Петя Ставрева е родена на 29 април 1977 г. в Пловдив. Завършила е СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Журналистика и масови комуникации". Има специализация по "Политически мениджмънт" в Нов български университет. Участвала е в специализирани обучения по политическа комуникация на "Робърт Шуман Институт"- Будапеща.
Петя Ставрева е евродепутат от май 2007 до юни 2009 г. В Европарламента работи в Комисиите по земеделие и развитие на селските райони, по бюджетен контрол и по правата на жените и равенството между половете. Член е на Делегацията на ЕП за връзки с Корейския полуостров и е зам.-член на Делегацията за връзки с Китай.
Петя Ставрева е председател на Земеделски младежки съюз - София и секретар по международната дейност на ПП “Обединени земеделци”. Регионален координатор е на международна организация на младите земеделски производители.
Председател е на УС на сдружение "Младежки инициативи 2004" и е зам.-председател на сдружение "Аграрен съюз". Председател е на българо-френски комитет за побратимяване. Петя Ставрева е инициатор на създадения Обществен съвет за граждански мониторинг върху усвояването на средствата от еврофондовете в земеделието.
Акцент
Българските граждани имат нужда от силно и компетентно дясно управление. Европа не желае да работи с правителство на ДПС и БСП и ни го показва с всяко свое действие през изминалите две години от европейското ни членство.
Благодарение на управлението на настоящото правителството започнахме с фалстарт при работата с парите от еврофондовете. Това е фатално за развитието на българската икономика, на българското земеделие, на инфраструктурата, на средния и дребния бизнес и най-вече за така необходимото повишаване на стандарта на живот на българите.
Като водач на листата на Синята коалиция в хасковски избирателен район, ще положа максимални усилия да консолидирам десните избиратели в региона, за да може демократите да имат добро представителство в 41-то Народно събрание.
Като евродепутат през последните две години моят избирателен район беше България. Като депутат в националния Парламент ще съсредоточа усилията си в хасковския регион. Поставям си за цел да сътруднича тясно с местната власт в областта, да съдействам на кметовете за реализацията на полезни за региона проекти. Хасковски регион е една от входните врати на ЕС, със сериозни възможности за развитие. Сега, когато България е член на ЕС, тези региони имат по-големи възможности за развитие, отколкото други, които считаме за доста напреднали.
Приоритет за мен в работата ми в 41-то Народно събрание ще бъдат привличането на нови инвестиции и подкрепата на финансираните от Европейския съюз проекти в Хасковска област. Хасково е стратегически район на пътя за Европа и ние ще поемем конкретни ангажименти към всяка от общините в областта.
В момент, в който България се намира в икономическа криза, непосредствената задача е да се актуализира бюджета на страната. Задава се остър недостиг на средства, който може да доведе до спиране на изплащането на пенсии и заплати в бюджетния сектор. Необходимо е орязване на излишните разходи, които прави Тройната коалиция, така че да се спестят около 2 милиарда лева, жизнено необходими за икономиката.
Поставили сме си за цел да изчистим лицето на България пред международната общност, да възстановим достъпа до европейските фондове, за да повишим качеството на живот. Непосредствена задача за нас ще бъде и отстояване на националния интерес при договаряне на европейските фондове за 2014-2020 г. Особено тревожен е фактът, че сега основно се финансират производители и проекти в райони, управлявани от представители на тройната коалиция. Ефективното усвояване на средствата от европейските програми е изключително важно в условията на криза. За да се възползва страната ни от новите възможности, е необходима и административна реформа, която да ограничи бюрокрацията. За нас е важно не само да се върне изгубеното през последните години доверие на Европа към България, но и на българите към държавата.
Един от приоритетите на Синята коалиция е да изгради модерна пътна инфраструктура и енергийна сигурност за България, за да бъдат българите пълноценни европейски граждани. България продължава да не е част от европейската инфраструктура, от което страда бизнесът и цялото общество.
Област Хасково има сериозни проблеми, свързани с лошата пътна мрежа в някои общини и лошата инфраструктура в селските райони.
Синята коалиция си поставя за цел завършването на опорната магистрална мрежа, построяването и рехабилитацията на над 10 000 км. пътища, в които влизат и преминаващите през хасковски регион международни пътища и транспортни коридори.
Като евродепутат активно работих в Комисията по земеделие на Европарламента. Това, което мога да кажа, че ситуацията в агросектора не е никак оптимистична - имаме блокирани милиони евро по САПАРД, забавя се усвояването на средствата по програмата за развитие на селата и селските райони, немалко са и проблемите с директните плащания. Ако говорим за държавната подкрепа за агросектора, смятам, че тя е крайно недостатъчна. През първите години на членството в ЕС българските фермери имат нужда от повече средства, за да наваксаме изоставането и да превърнем земеделието ни в конкурентоспособно.
Днес имаме нужда от нова агарарна полика, съобразена с европейските схеми за подпомагане и отчитаща нуждите и възможностите на българските земеделски производители.
Срещам се със земеделски производители от различни региони на страната. Едва ли ще ви изненадам с факта, че в хасковския регион, както и в другите райони на страната фермерите споделят едни и същи проблеми. И те неизменно са свързани с ниските изкупните цени, с трудностите при реализацията на продукцията, с липсата на достатъчно информация за достъпа до европейско финансиране, с бюрокрацията, караща земеделските производители да се регистрират за едно и също нещо по няколко пъти и то с различен набор от документи и т.н.
Недостатъчният административен капацитет и отсъствието на добра координация между отделните ведомства в агросектора, както и съществуващите корупционни практики също са проблеми, с които фермерите се сблъскват ежедневно и са ги поставили в условия на оцеляване. Голяма част от стопаните са задлъжнели с кредити и са принудени да търсят алтернативи в други отрасли.
Повечето от проблемите са резултат от дългогодишно натрупване. А тяхното задълбочаване обосновава необходимостта от ясна стратегия за развитието на сектора - с конкретни мерки, с изведени приоритети.
Администрацията се превръща в пречка за българския земеделец да получи полагащите му се средства. Когато говорим за повишаване на административния капацитет в България, повечето хора си мислят, че трябва да се назначават нови и нови служители. Но реално административният капацитет означава подготвена администрация, която да работи бързо и ефективно.
Съществен фактор е и политическата воля за прозрачно управление на европейските средства. Ние понесохме санкции чрез отнети акредитации на разплащателни агенции, чрез блокирани стотици милиони евро от предприсъединителните програми, защото управляващите не успяха да осигурят ефикасен контрол, който да засича, предотвратява и наказва корупционните практики.
Благодарение на неефективното управление агросекторът загуби много – и финасови ресурси, и пропуснати възможности за ускорено развитие. Ако имаме предвид неусвоените средства, предвидени за България и блокираните пари по програма Сапард, загубите възлизат на стотици милиони евро.
Днес, в условията на финансова криза и свито кредитиране, парите от европейските фондове могат да осигурят значителна подкрепа за българското земеделие. Важно е България да усвои голям процент от средствата, предвидени по програмата за развитие на селата и селските райони, тъй като там е съсредоточен голям финансов ресурс – 3,2 милиарда евро в периода до 2013 г. Но още по-важно е тези средства чрез различните мерки на програмата да достигнат както до големите, така и до най-малките земеделски производители. От успешното усвояване на средствата по тази програма в немалка степен ще зависи дали България ще има конкурентоспособен аграрен сектор.
Моя инициатива беше създаването на Обществен съвет за граждански мониторинг върху усвояването на европейските средства в агросектора.
Земеделските производители се обръщат към Обществения съвет и търсят съдействие за разрешаването на различни проблеми и нередности – от изплащането на субсидиите до проектите по САПАРД и програмата за селските райони.
Сигналите, които получаваме показват, че няма добра комуникация между фермерите и земеделското министерство, както и че често липсва координация между различните агенции и ведомства.
Общественият съвет ще продължи да функционира и да приема сигналите на земеделските производители, както на хората от региона, така и на селските стопани в цялата страна. Смея да твърдя, че като депутат в Народното събрание, аз ще имам още повече ресурси и възможности да съдействам за разрешаването на проблемите на българските фермери и селскостопански производители.
Като голям свой успех оценявам приетият от Комисията по земеделие на Европарламента доклад за отпускане на допълнителни средства към селските райони в размер на 1 милиард и 20 милиона евро. Уверена съм, че инвестициите в Интернет-инфраструктурата, в преструктурирането на млечния сектор, във възобновяемите енергийни източници, в опазването на биоразнообразието и водните ресурси са ключ към разрешаването на част от проблемите в селските райони и създават алтернативи за хората, живеещи там. Възможността част от средствата да бъдат насочвани към фондове за заеми и кредитни гаранции на практика ще улесни реализацията на проекти у нас. Важно е всяка страна да може да разпределя получените средства според нуждите на фермерите и хората в селските райони. Тази гъвкавост при насочването на парите трябва да се използва, за да получат подкрепа тези, които имат най-голяма нужда от тях.
От тези 1,02 милиарда евро България може да усвои между 80 и 100 милиона лева в периода 2010 - 2013 година. Всяка страна трябва да предвиди в програмата си за развитие на селските райони нови видове дейности за реализация на проекти с допълнителните средства. А фактите показват, че един силно ангажиран със земеделие и алтернативните дейности регион като хасковския, има нужда от допълнителна финансова подкрепа.
Бъдещото демократично правителство на страната трябва да предприеме спешни мерки, за да избегне грешките на предишното управление по отношение на земеделието. Необходими са законодателни промени и дългосрочна политика с ясно изведени приоритети за развитието на земеделието у нас. Ще положим усилия за успешното прилагане на механизмите за подпомагане на агросектора, предвидени в Общата селскостопанска политика на национално ниво.
За мен е много важно и прякото участие на неправителствения сектор, на браншовите организации, на аграрната наука при изработване на правилата, изискванията и сроковете за финансово подпомагане в земеделието.
Фермерите очакват намаляване на бюрокрацията и опростяване на процедурите за достъп до подпомагане. Разбира се, това не трябва да става за сметка на контрола върху изразходването на средствата.
А по отношение на парите от еврофондовете - страната трябва да коригира начина, по който усвоява тези ресурси - с повече прозрачност, чрез ефективен административен и обществен контрол и с по-малко бюрокрация.
Не трябва да допускаме поредния шанс за развитие на България да бъде пропилян заради корупция, злоупотреби и лошо управление.
Кандидатите в листата на Синята коалиция имат волята да работят за страната и просперитета на региона. Важно е да им дадем шанс с № 19.
Време е за добрите решения. Време е за почтено и компетентно управление.
