Основен източник на финансиране на публичните дейности в модерната държава са данъците, които се плащат от физическите и юридическите лица. Данъчните налози следва да бъдат мислени по същия начин както представителната демокрация. При представителната демикрация суверенът (народът) делегира властови правомощия на държавните институции, независимо от това обаче суверенът остава носител на властта, което се изразява в задължението на държавните институции да я упражняват само и единствено в негова полза. Плащайки данъчните си налози българският гражданин, като гражданин на една модерна държава, не прави безвъзмездно дарение на държавните институции, плащайки данъчните си налози той задължава държавата да му осигури качествени публични услуги. Ако държавата не направи това, тя нарушава обществения договор, който е сключила със свойте граждани. Какво трябва да направи държавата, за да бъде коректна към гражданите си или по-точно как тя може да осигури качествени публични услуги?

1. Необходимо е да бъдат изработени адекватни, на социалната ситуация, политики; 2. Намирането на максимално ефективните механизми за тяхното финансиране; 3. Обезпечаването на тези дейности с добре подготвен човешки ресурс(т.нар. административен капацитет). В случай, че правителството пропусне една или повече от тези точки то е нарушило обществения договор, т.е. престанало е да упражнява властта само и еднинствено в полза на суверена (народа). Какво бихме могли да кажем, ако се вгледаме по-задълбочено е посочените по-горе точки?  В търсенето на отговор на този въпрос е подходящо да се улесним с един пример – здравеопазването е основна публична услуга. За да бъде осъществена тази услуга е необходимо тя да бъде политически артикулирана, финансирана и обезпечена с човешки ресурс – специализиран и административен. Едва тогава здравеопазването ще има характера на реално съществуваща, действително възможна и истински достъпна публична услуга. За да аргументира позицията си що се отнася до въвеждането на т.нар. плосък данък правителството трябва да отговори на въпсоса - реализацията на коя от посочените по-горе точки ще се подобри като резултат от плоския данък. Ако не се очаква такова подобрение защо ни е нужен плосък данък. Бягайки от тези въпроси правителството всъщност започва да се държи като фирмен борд, чиято единствена задача е да излезе на печалба в края на календарната година. Плоският данък ще подсили финансово правителството, той е сравнително лесно събираем и освен това гарантира, че дори и да укриваш доходи все нещо се внесеш в държавната хазна. Но това би било достаъчно основание за неговото въвеждане само ако данъците се сабираха сами за себе си, те обаче се събират за материалното осигуряване на публичните услуги, ето защо аргументите за тях следва да бъдат търсени от гледна точка на самите публични услуги. Да говорим, че един данък е ляв или десен е най-меко казано несериозно, данъците се оценяват по резултаите, които донасят със себе си. В една социална среда един вид данък може да донесе едни резултати, в друга – други. Какви могат да бъдат резултатите от плоския данък в нашия случай? Със сигурност няма да бъдат в полза на повишаването на жизнения стандатр, а по висикоя стандарт сам по себе си налага и по-високи критерии относно публичните услуги. Казано с други думи в нашата ситуация плоският данък сам по себе си е нарушаване на обществения договор от страна на правителството. Вероятно в края на 2008 г. отново ще има бюджетен излишък за разпределяне, какво означава бюджетен излишък? Съвсем на кратко казано – това е неправомерна приватизация на граждански активи от страна на правителството. След като е осъществило тази приватизация правителството може да бъде разбирано като фирмен борд (както вече стана дума), който си е свършил отлично работата като е генерирал годишна печалба. Ако правителството реши да похарчи излишъка за благотворителни цели, то може да бъде разбирано като отговорно работеща хуманитарна организация от третия сектор. Бюджетен излишък обаче не може да се използва в публичен интерес или както се казва за общото благо, защото веднъж появил се той вече е станал частна собственост на правителство, което означава, че правителството както и да оперира с излишъка то не може да прави това като правителство. Или с други думи бюджетния излишък говори за политическата слабост на правителството, което го е създало.

Евгени Кръстев- политолог