Постинг
11.12.2017 15:41 -
Апокалиптичен залез
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 3465 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 11.12.2017 15:44
Прочетен: 3465 Коментари: 13 Гласове:
1
Последна промяна: 11.12.2017 15:44
През синкавия пламък на мъглата,
в безмълвния поток еднакви хора,
прелива пяната от двете чаши -
на Минало и Настояще.
Не могат те в едно да се размесят.
Докоснат ли се - с гръм в далечината
изригва водопад от черна пепел,
косите на дърветата окапват.
Вулканите настръхнали се взират.
Сумрачно вее вятърът в полето
Змията на страха се спуска бързо
от пещерата тъмна на небето.
Подгонени по пътищата кални,
каруци стенат впрегнати в следата.
Огъват се под рукналата тежест
задъхани от бягство колелата.
...А някъде замахналото слънце
поробено във този миг умира...
И всеки лъч е струна, по която
звънът от чашите до мен достига.
в безмълвния поток еднакви хора,
прелива пяната от двете чаши -
на Минало и Настояще.
Не могат те в едно да се размесят.
Докоснат ли се - с гръм в далечината
изригва водопад от черна пепел,
косите на дърветата окапват.
Вулканите настръхнали се взират.
Сумрачно вее вятърът в полето
Змията на страха се спуска бързо
от пещерата тъмна на небето.
Подгонени по пътищата кални,
каруци стенат впрегнати в следата.
Огъват се под рукналата тежест
задъхани от бягство колелата.
...А някъде замахналото слънце
поробено във този миг умира...
И всеки лъч е струна, по която
звънът от чашите до мен достига.
Лично на мен ми наподобява малко на " Обесването на Васил Левски ". Заради тези куплети:
Вулканите настръхнали се взират.
Сумрачно вее вятърът в полето
Змията на страха се спуска бързо
от пещерата тъмна на небето.
Подгонени по пътищата кални,
каруци стенат впрегнати в следата.
Огъват се под рукналата тежест
задъхани от бягство колелата.
...А някъде замахналото слънце
поробено във този миг умира...
И всеки лъч е струна, по която
звънът от чашите до мен достига.
Като най-вече в третият(от началото на стихотворението ) куплет виждам приликата. Иначе като цяло- просто тъга, стихооплетена майсторски! Сърдечно те поздравявам.
цитирайВулканите настръхнали се взират.
Сумрачно вее вятърът в полето
Змията на страха се спуска бързо
от пещерата тъмна на небето.
Подгонени по пътищата кални,
каруци стенат впрегнати в следата.
Огъват се под рукналата тежест
задъхани от бягство колелата.
...А някъде замахналото слънце
поробено във този миг умира...
И всеки лъч е струна, по която
звънът от чашите до мен достига.
Като най-вече в третият(от началото на стихотворението ) куплет виждам приликата. Иначе като цяло- просто тъга, стихооплетена майсторски! Сърдечно те поздравявам.
наздравица между Минало и Настояще не може да има без последствия. Колко интересно и нестандартно си опоетизирал тази идея. Поздравявам те.
цитирайtikovpisane написа:
Има нещо Ботевско в този ти стих, Приятелю. Лично на мен ми наподобява малко на " Обесването на Васил Левски ". Заради тези куплети:
Вулканите настръхнали се взират.
Сумрачно вее вятърът в полето
Змията на страха се спуска бързо
от пещерата тъмна на небето.
Подгонени по пътищата кални,
каруци стенат впрегнати в следата.
Огъват се под рукналата тежест
задъхани от бягство колелата.
...А някъде замахналото слънце
поробено във този миг умира...
И всеки лъч е струна, по която
звънът от чашите до мен достига.
Като най-вече в третият(от началото на стихотворението ) куплет виждам приликата. Иначе като цяло- просто тъга, стихооплетена майсторски! Сърдечно те поздравявам.
Вулканите настръхнали се взират.
Сумрачно вее вятърът в полето
Змията на страха се спуска бързо
от пещерата тъмна на небето.
Подгонени по пътищата кални,
каруци стенат впрегнати в следата.
Огъват се под рукналата тежест
задъхани от бягство колелата.
...А някъде замахналото слънце
поробено във този миг умира...
И всеки лъч е струна, по която
звънът от чашите до мен достига.
Като най-вече в третият(от началото на стихотворението ) куплет виждам приликата. Иначе като цяло- просто тъга, стихооплетена майсторски! Сърдечно те поздравявам.
Сравнението ти с Ботев ме ласкае. Аз лично поставям акцент върху втория куплет. Там е поантата с окапващите коси на дърветата. Не зная, дали някой ще ми повярва, но първо видях цялата тази картина и после само я описах. Всъщност гърмът от чукането на чашата на Настоящето с чашата на Миналото е най-зловещият възможен звук - този на безвъзвратата!
rosiela написа:
Така е,приятелю, наздравица между Минало и Настояще не може да има без последствия. Колко интересно и нестандартно си опоетизирал тази идея. Поздравявам те.
Ще се старая! - както е прието да се отговаря в казармата.
5.
tikovpisane -
Да, така е. Просто посочих къде ми заприлича на Ботев. Иначе да- от допира на Минало и Настояще се получава точно това!
11.12.2017 21:20
11.12.2017 21:20
missana написа:
Сравнението ти с Ботев ме ласкае. Аз лично поставям акцент върху втория куплет. Там е поантата с окапващите коси на дърветата. Не зная, дали някой ще ми повярва, но първо видях цялата тази картина и после само я описах. Всъщност гърмът от чукането на чашата на Настоящето с чашата на Миналото е най-зловещият възможен звук - този на безвъзвратата!
tikovpisane написа:
Има нещо Ботевско в този ти стих, Приятелю. Лично на мен ми наподобява малко на " Обесването на Васил Левски ". Заради тези куплети:
Вулканите настръхнали се взират.
Сумрачно вее вятърът в полето
Змията на страха се спуска бързо
от пещерата тъмна на небето.
Подгонени по пътищата кални,
каруци стенат впрегнати в следата.
Огъват се под рукналата тежест
задъхани от бягство колелата.
...А някъде замахналото слънце
поробено във този миг умира...
И всеки лъч е струна, по която
звънът от чашите до мен достига.
Като най-вече в третият(от началото на стихотворението ) куплет виждам приликата. Иначе като цяло- просто тъга, стихооплетена майсторски! Сърдечно те поздравявам.
Вулканите настръхнали се взират.
Сумрачно вее вятърът в полето
Змията на страха се спуска бързо
от пещерата тъмна на небето.
Подгонени по пътищата кални,
каруци стенат впрегнати в следата.
Огъват се под рукналата тежест
задъхани от бягство колелата.
...А някъде замахналото слънце
поробено във този миг умира...
И всеки лъч е струна, по която
звънът от чашите до мен достига.
Като най-вече в третият(от началото на стихотворението ) куплет виждам приликата. Иначе като цяло- просто тъга, стихооплетена майсторски! Сърдечно те поздравявам.
Сравнението ти с Ботев ме ласкае. Аз лично поставям акцент върху втория куплет. Там е поантата с окапващите коси на дърветата. Не зная, дали някой ще ми повярва, но първо видях цялата тази картина и после само я описах. Всъщност гърмът от чукането на чашата на Настоящето с чашата на Миналото е най-зловещият възможен звук - този на безвъзвратата!
Интересни обекти - внушителна и впечатляваща мистика...
"Вулканите настръхнали се взират.
Сумрачно вее вятърът в полето.
Змията на страха се спуска бързо
от пещерата тъмна на небето."
цитирай"Вулканите настръхнали се взират.
Сумрачно вее вятърът в полето.
Змията на страха се спуска бързо
от пещерата тъмна на небето."
vedrina написа:
Интересни обекти - внушителна и впечатляваща мистика...
"Вулканите настръхнали се взират.
Сумрачно вее вятърът в полето.
Змията на страха се спуска бързо
от пещерата тъмна на небето."
"Вулканите настръхнали се взират.
Сумрачно вее вятърът в полето.
Змията на страха се спуска бързо
от пещерата тъмна на небето."
както за подкрепата Ви тук, така и в сайт Откровения. Много съм трогнат.
Нека Ви поздравя с малко музика /най-горе/!:
Според мене трябва да намериш келткски композитор за твоите стихове...
Не се притеснявай, имаме време Приятелю...."Звънът от чашите" е от Четиримата Конника... те още си поркат в кръчмата :-)))
цитирайНе се притеснявай, имаме време Приятелю...."Звънът от чашите" е от Четиримата Конника... те още си поркат в кръчмата :-)))
lexparsy написа:
Според мене трябва да намериш келткски композитор за твоите стихове...
Не се притеснявай, имаме време Приятелю...."Звънът от чашите" е от Четиримата Конника... те още си поркат в кръчмата :-)))
Не се притеснявай, имаме време Приятелю...."Звънът от чашите" е от Четиримата Конника... те още си поркат в кръчмата :-)))
Заинтригува ме с тези 4 конника. Да не би да имаш предвид конниците на Апокалипсиса? Ако не са те, би ли пуснал един линк в най-горното поле, за да се запозная с темата.
missana написа:
.... Заинтригува ме с тези 4 конника. Да не би да имаш предвид конниците на Апокалипсиса? Ако не са те, би ли пуснал един линк в най-горното поле, за да се запозная с темата.
Ами разбира се и знаеш че конниците на Апокалипсиса визирам. Контекста е прословутата и модерна тематика на "просветените" за Края на Света която кореспондира със заглавието и визията на твоя залез...която ти прожектираш много цветно и докосва въображението...
Извини ако шегата на коментара ми е плоска...
А за конниците на Апокалипсиса в нета има много за четене...
lexparsy написа:
Ами разбира се и знаеш че конниците на Апокалипсиса визирам. Контекста е прословутата и модерна тематика на "просветените" за Края на Света която кореспондира със заглавието и визията на твоя залез...която ти прожектираш много цветно и докосва въображението...
Извини ако шегата на коментара ми е плоска...
А за конниците на Апокалипсиса в нета има много за четене...
missana написа:
.... Заинтригува ме с тези 4 конника. Да не би да имаш предвид конниците на Апокалипсиса? Ако не са те, би ли пуснал един линк в най-горното поле, за да се запозная с темата.
Ами разбира се и знаеш че конниците на Апокалипсиса визирам. Контекста е прословутата и модерна тематика на "просветените" за Края на Света която кореспондира със заглавието и визията на твоя залез...която ти прожектираш много цветно и докосва въображението...
Извини ако шегата на коментара ми е плоска...
А за конниците на Апокалипсиса в нета има много за четене...
за келтския композитор и реших, че става дума за нещо съвършено друго. Благодаря ти, че уточни, Приятелю.
12.
gorskafeq -
Представих си цялата картина, а...
14.12.2017 10:30
14.12.2017 10:30
Представих си цялата картина, апокалиптичен финал!
цитирайgorskafeq написа:
Представих си цялата картина, апокалиптичен финал!
Аз просто я записах, след като предварително я видях.