НАРОДНО ЗЕМЕДЕЛСКО ЗНАМЕ - XXІ век :: Българското животновъдство

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.04.2009 17:01 - Българското животновъдство – проблеми и перспективи

Автор: nzz Категория: Политика

Прочетен: 109102 Коментари: 146 Гласове:

Трета по ред Национална аграрна конференция, посветена на проблемите на животновъдството организира ПП „Обединени земеделци”. Тя се проведе на 26 април т. г. в Плевен и събра фермери, браншовици и експерти по темата „Животновъдството в България – проблеми и перспективи”.

„У нас няма адекватна земеделска политика и са пропуснати големите възможности при приемането на страната ни в Европейския съюз за усвояването на огромен финансов ресурс”, заяви депутатът Венцислав Върбанов, зам.-председател на ПП „Обединени земеделци”, зам.-председател на Парламентарната комисия по земеделие при откриването на форума.
Данните в момента сочат, че цели отрасли в животновъдството вече изчезват, коментира още Венцислав Върбанов.
Презентации по темата на форума изнесоха Симеон Караколев, председател на Асоциацията на млечното овцевъдство, Преслав Гайдарски, експерт по проблемите при усвояването на европейските фондове, проф. Д-р Трифон Джарджонов и евродепутатът Петя Ставрева.

Животновъдството у нас основно е съсредоточено у дребните стопани, а едрите фермери водят монокултурно земеделие, което не включва животни, сочат анализите на проф. д-р Дарджонов. Според него обаче бедата не е в това, че стопанствата са дребни, а в липсата на държавна политика за сектора, която да осигури нормална работа на фермерските стопанства. Липсата на финансиране и кредитиране на дребните и средните животновъди у нас обрича сектора на жалко и мизерно съществуване, смята проф. Дарджонов. А ниските изкупни цени водят към фалит дори и най-модерните ферми. В една демократична пазарна система е нормално да съществуват стопанства от различна величина. Всеки фермер може да избере формат: „земя – краен продукт” или производство на суровина, която се изкупува и преработва от кооперации. У нас обаче все още няма традиции в съществуването на кооперации за изкупуване на земеделска продукция, обясни проф. Дарджонов. А те са неотменен спътник на дребното и средно земеделие. Професорът постави специален акцент върху обучението на младите фермери – важен фактор за създаването на успешно земеделско стопанство.

В последвалата дискусия активно участие взеха животновъди от Плевенския регион, които разказаха за трудностите при усвояване на европейските фондове. Павлин Луканов /с одобрен проект за кози-майки/ и Павлина Вачева /с одобрен проект за млечни овце/ са млади фермери от село Староселци и като одобрени вече бенефициенти по мярка 112 на Програмата за развитие на селата и селските райони внесоха конкретика в дискусията по проблемите на животновъдите у нас. За ттрудностите при кандидатстване по Програмата за развитие на селата и селските райони разказа и младата фермерка от Долни Луковит Тодорка Савчева, която отглежда млечни крави. В обобщен план фермерите са недоволни от едно и също: тромава и мудна администрация, проблеми при регистрация на животновъдните обекти, възникване на трудности заради все още неработещата Система за идентификация на животните у нас.

С анализа за състоянието на земеделието в страната ще бъдат запознати вицепремиерът Меглена Плугчиева и министърът на земеделието и храните Валери Цветанов, оповести пред медиите зам.-председателят на Парламентарната комисия по земеделие Венцислав Върбанов.

Акценти от презентацията на евродепутатът Петя Ставрева

Предизвикателства пред България

Изисквания към производителя за достъп до Европейския пазар:

1. Безопасност на храните по цялата хранителна верига: добив-преработка-дистрибуция- консумиране

2. Въвеждане на Добри производствени практики -основни хигиенни и технологични правила за работа, които се прилагат при производството и търговията с храни. У нас са задължителни от 2003 г.

3. Въвеждане на НАССР (система за оценка на опасностите и за контрол на критичните точки

4. Прилагане на система за проследяване на хранителните и фуражни продукти по цялата хранителна верига и план за изтегляне на опасните храни от пазара.

5. Правилно етикиране

6. Поставяне на здравна или идентификационна маркировка на суровините и храните от животински произход за обозначаване на техния произход.

7. Хуманно отношение към животните и прилагане на съответните санитарно-хигиенни изисквания за тяхното отглеждане.

8. Регулиране на животинските фуражи, спазване на правила за допускане, маркетинг и обозначаване на добавките към фуражите.

9. Защита на околната среда и спазване на екологичните стандарти

Какво се очаква от България в областта на аграрното управление?

1. Законодателни промени, дългосрочна политика с ясно изведени приоритети за развитието на земеделието у нас

2. Да наваксаме изоставането в агросектора, като създадем подходящи условия за конкурентно производство и пазарна реализация на продукцията.

3. Успешно прилагане на механизмите за подпомагане на земеделието, предвидени в ОСП на национално ниво.

4. Да усвоим максимален процент средства от еврофондовете като премахнем корупционните схеми и злоупотреби. Осъществяване на ефективен административен и граждански контрол.

5. Създаване на гаранционен фонд за подпомагане на кредитирането и застраховането в земеделието.

6. Намаляване на бюрокрацията и опростяване на процедурите за достъп до подпомагане.

7. Пряко участие на неправителствения сектор, на браншовите организации, аграрната наука при изработване на правилата, изискванията и сроковете за финансово подпомагане в агросектора.

8. Окрупняване на земята и повишаване на ефективността на производствата.

9. Насърчаване на регионални инициативи за развитие на определени региони.

10. Активност и инициативност от страна на фермерите.

11. Насърчаване на професионалното ограмотяване на младите фермерите.

12. Да провеждаме политика на “отворени врати”, в сътрудничество с браншовите организации.

13. Подобряване на комуникацията и координацията между производителите и държавната администрация, както и с европейските институции.

14. Насърчаване на обединенията на производителите и подкрепа за тяхното участие в международни аграрни организации.

15. Земеделието “ръка за ръка” с опазването на природата.

Акценти от презентацията на Преслав Гайдарски, експерт по земеделие:

Проблеми при кандидатстване на животновъдите по европейските програми

В съответствие със стратегическите насоки на Общността за развитие на селските райони и при спазване на изискванията на Регламент 1698/2005г на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), България изготви два програмни документа - Националният стратегически план за развитие на селските райони и Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г (ПРСР). Тези два документа представляват различни, взаимно подчинени нива в прилагането на политиката и в управлението на целия процес за развитие на селските райони.

Дефинираните в Националния стратегически план цели ще бъдат постигнати чрез прилагането на 22-те мерки, включени в Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г и групирани в четирите приоритетни оси:

Oс 1 “Подобряване на конкурентоспособността на земеделския и горски сектор”

Oс 2 “Подобряване на околната среда и селската природа (управление на земята)”

Oс 3 “Подобряване качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика”

Oс 4 “ЛИДЕР”.

Предмет: Повишаване на конкурентоспособността на земеделието, горите и преработвателната промишленост, изграждане на местен капацитет, инфраструктура и услуги в селските райони, опазване на биологичното разнообразие и водните ресурси.

Общ бюджет: 3,242 млн. евро (ЕС – 2,609 млн. евро; национално съфинансиране – 633 млн. евро)

Програмен период: 2007 – 2013 г.

Управляващ орган: Министерство на земеделието и храните – дирекция „Развитие на селските райони”

Междинно звено: ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция

ПРОБЛЕМИ ПО МЯРКА 112

1. Недостатъчно регламентирано положение на комасирана обработваема земя и искане за сключване на споразумение с ползватели за 5 години;

2. Основен проблем – Образец КЗЖ – 87 или Опис на животните, заверен от двама ветеринарни доктори;

3. Регистрация на животновъдни обекти и възникналите проблеми при вкарването на данни от хартиен носител в системата на ДВСК;

4. Недостатъчно регламентирано положение при кандидатстване на съпрузи по различни мерки от ос 1 ПРСР – причина за отказ на проекти (обяснение – “буди съмнение”).

ПРОБЛЕМИ ПО МЯРКА 121

1. Изискване за представяне на документи за поне 10 дка обработвана земеделска земя (напр. ако отглежда даден бенефициент калифорнийски червеи или охлюви на 5-7 дка, което е голяма инвестиция, задължително трябва да представи документ, че обработва поне 10 дка, засети независимо с какво – напр. лозя-винени или други култури нямащи никаква връзка с дейността);

2. Основен проблем – Регистрация на животновъдни обекти и издаване на удостоверение за регистрация от ДВСК;

3. Изискване за становище от ДВСК на стойност 100 лв.;

4. Изискване на “безсмислени” допълнителни документи с последвали 10 дневни писма от внасяне на проекта, за чието изготвяне сроковете са две седмици и са свързани със средства – напр. от РИОС, РПИОКОЗ и др. в които пише че не е необходимо съгласуване с тези институции.

5. Отказ на банките да финансират животновъди и проблем при изпълнение на проектите.

Анета БОЖИДАРОВА

Нагоре

Тагове: Животновъди, Обединени земеделци,

Гласувай:

Подобни постинги

Председателят на Комисията по земеделие ...
Петя Ставрева е на терето място в листат...
Съвместна пресконференция на евродепутат...

Следващ постинг

Предишен постинг

Земеделец дари два тира медецинска апаратура

ПП „Обединени земеделци” продължава преговорите за участие в изборите

Коментари

1. анонимен - Ivan Carevich i Seriy Volk
07.07.2011 08:05

<a href=http://3bogatirya.ru/activity/p/462>скачать бесплатно мультик илья муромец</a>

Иван Царевич и Серый Волк
<a href=http://3bogatirya.ru/>http://3bogatirya.ru/ </a>
http://www.youtube.com/watch?v=AqoVkj-ixss&feature=player_embedded