решаване. Първо, в най-скоро време

да се реши нормативно въпросът с охраната и сигурността

на хората по селата, след като де юре не може да има общинска полиция, за която те алармират от години. Да се измисли друга форма, искат кметовете. Вторият въпрос също е съществен, макар че на пръв поглед не изглежда да е толкова важен. Никъде в закона не се казва кой ще замества кмета на селото, когато той излезе за по-малко от 6 месеца в отпуск – седмица, две и т.н. Общинските кметове имат заместници, а по селата - нямат. Ако кметът нареди на някого устно да го замества, това нищо не значи, той си носи отговорността за всичко станало в негово отсъствие. Ако пък издаде писмена заповед със същото съдържание, влиза под ударите на закона, няма такова право.

За такива проблеми ще сезират бъдещите управници на страната селските кметове. И са наясно, че ако им обърнат внимание от малкото формации, които се тъкмят да седнат на парламентарните столове, в повечето от случаите това ще е един предизборен жест от тяхна страна. Но и това е нещо. След като досега никой нищо не е правил, а законите с аномалии по отношение на селските кметове са се натрупали до 44.

 Богомил РАДУЛОВ