Преди няколко години с него ме запозна писателят Захари Странджев. Поговорихме малко и ги оставих да си вършат работота. Тогава ми направи впечатление на спокоен, но раним човек, въпреки хартерната му грубовата външност.

Всъшност от години той водеше война – тежка и неравностойна война с иманярската мафия. И макар тя да е пуснала пипалата си навсякъде из корумпираните етажи на властта, той успя да изтръгне от нея значими исторически находки, които се превърнаха в символи на българската култура и допринесоха много за положителния цивилизационен образ на страната ни.

Хиляди хора успяха чрез него да се докоснат до древните тайни на нашите земи, да преосмислят своите корени и усещането за самите себе си.

Със своите открития Георги Китов ни направи по-истински европейци, отколкото политиците.

Всеки път неговите артефакти обогатяваха и засилваха националното ни достойнство, което управляващите властници лицемерно използваха, но на практика го пилееха и погубваха.

Днес вече го няма сред нас.

Направо от разкопките той отиде при своите тракийски царе, които толкова търсеше, и вероятно сега разговаря с тях.

Балчо Балчев