Зелената попадия  - път към Земеделската Голгота

Седмица след Великото Възкресение Христово, в дните на дребни предизборни политически боричкания, потребен е пример. Пример на християнско и себеотвержено поведение в името на една кауза. Пример за онази смелост, която не търси трибуна, а идва от сърцето и е естествена за човека като сутрешна молитва.

Мнозина са чували за Елисавета поп Антонова – Зелената попадия. Тя е наречена така според зеления цвят на опозицията, с водач големия българин и демократ Никола Д. Петков. Елена поп Антонова е народен представител в Шестото Велико народно събрание /1946-1947 г./ от БЗНС-Никола Петков.

Едно събитие в живота й е особено впечатляващо. То е реакция на пламенната реч, която Елена поп Антонова произнася от трибуната на Народното събрание срещу опита на комунистите да прокарат в бюджета сумата от над 1 млрд. лева „в помощ на борците против фашизма”. Разгневени, комунистите правят опит да свалят народната представителка от БЗНС от трибуната, а в навечерието на Великден организирана шайка напада Зелената попадия в черквата „Св. Богородица” в Габрово, като едва не я убива.

Особено показателна е реакцията на българското духовенство на това нечувано зверство. Великотърновският митрополит Софроний протестира и забранява празничната служба, докато храмът не бъде очистен и осветен след това светотатство. Властта е подразнена и реакцията не закъснява – митрополит Софроний е наказан с 6 месеца домашен арест, а Светия синод е призован да „порицае” поведението на Търновския митрополит.

Комунистите провеждат мащабна акция, в която опитват да манипулират общественото мнение относно случилото се. Но не успяват да скрият истината за нанесения жесток побой над народния представител Елисавета поп Антонова в църквата „Св. Богородица”. Действащите лица са прекалено много, а свидетелите – жителите на цял един град. Събитието намира отражение и в международния печат. Световните агенции коментират случая и констатират, че комунистите не зачитат нито Бога, нито закона, нито човека.       

Дъщерята на Елисавета поп Антонова – Виктория Димова е не само очевидец на тези събития. В своята книга „Зелената попадия” Виктория Димова не просто разказва за своята майка, но със сдържаната интелигентност на човек, който осъзнава нуждата от дистанция и безпристрастна оценка във времето, тя запълва онази празна ниша от нашата история, която се отнася най-вече до земеделското минало. Радостен е фактът, че г-жа Димова подготвя ново, допълнено издание на книгата „Зелената попадия”.   

Разтуреното земеделско събрание

19 април 1947 г. Камбаните в църквата „Св. Богородица” в Габрово  точно в 7 часа сутринта, както винаги гръмогласно подканят хората за утринна молитва – за успешен и радостен ден.

Събота е. Един от последните дни на светлите Великденски празници. Пазарен ден. Улиците постепенно се запълват с хора не само от града, а и от околните села. Весели и тъжни срещи и разлъки.

В този последен ден от седмицата в клуба на БЗНС - Н. Петков в Габрово започват да пристигат делегати за събрание. Не е лесно да преодолеят страха си от властта и да отстояват жизнените си права, но балканджиите са смели хора. Към 10.30 часа в салона нахълтват кметът Рачо Пенчев, Иван Калпазанов и Христо Орловски, председателят и секретарят на ОФ. „Вие сте чужда агентура, ние ще ви унищожим”, заплашват те присъстващите. Заплахата не е голословна. Сложено е начало на добре обмислена комунистическа акция против опозицията. Клубът на БЗНС е заобиколен от партийни активисти, начело с началниците на Държавна сигурност, Стопанската милиция, техните помощници и целият друг персонал. Събранието на земеделците е разтурено.

„Към 11 часа заедно с г-жа Иванка Гатева от Бичкинята излязохме от дома им, за да отидем на събранието, разказва Елисавета поп Антонова. Поръчах на децата да купят хляб, като им дадох моя ключ от вратата на жилището ни. Когато стигнахме моста Игото, ме пресрещнаха Александър Гинчев от Габрово и Петко Петков от Новата махла, Иван Гинчев от Плевен и др. И ми казаха: - Връщай се веднага! Погледнах и видях, че зад тях вървеше тълпа от мъже и жени. Те хванаха, дърпаха и събориха на земята Гинчев и Петков и се устремиха към мен. Тези, които ме настигаха, ме биеха и скубеха, а тези от крайните редици, ме замеряха с яйца по главата и гърба и крещяха: „Ще ви отведем на площада и там ще говорите за вашето предателство. Аз се мъчех да се отскубна от ръцете им, като бързо вървях по главната улица на Габрово към църквата „Св. Богородица”.

„Улицата заприлича на римски цирк, в който късат дрехите и проливат кървите на кротките християни. Дрехите на поп Антонова са разкъсани” – пише Иван Гинчев, един от очевидците във вестник „Народно земеделско знаме”, бр. 81/24.IV.1947 г.

Към Голгота

Случайните минувачи се спират и, без да говорят помежду си, гледат с тревога и възмущение действията на нарочно организираната банда на Работническата партия /комунисти/РП (к), които се разправят със земеделците след разтуреното събрание.

„Минавайки покрай магазините, някои от собствениците с мимики ме канеха да вляза вътре, но аз си помислих, че с моето присъствие мога да има напакостя и продължих да бързам за църквата, споделя Елисавета поп Антонова. Задъхана влязох и поисках ключа за дома от съпруга ми свещеник Антон поп Александров, но докато той откачваше ключа от халката с другите ключове, няколко души от преследвачите нахлуха в предверието на черквата. Аз избързах и влязох в храма, пресякох го и се отправих към олтара. Първият, който ме настигна, извади пистолет и започна да ме бие с него. Набута ме в един от троновете /столовете/ срещу кандилото, където миросват и още по-силно продължи да ме удря с пистолета по главата и където свари, така че ми изби предните зъби. В този момент аз си измъкнах ръката и го пернах по пистолета, който изхвърча на 5-6 метра. Баба Велика, черковната служителка, клекнала до един стол, взе пистолета, но разяреният побойник го грабна от нея. Съжалих, че тя не ми подаде оръжието – щях да изгоня престъпниците от черквата. Нямах време за действия, той бе по-силен, събори ме на земята започна да ме рита и гази. По-късно разбрах, че този въоръжени човек бе един партиец, наречен Маджара. В този момент към него се присъедини още един побойник – Илия, служител в общинската милиция, и още един..., и още един...

Изведнъж чувам, че някой вика: - Антоне, Антоне, убиха жена ти – поглеждам встрани и виждам, че гласовете идват от отец Богомир и отец Шилдаров, които по някаква работа са били в черквата и сега толкова се изплашват, че се качват на прозорците, за да ги отворят и скочат навън, но в паниката забравят, че прозорците имат решетки. Съпругът ми, който прави опит да се обади по телефон, чува виковете и се втурва в храма: - Спрете, чакайте, какво правите!?, вика той, но нова група от комунистически активисти го избутва вън. Десетина души влетяват вътре, дигат ме от земята с бой и ми натискат главата върху иконостаса на Света Богородица, който е близо до входа. Дърпат кандилото, което свети отгоре, с желанието да ми запалят косата, но при движението олиото се разсипва и кандилото загасва. Помислих: „Света Богородица ме спаси от запалване и може би предотврати голям пожар в Храма.”

През това време пристига милиционерският комендант на града Иван Цонев, който, като представител на властта, ми казва, че е дошъл да ме защити, а когато съм с гръб към него и той ме бие. Да не се забравя, че все още съм народен представител. Излязох вън от черквата цялата окъсана и окървавена. Улицата беше изпълнена с хора. От предните редици продължаваха яростно да крещят, а другите наблюдаваха внимателно събитието и не проронваха нито звук. От отделните викове, придружени с епитетите „мръсница”, „зоза”, разбрах, че повод за боя е речта ми в Народното събрание, но не истинската, а измислената от комунистите. На стълбата ме заставиха да говоря. Аз казах на Габровския „народ”: „Вижте в какво състояние съм, мога ли да ви говоря сега?”. Слязох по стълбите на черквата, те пак започнаха да ме бият и така до дома. Едва се изкачих до първия етаж на кооперацията и припаднах. Останах в безсъзнание около 24 часа.   

Никола Д. Петков: Вашата саможертва е пример!

На 23 април 1947 г. Никола Д. Петков посвещава уводната статия на в. „Народно земеделско знаме”, бр. 80 на Елисавета поп Антонова.

„Преди една година „неотговорни фактори” нападнаха едно организационно събрание на БЗНС в Плевен. Бяха бити над 200 души. Най-жестоко бе бита и разкарвана из града сдружената земеделка от Габрово Елисавета поп Антонова. Елисавета поп Антонова продължи борбата. На 27 октомври 1946 г. Елисавета поп Антонова бе избрана от Габрово за народен представител. Няма още месец, откак във ВНС стана една срамна сцена, невиждана досега не само в историята на българския, но и на който и да е парламент. Една жена – народна представителка, бе изхвърлена от трибуната с юмруци и ритници. Тая жена беше Елисавета поп Антонова.

На 19 април т. г. в Габрово „неотговорни фактори” разтурят организационното събрание на БЗНС. „Неотговорните фактори” гонят една жена, която, за да се спаси, влиза в църквата „Св. Богородица”. Там „неотговорните фактори”, в присъствието на двама свещеници, я бият с пистолетите си по главата.

Българският народ помни оскверняването на църквата в с. Шишманово при фашисткия режим на Кьосеиванов през изборите за народни представители през 1938 г. 200 избиратели бяха заключени в църквата цели 48 часа. Тогавашният софийски митрополит, днешният Екзарх Стефан I нареди освещаването на църквата след освобождението на избирателите. Българският народ помни оскверняването на Рилската обител при празненството за нейната хилядогодишнина.

За пръв път обаче българският народ вижда това светотатство – побой с револвери над жена пред олтара на една църква. Светостта на българската църква е била уважавана и в най-тъмната епоха на българското робство. И със задоволство българският народ научи, че Търновският митрополит Софроний е протестирал и забранил служба в църквата до осветяването й. Битата жена в Габровската църква „Св. Богородица” е сдружената земеделка Елисавета поп Антонова. Извършеното светотатство в църквата е съпроводено с небивалия цинизъм на в. „Отечествен фронт”. Цинизмът на в. „Отечествен фронт” надминава тоя на градоначалника в безсмъртната Гоголева комедия „Ревизор”, който заявява: „Унтерофицерката ви е излъгала, че уж съм я бил. Тя лъже. Вярвайте Бога, лъже. Тя сама се е била”.                                                                        В. „Отечествен фронт” от 22 април 1947 г. убеждава читателите си, че „многохилядният митинг в Габрово взел резолюция, в която заявява, че Елисавета поп Антонова е била бита в черквата „Света богородица от собствения си мъж - свещеник” и същевременно резолюцията твърди, че ”Елисавета поп Антонова, гонена от възмутения хиляден народ, заминала за дома си и нарочно избрала църквата, за да избегне гнева на възмутения от нейното държание хиляден народ”. Били са наистина в България времена по-жестоки, но не и по-подли! БЗНС изказва най-искрените си пожелания за скорошно оздравяване на народната представителка Елисавета поп Антонова и най-сърдечно казва на сдружената земеделка: „Браво, Елисавета поп Антонова! Вашата саможертва е пример! На нея са готови всички сдружени земеделци и земеделки. И затова БЗНС ще пребъде, въпреки всичко и въпреки всички!”

Анета БОЖИДАРОВА

Използваните текстове са от книгата на Виктория Димова „Зелената попадия”